Битката между полубоговете и Вр̣тра̄сура

Казано е: а̄тма̄нам̇ сарвато ракш̣ет тато дхармам̇ тато дханам – човек трябва да защити своето тяло на всяка цена; след това може да защитава религиозните си принципи, а накрая и имуществото си. Това е естествената нагласа на живите същества. Никой не иска да се раздели с тялото си, докато не му бъде отнето насила. Макар полубоговете да обяснили, че искат тялото на Дадхӣчи според повелята на Бог Виш̣н̣у, мъдрецът привидно отказал да изпълни молбата им.

Този стих представя двама души – единият дава милостиня, а другият моли за нея. Просякът не бива да иска милостиня от някого в затруднение. Така и човек, който може да даде милостиня, не бива да отказва на просяка. Това са моралните наставления на ша̄стрите. Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита казва: сан-нимитте варам̇ тя̄го вина̄ше нияте сати – всичко в материалния свят ще бъде унищожено, затова всичко трябва да се използва за добри цели. Ако е напреднал в знанието, човек трябва с готовност да пожертва всичко за добра кауза. Съвременната безбожна цивилизация е довела целия свят до опасно състояние. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се нуждае от множество възвишени, образовани хора, които биха пожертвали живота си, за да възродят съзнанието за Бога по света. Ето защо приканваме всички просветени мъже и жени да се присъединят към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание и да посветят живота си на великата кауза за възстановяване на съзнанието за Бога в човешкото общество.

Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и шестимата Госва̄мӣ от Вр̣нда̄вана са идеален пример в това отношение. За Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху се говори в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.34):

„Отдаваме смирените си почитания в лотосовите нозе на Бога, върху когото трябва постоянно да медитираме. Той изостави семейния живот, като напусна вечната си съпруга, обожавана дори от обитателите на рая. Той отиде в гората, за да спаси падналите души, озовали се в илюзията на материалната енергия“. Приемането на сання̄са означава да извършиш социално самоубийство, но сання̄са е задължение, най-малкото за всеки бра̄хман̣а, за всяко първокласно човешко същество. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху имал млада и красива съпруга и любяща майка. Нещо повече, взаимоотношенията в семейството му били изпълнени с такава обич, че дори полубоговете не биха могли да се надяват на подобно семейно щастие. Въпреки това заради спасението на падналите души по света Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху приел сання̄са и още на двайсет и четири годишна възраст напуснал дома си. Той стриктно съблюдавал живота на сання̄си, отричайки се от всякакви телесни удобства. Така постъпили и неговите ученици – шестимата Госва̄мӣ, които били министри и заемали издигнати постове в обществото; те също изоставили всичко и се присъединили към движението на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Шрӣнива̄са А̄ча̄ря казва:

Госва̄мӣте били министри, областни управители и просветени учени, но се разделили с охолния живот и се включили в движението на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху само за да изразят съчувствие към падналите души по света (дӣна-ган̣ешакау карун̣ая̄). Водейки изключително скромен живот като отшелници, с по една набедрена препаска и скъсана наметка (каупӣна-кантха), те живеели във Вр̣нда̄вана и изпълнявали волята на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху да възродят забравеното величие на това свято място.

По техния пример всеки, който се радва на материални удобства в този свят, би трябвало да се присъедини към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да възвиси падналите души. Думите бхӯта-даяя̄, ма̄я̄-мр̣гам̇ дайитайепситам и дӣна-ган̣ешакау карун̣ая̄ изразяват един и същ смисъл. Това са много важни думи за желаещите да издигнат човечеството до правилното разбиране на живота. Всеки би трябвало да се присъедини към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, следвайки такива велики личности като Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, шестимата Госва̄мӣ, а преди тях – великия мъдрец Дадхӣчи. Вместо да пропилява живота си в осигуряване на временни телесни удобства, човек би трябвало с готовност да го напусне в името на по-висши каузи. Така или иначе тялото ще бъде унищожено. Затова нека го пожертваме за славното разпространяване на религиозните принципи по света.

В зависимост от тялото, предоставено им от проявленията на материалната природа, хората изповядват различни религии или изпълняват разнообразни задължения. Но в дадения стих са обяснени истинските принципи на религията. Всеки би трябвало да е нещастен, когато вижда другите да страдат, и да е щастлив, когато другите са щастливи. А̄тмават сарва-бхӯтеш̣у – трябва да приемаме чуждото щастие и нещастие като свое собствено. На този религиозен принцип се основава и будисткото правило за ненасилие – ахим̇сах̣ парама-дхармах̣. Ние изпитваме болка, когато някой ни нарани, следователно самите ние не бива да причиняваме болка на другите живи създания. Мисията на Буда била да прекрати ненужното избиване на животни, затова той проповядвал, че ненасилието е най-висшият религиозен принцип.

Не е възможно човек непрекъснато да убива животни и в същото време да се смята за религиозен. Това е връх на лицемерието. Исус Христос е казал: „Не убивай“, но въпреки това лицемерите поддържат хиляди кланици и се представят за християни. Този стих осъжда подобно лицемерие. Да споделя радостите и скърбите на другите – всеки трябва да следва това правило. За съжаление в наши дни така наречените филантропи и благотворители отстояват щастието на човечеството за сметка на беззащитните животни. Това не се препоръчва в стиха. Тук ясно е казано да се отнасяме със съчувствие към всяко едно живо създание. Независимо дали са хора, дървета, животни или растения – всички са деца на Върховната Божествена Личност. Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (14.4):

„О, сине на Кунтӣ, всички форми на живот се появяват чрез раждане в тази материална природа и Аз съм бащата, даващ семето“. Различните форми на тези създания са само връхни дрехи. Всяко живо същество в действителност е душа, неразделна частица от Бога. Ето защо не бива да сме благосклонни само към определен вид живи същества. Ваиш̣н̣авите виждат всички като неразделни частици от Бога. Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (5.18 и 18.54):

„Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия)“.

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“. Затова един ваиш̣н̣ава наистина е съвършена личност. Той скърби, когато вижда чуждото нещастие, и се радва, когато другите са щастливи. Ваиш̣н̣авите са пара-дух̣кха-дух̣кхӣ – те се измъчват от факта, че обусловените души са в злочестото положение на груб материализъм. Ето защо използват всеки миг да проповядват Кр̣ш̣н̣а съзнание по света.

Подобен съвет откриваме и в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.22.35):

„Дълг на всяко живо същество е да подпомага другите чрез благотворителни дейности със своя живот, богатство, разум и думи“. Това е мисията на човешкото съществуване. Собственото тяло, телата на приятели и роднини, богатството и изобщо всичко, което човек притежава, трябва да се използват за благоденствието на другите. Това е и мисията на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. В Чайтаня чарита̄мр̣та (А̄ди, 9.41) е казано:

„Този, който се е родил като човешко същество в земята на Индия (Бха̄рата варш̣а) трябва да усъвършенства живота си и да работи за благото на другите“.

Думата упакуря̄т означава пара-упака̄ра, помощ на другите. Разбира се, в човешкото общество има най-различни благотворителни организации, но тъй като филантропите не знаят как да помагат на хората, техните хуманни наклонности са безплодни. Те не знаят, че крайната цел на живота (шрея а̄чаран̣ам) е удовлетворението на Върховния Бог. Всички филантропски и хуманитарни дейности ще бъдат съвършени, ако са насочени към постигането на крайната цел на живота – да се удовлетвори Върховната Божествена Личност. Благотворителност, която не е свързана с Кр̣ш̣н̣а, е лишена от смисъл. Кр̣ш̣н̣а трябва да бъде поставен в центъра на всички наши дейности; в противен случай те нямат стойност.

Както разбираме от думите паре бхагавати брахман̣й а̄тма̄нам̇ саннаян – Дадхӣчи установил себе си, душата, в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. В тази връзка можем да споменем как Дхр̣тара̄ш̣т̣ра напуснал тялото си – това е описано в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.13.55). Дхр̣тара̄ш̣т̣ра аналитично разделил грубото си материално тяло на петте му съставни елемента – земя, вода, огън, въздух и етер, след което ги насочил към отделните им първоизточници. Казано другояче, той слял петте елемента с изначалната махат-таттва. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра могъл да разграничи материалистичното си съзнание – така постепенно отделил душата от него и установил себе си в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. В тази връзка се дава следния пример: щом глинената делва се счупи, малкото количество небе в нея се слива с огромното небе извън делвата. Философите ма̄я̄ва̄дӣ разбират неправилно това сравнение на Шрӣмад Бха̄гаватам. Ето защо Шрӣ Ра̄ма̄нуджа Сва̄мӣ в книгата си Веда̄нта таттва-са̄ра обяснява смисъла на това сливане на душата по следния начин: когато се отдели от материалното тяло, изградено от осем елемента – земя, вода, огън, въздух, етер, фалшиво его, ум и интелигентност, – индивидуалната душа започва да служи на Бога, Върховната Личност, в неговата вечна форма (ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ / ана̄дир а̄дир говиндах̣ сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам). Материалната причина за материалните елементи поглъща материалното тяло, а душата заема изначалното си положение. Както казва Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху: джӣвера „сва̄рупа“ хая кр̣ш̣н̣ера „нитя-да̄са“ – органично присъщото положение на живото същество е да бъде вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а. Този, който превъзмогне материалното тяло, като се отдаде на духовно знание и предано служене, може да възроди своето положение и така да се посвети на благотворното служене на Бога.

Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (8.5):

„Когато в края на живота човек напусне тялото си, като помни единствено мен, той веднага достига моята природа. В това няма съмнение“. Естествено, човек трябва да се подготви за това, преди да е настъпил последният му час. Но съвършеният йогӣ, преданият, умира в транс, мислейки за Кр̣ш̣н̣а. Той не усеща как душата му се отделя от тялото и мигновено се пренася в духовния свят. Тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети – душата не попада отново в утробата на майка от материалния свят, а бива пренесена обратно у дома, при Бога. Тази йога, бхакти йога, е най-висшата йога система. Това утвърждава и самият Бог в Бхагавад-гӣта̄ (6.47):

„А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение“. Един бхакти йогӣ постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а, затова, когато настъпи последният му час, той много лесно се пренася на Кр̣ш̣н̣алока, без дори да усети мъките на смъртта.

Споменатата тук река Нармада̄ не е реката, която тече през Индия. Петте свещени реки – Ган̇га̄, Ямуна̄, Нармада̄, Ка̄верӣ и Кр̣ш̣н̣а̄, са божествени. Също както Ганг река Нармада̄ тече във висшите планетарни системи. Битката между полубоговете и демоните се състояла на райските планети.

С думите пратхаме юге – „в началото на първия милениум“, се има предвид в началото на Ваивасвата манвантара. В един ден на Брахма̄ има четиринайсет Ману, всеки от които живее в продължение на седемдесет и един милениума. Четирите юги – Сатя, Трета̄, Два̄пара и Кали, образуват един милениум. Сега се намираме в манвантарата на Ваивасвата Ману, споменат в Бхагавад-гӣта̄ (имам̇ вивасвате йогам̇ проктава̄н ахам авяям / вивасва̄н манаве пра̄ха). В момента тече двайсет и осмият милениум на Ваивасвата Ману. Описаното сражение обаче се е състояло в началото на първия милениум на Ваивасвата Ману. Като се върнем назад в историята, можем да изчислим кога точно е избухнала битката. Понеже всеки милениум продължава 4 300 000 години, а сега сме в двайсет и осмия милениум, от сражението на брега на река Нармада̄ са изминали 120 400 000 години.

Една бенгалска поговорка гласи, че ако лешоядът прокълне кравата да умре, проклятието няма да подейства. Така и обвиненията, отправени от демоничните личности срещу предани на Кр̣ш̣н̣а, не оказват никакво въздействие. Полубоговете са предани на Бог Кр̣ш̣н̣а, затова проклятията на демоните били безплодни.

Ако със смъртта си човек може да се прочуе и да се издигне до висшите планетарни системи, кой е толкова глупав да откаже такава славна смърт? Подобен съвет Кр̣ш̣н̣а дал на Арджуна. „Скъпи Арджуна“, казал Богът, „не се колебай да се биеш. Ако спечелиш битката, ще се радваш на царство, но дори да загинеш, ще се издигнеш до райските планети“. Всеки трябва да бъде готов да умре, докато извършва славни дела. Великите личности не са предопределени да срещнат смъртта като котките и кучетата.