Шрӣмад Бха̄гаватам 6.11.13
Стих
са там̇ нр̣пендра̄хава-ка̄мяя̄ рипум̇
ваджра̄юдхам̇ бхра̄тр̣-хан̣ам̇ вилокя
смарам̇ш ча тат-карма нр̣-шам̇сам ам̇хах̣
шокена мохена хасан̃ джага̄да
ваджра̄юдхам̇ бхра̄тр̣-хан̣ам̇ вилокя
смарам̇ш ча тат-карма нр̣-шам̇сам ам̇хах̣
шокена мохена хасан̃ джага̄да
Дума по дума
сах̣ — той (Вр̣тра̄сура); там — него (небесния цар Индра); нр̣па-индра — о, царю Парӣкш̣ит; а̄хава-ка̄мяя̄ — с желание да се сражава; рипум — врагът му; ваджра-а̄юдхам — чието оръжие бе мълния (направена от костите на Дадхӣчи); бхра̄тр̣-хан̣ам — който бе убиецът на брат му; вилокя — като видя; смаран — спомни си; ча — и; тат-карма — неговите деяния; нр̣-шам̇сам — жестоки; ам̇хах̣ — голям грях; шокена — със скръб; мохена — от объркване; хасан — смеейки се; джага̄да — рече.
Превод
О, царю, когато видя врага си Индра да стои пред него с мълния в ръка, готов да се сражава, славният воин Вр̣тра̄сура си спомни как небесният цар жестоко уби брат му. Мисълта за злодеянието на Индра го накара да потъне в скръб и самозабрава. Тогава той заговори със сарказъм.