Шрӣмад Бха̄гаватам 6.11.12
Стих
на санна-ва̄ха̄я виш̣ан̣н̣а-четасе
пра̄юн̇кта бхӯях̣ са гада̄м̇ маха̄тма̄
индро 'мр̣та-сянди-кара̄бхимарша-
вӣта-вятха-кш̣ата-ва̄хо 'ватастхе
пра̄юн̇кта бхӯях̣ са гада̄м̇ маха̄тма̄
индро 'мр̣та-сянди-кара̄бхимарша-
вӣта-вятха-кш̣ата-ва̄хо 'ватастхе
Дума по дума
на — не; санна — изтощен; ва̄ха̄я — на него, чийто носач; виш̣ан̣н̣а-четасе — съкрушен до дъното на душата си; пра̄юн̇кта — използва; бхӯях̣ — отново; сах̣ — той (Вр̣тра̄сура); гада̄м — боздугана; маха̄-а̄тма̄ — великата душа (който се сдържа да удари Индра с боздугана, когато го видя съкрушен и огорчен); индрах̣ — Индра; амр̣та-сянди-кара — с ръката, която излива нектар; абхимарша — от докосването; вӣта — бе облекчен; вятха — от болки; кш̣ата — и рани; ва̄хах̣ — слонът, който го носеше; аватастхе — застанаха там.
Превод
Като видя слона на противника си немощен и наранен, а самия Индра съкрушен, понеже носачът му бе пострадал по такъв начин, великата душа Вр̣тра̄сура, следвайки религиозните принципи, се сдържа да нанесе следващ удар с боздугана. Индра се възползва от възможността и докосна слона с ръката си, изливаща нектар. Така той облекчи болките на животното и излекува раните му. След това слонът и Индра мълчаливо се изправиха.