Преди стиховете
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Славната смърт на Вр̣тра̄сура
В тази глава се разказва как небесният цар Индра убил Вр̣тра̄сура, макар и неохотно.
Щом свършил да говори, разгневеният Вр̣тра̄сура хвърлил тризъбеца си срещу цар Индра. Но с помощта на своята мълния, която била много по-мощна, Индра разбил на парчета тризъбеца и отсякъл едната ръка на Вр̣тра̄сура. С другата си ръка Вр̣тра̄сура грабнал един железен боздуган и отвърнал с такъв удар, че Индра изтървал мълнията. Засрамен, небесният цар не се решавал да я вдигне от земята, но Вр̣тра̄сура го окуражил да грабне оръжието и да продължи битката. Вр̣тра̄сура започнал да поучава Индра със следните думи.
„Върховната Божествена Личност – казал той – стои зад всяка победа или поражение. Без да знаят, че Върховният е причината на всички причини, глупаците и негодниците се опитват да се възползват от победата или поражението, но всъщност всичко се управлява от Бога. Никой освен него не притежава каквато и да е независимост. Пуруш̣а (наслаждаващият се) и пракр̣ти (обектът на наслаждението) се намират във властта на Бога, защото само благодарение на неговия надзор всичко се движи в систематичен ред. Като не вижда ръката на Върховния във всяко едно действие, глупакът си въобразява, че е господар и повелител на всичко. Но щом разбере, че истинският властелин е Върховната Божествена Личност, човек преодолява относителностите на материалния свят – нещастието, щастието, страха и покварата.“ Така Индра и Вр̣тра̄сура не само се сражавали, но и водели философски дискусии.
Когато битката се възобновила, Индра бил по-силният – той отсякъл и другата ръка на противника си. Тогава Вр̣тра̄сура приел гигантска форма и погълнал небесния цар. Но благодарение на щита На̄ра̄ян̣а-кавача Индра останал непокътнат дори в тялото на Вр̣тра̄сура. Той се измъкнал през корема му и обезглавил демона с мощната си мълния. Отсичането на демонската глава отнело цяла година.
Стих
шрӣ-р̣ш̣ир ува̄ча
евам̇ джиха̄сур нр̣па дехам а̄джау
мр̣тюм̇ варам̇ виджая̄н маняма̄нах̣
шӯлам̇ прагр̣хя̄бхяпатат сурендрам̇
ятха̄ маха̄-пуруш̣ам̇ каит̣абхо 'псу
евам̇ джиха̄сур нр̣па дехам а̄джау
мр̣тюм̇ варам̇ виджая̄н маняма̄нах̣
шӯлам̇ прагр̣хя̄бхяпатат сурендрам̇
ятха̄ маха̄-пуруш̣ам̇ каит̣абхо 'псу
Дума по дума
шрӣ-р̣ш̣их̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; евам — и така; джиха̄сух̣ — изпитващ силно желание да напусне; нр̣па — о, царю; дехам — тялото; а̄джау — в битката; мр̣тюм — смърт; варам — по-добре; виджая̄т — отколкото победа; маняма̄нах̣ — като мислеше; шӯлам — тризъбец; прагр̣хя — сграбчи; абхяпатат — връхлетя; сура-индрам — небесният цар Индра; ятха̄ — както; маха̄-пуруш̣ам — Върховната Божествена Личност; каит̣абхах̣ — демонът Каит̣абха; апсу — когато цялата вселена бе наводнена.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ каза: Изпълнен с желание да напусне своето тяло, Вр̣тра̄сура предпочете да издъхне в битката, вместо да победи. Царю Парӣкш̣ит, той сграбчи тризъбеца си и стремително нападна небесния цар Индра, както Каит̣абха се нахвърли върху Върховната Божествена Личност по време на вселенския потоп.
Пояснение
Вр̣тра̄сура на няколко пъти окуражавал Индра да го убие с мълнията си, но небесният цар се чувствал неловко и не се решавал да хвърли оръжието си срещу такъв велик предан. Разочарован, че Индра остава безучастен въпреки всичките му насърчения, Вр̣тра̄сура решително пристъпил към действие и запратил тризъбеца си срещу небесния цар. Вр̣тра̄сура не се стремял към победа; той искал да бъде убит, за да може веднага да се върне у дома, при Бога. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.9): тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити – след като напусне тялото си, преданият незабавно достига Бог Кр̣ш̣н̣а и никога вече не се връща, за да приеме ново тяло. Това бил стремежът на Вр̣тра̄сура.
Стих
тато юга̄нта̄гни-кат̣хора-джихвам
а̄видхя шӯлам̇ тараса̄сурендрах̣
кш̣иптва̄ махендра̄я винадя вӣро
хато 'си па̄пети руш̣а̄ джага̄да
а̄видхя шӯлам̇ тараса̄сурендрах̣
кш̣иптва̄ махендра̄я винадя вӣро
хато 'си па̄пети руш̣а̄ джага̄да
Дума по дума
татах̣ — тогава; юга-анта-агни — като огъня в края на всеки милениум; кат̣хора — остри; джихвам — който имаше върхове; а̄видхя — като завъртя; шӯлам — тризъбеца; тараса̄ — с чудовищна сила; асура-индрах̣ — великият герой на демоните, Вр̣тра̄сура; кш̣иптва̄ — хвърли; маха̄-индра̄я — към цар Индра; винадя — ревейки; вӣрах̣ — великият герой (Вр̣тра̄сура); хатах̣ — убит; аси — ти си; па̄па — о, грешнико; ити — така; руш̣а̄ — разгневен; джага̄да — той изрева.
Превод
Тогава великият герой на демоните Вр̣тра̄сура завъртя своя тризъбец, чиито върхове наподобяваха пламъците на ослепителния огън в края на милениума. Изпълнен с гняв, той с чудовищна сила хвърли оръжието си срещу Индра, надавайки гръмовен рев: „О, грешнико, сега ще те убия!“.
Стих
кха а̄патат тад вичалад грахолкаван
нирӣкш̣я душ̣прекш̣ям аджа̄та-виклавах̣
ваджрен̣а ваджрӣ шата-парван̣а̄ччхинад
бхуджам̇ ча тасьорага-ра̄джа-бхогам
нирӣкш̣я душ̣прекш̣ям аджа̄та-виклавах̣
ваджрен̣а ваджрӣ шата-парван̣а̄ччхинад
бхуджам̇ ча тасьорага-ра̄джа-бхогам
Дума по дума
кхе — в небето; а̄патат — летейки срещу него; тат — този тризъбец; вичалат — въртейки се; граха-улка-ват — като падаща звезда; нирӣкш̣я — наблюдавайки; душ̣прекш̣ям — непоносима гледка; аджа̄та-виклавах̣ — неустрашим; ваджрен̣а — с мълнията; ваджрӣ — Индра, този, който държи мълния; шата-парван̣а̄ — която имаше сто стави; а̄ччхинат — отсече; бхуджам — ръката; ча — и; тася — неговата (на Вр̣тра̄сура); урага-ра̄джа — на огромната змия Ва̄суки; бхогам — като тялото.
Превод
Докато летеше в небето, тризъбецът на Вр̣тра̄сура приличаше на сияйна падаща звезда. Ослепителното оръжие беше плашеща гледка, но неустрашимият цар Индра го разби на парчета с мълнията си. Едновременно с това той отсече и една от ръцете на Вр̣тра̄сура, дебела колкото тялото на змийския цар Ва̄суки.
Стих
чхиннаика-ба̄хух̣ паригхен̣а вр̣трах̣
сам̇рабдха а̄са̄дя гр̣хӣта-ваджрам
ханау тата̄д̣ендрам атха̄маребхам̇
ваджрам̇ ча хаста̄н няпатан магхонах̣
сам̇рабдха а̄са̄дя гр̣хӣта-ваджрам
ханау тата̄д̣ендрам атха̄маребхам̇
ваджрам̇ ча хаста̄н няпатан магхонах̣
Дума по дума
чхинна — отсечена; ека — една; ба̄хух̣ — чиято ръка; паригхен̣а — с железен боздуган; вр̣трах̣ — Вр̣тра̄сура; сам̇рабдхах̣ — яростен; а̄са̄дя — като се приближи; гр̣хӣта — като сграбчи; ваджрам — мълнията; ханау — в челюстта; тата̄д̣а — удари; индрам — Индра; атха — също; амара-ибхам — слонът му; ваджрам — мълнията; ча — и; хаста̄т — от ръката; няпатат — падна; магхонах̣ — на цар Индра.
Превод
Макар едната му ръка да бе отсечена, Вр̣тра̄сура разгневено нападна Индра и го удари в челюстта с железен боздуган. С още един удар той повали и слона, който носеше небесния цар. Така Индра изтърва мълнията от ръката си.
Стих
вр̣трася карма̄ти-маха̄дбхутам̇ тат
сура̄сура̄ш ча̄ран̣а-сиддха-сан̇гха̄х̣
апӯджаям̇с тат пурухӯта-сан̇кат̣ам̇
нирӣкш̣я ха̄ хети вичукрушур бхр̣шам
сура̄сура̄ш ча̄ран̣а-сиддха-сан̇гха̄х̣
апӯджаям̇с тат пурухӯта-сан̇кат̣ам̇
нирӣкш̣я ха̄ хети вичукрушур бхр̣шам
Дума по дума
вр̣трася — на Вр̣тра̄сура; карма — постъпката; ати — много; маха̄ — велика; адбхутам — удивителна; тат — тази; сура — полубоговете; асура̄х̣ — и демоните; ча̄ран̣а — Ча̄ран̣ите; сиддха-сан̇гха̄х̣ — обществото на Сиддхите; апӯджаян — прославиха; тат — това; пурухӯта-сан̇кат̣ам — опасното положение на Индра; нирӣкш̣я — като видяха; ха̄ ха̄ — горко ни, горко ни; ити — така; вичукрушух̣ — отчаяно възкликнаха; бхр̣шам — много.
Превод
Полубоговете, демоните, ча̄ран̣ите, сиддхите и другите обитатели на различните планети възхвалиха действието на Вр̣тра̄сура, но когато видяха, че Индра бе в голяма опасност, те отчаяно възкликнаха: „Горко ни! Горко ни!“.
Стих
индро на ваджрам̇ джагр̣хе виладжджиташ
чютам̇ сва-хаста̄д ари-саннидхау пунах̣
там а̄ха вр̣тро хара а̄тта-ваджро
джахи сва-шатрум̇ на виш̣а̄да-ка̄лах̣
чютам̇ сва-хаста̄д ари-саннидхау пунах̣
там а̄ха вр̣тро хара а̄тта-ваджро
джахи сва-шатрум̇ на виш̣а̄да-ка̄лах̣
Дума по дума
индрах̣ — цар Индра; на — не; ваджрам — мълнията; джагр̣хе — вдигна; виладжджитах̣ — потъна от срам; чютам — паднала; сва-хаста̄т — от ръката му; ари-саннидхау — пред врага си; пунах̣ — отново; там — на него; а̄ха — каза; вр̣трах̣ — Вр̣тра̄сура; харе — о, Индра; а̄тта-ваджрах̣ — като вдигнеш мълнията си; джахи — срази; сва-шатрум — твоя враг; на — не; виш̣а̄да-ка̄лах̣ — време за оплакване.
Превод
Изпускайки мълнията пред врага си, Индра бе победен и засрамен. Той не се решаваше отново да вдигне своето оръжие, но Вр̣тра̄сура му вдъхна кураж с думите: „Вдигни мълнията и срази своя враг. Сега не е време да оплакваш съдбата си“.
Стих
юютсата̄м̇ кутрачид а̄тата̄йина̄м̇
джаях̣ садаикатра на ваи пара̄тмана̄м
винаикам утпатти-лая-стхитӣшварам̇
сарвагям а̄дям̇ пуруш̣ам̇ сана̄танам
джаях̣ садаикатра на ваи пара̄тмана̄м
винаикам утпатти-лая-стхитӣшварам̇
сарвагям а̄дям̇ пуруш̣ам̇ сана̄танам
Дума по дума
юютсата̄м̇ — на воюващите; кутрачит — понякога; а̄тата̄йина̄м — въоръжени; джаях̣ — победа; сада̄ — винаги; екатра — на едно място; на — не; ваи — наистина; пара-а̄тмана̄м — на подчинените живи същества, които действат само под ръководството на Свръхдушата; вина̄ — освен; екам — един; утпатти — на сътворението; лая — унищожението; стхити — и поддържането; ӣшварам — господарят; сарва-гям — който знае всичко (минало, настояще и бъдеще); а̄дям — изначалният; пуруш̣ам — наслаждаващ се; сана̄танам — вечен.
Превод
О, Индра – продължи Вр̣тра̄сура, – никой освен изначалния наслаждаващ се, Върховната Божествена Личност, Бхагава̄н, не може винаги да побеждава. Той е причината за сътворението, поддържането и унищожението и знае всичко. Зависими и принудени да приемат различни материални тела, воюващите подчинени понякога са победители, а понякога – победени.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Бог казва следното:
сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Когато две страни се сражават, битката в действителност се ръководи от Бога, Върховната Личност, който е Парама̄тма̄, Свръхдушата. На друго място в Гӣта (3.27) Бог заявява:
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Живото същество действа само под ръководството на Върховния. Бог дава указания на материалната природа, а тя създава подходящите условия за живите същества; те не са независими, макар глупаво да се мислят за самостоятелно действащи (карта̄).
Победата винаги съпътства Върховната Божествена Личност. Що се отнася до подчинените живи същества, те се сражават според замисъла на Върховния. Те нямат заслуга за победата или за поражението – това се случва по волята на Бога чрез посредничеството на материалната природа. Гордостта от победата или скръбта след поражението са безсмислени. Човек би трябвало изцяло да се уповава на Бога, Върховната Личност, от когото зависят победите и пораженията на всички живи същества. Бог ни съветва: ниятам̇ куру карма твам̇ карма джа̄йо хй акарманах̣ – „Изпълнявай предписания си дълг, защото действието е по-добро от бездействието“. Живото същество е направлявано да постъпва според положението си. Победата или поражението зависят от Върховния Бог. Карман̣й ева̄дхика̄рас те ма̄ пхалеш̣у када̄чана – „Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си“. От нас се иска искрено да действаме в зависимост от своето положение. Победата или поражението зависят от Бога.
Вр̣тра̄сура окуражил Индра с думите: „Не унивай от моята победа. Няма нужда да прекратяваш боя. Напротив, трябва да продължиш да изпълняваш дълга си. Ако Кр̣ш̣н̣а пожелае, победата със сигурност ще бъде твоя“. Даденият стих е много поучителен за тези, които искрено се трудят в Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не бива да ликуваме в случай на успех или да падаме духом при провал. Би трябвало с искрени усилия да изпълняваме волята на Кр̣ш̣н̣а или Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, без да обръщаме внимание на победите и пораженията. Единственият дълг е да работим чистосърдечно – тогава Кр̣ш̣н̣а ще възнагради труда ни.
Стих
лока̄х̣ са-па̄ла̄ ясйеме
швасанти виваша̄ ваше
двиджа̄ ива шича̄ баддха̄х̣
са ка̄ла иха ка̄ран̣ам
швасанти виваша̄ ваше
двиджа̄ ива шича̄ баддха̄х̣
са ка̄ла иха ка̄ран̣ам
Дума по дума
лока̄х̣ — световете; са-па̄ла̄х̣ — заедно с управляващите ги божества или повелители; яся — чиито; име — всички тези; швасанти — живеят; виваша̄х̣ — изцяло зависими; ваше — във властта; двиджа̄х̣ — птици; ива — както; шича̄ — от мрежа; баддха̄х̣ — оплетени; сах̣ — това; ка̄лах̣ — факторът време; иха — в тази; ка̄ран̣ам — причината.
Превод
Живите същества на всички планети във Вселената, включително управляващите полубогове на тези планети, се намират изцяло във властта на Бога. Те действат подобно на уловените в мрежа птици, които не могат да се движат свободно.
Пояснение
Сурите знаят, че нищо не може да се случи без желанието на Върховната Божествена Личност, докато асурите не разбират върховната воля на Бога – това е разликата между тях. В тази битка истинският сура е Вр̣тра̄сура, а Индра е асура. Никой не е независим – напротив, всеки действа под ръководството на Върховната Божествена Личност. Следователно победата и поражението са резултат от личната карма, а присъдата се произнася от Върховния Бог (карман̣а̄ даива-нетрена). Понеже Върховният направлява дейностите ни според нашата карма, от Брахма̄ до нищожната мравка – никой не е независим. Ние може да сме победили или да сме загубили, но Върховният Бог винаги е победител, защото всеки действа под неговото ръководство.
Стих
оджах̣ сахо балам̇ пра̄н̣ам
амр̣там̇ мр̣тюм ева ча
там агя̄я джано хетум
а̄тма̄нам̇ маняте джад̣ам
амр̣там̇ мр̣тюм ева ча
там агя̄я джано хетум
а̄тма̄нам̇ маняте джад̣ам
Дума по дума
оджах̣ — силата на сетивата; сахах̣ — силата на ума; балам — телесната сила; пра̄н̣ам — жизнената сила; амр̣там — безсмъртието; мр̣тюм — смъртта; ева — наистина; ча — също; там — него (Върховния Бог); агя̄я — без да знаят; джанах̣ — глупак; хетум — причината; а̄тма̄нам — тялото; маняте — смята; джад̣ам — макар да не е по-добро от камъка.
Превод
Силата на сетивата, на ума и на тялото, жизнената сила, безсмъртието и смъртта се намират под надзора на Върховната Божествена Личност. Понеже не знаят това, глупавите хора смятат безжизненото материално тяло за причина на дейността.
Стих
ятха̄ да̄румайӣ на̄рӣ
ятха̄ патрамайо мр̣гах̣
евам̇ бхӯта̄ни магхаванн
ӣша-тантра̄н̣и виддхи бхох̣
ятха̄ патрамайо мр̣гах̣
евам̇ бхӯта̄ни магхаванн
ӣша-тантра̄н̣и виддхи бхох̣
Дума по дума
Превод
Царю Индра, както дървената кукла във форма на жена или направената от слама и листа фигурка на животно не може да се движи и да танцува сама, а изцяло зависи от кукловода си, така всички ние танцуваме по волята на върховния повелител, Личността на Бога. Никой не е независим.
Пояснение
Потвърждение на този стих откриваме в Чайтаня чарита̄мр̣та (Ади, 5.142):
екале ӣшвара кр̣ш̣н̣а, а̄ра саба бхр̣тя
я̄ре яичхе на̄ча̄я, се таичхе каре нр̣тя
я̄ре яичхе на̄ча̄я, се таичхе каре нр̣тя
„Бог Кр̣ш̣н̣а е единственият върховен повелител, всички други са негови слуги. Те танцуват така, както Той пожелае“. Всеки един от нас е слуга на Кр̣ш̣н̣а; никой не е независим. Ние танцуваме според желанието на Върховната Божествена Личност, но от невежество и илюзия си мислим, че сме независими от върховната воля. Ето защо е казано:
ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣
сач-чид-а̄нанда-виграхах̣
ана̄дир а̄дир говиндах̣
сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам
сач-чид-а̄нанда-виграхах̣
ана̄дир а̄дир говиндах̣
сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам
„Кр̣ш̣н̣а, Говинда, е Върховният Бог. Тялото му е вечно, духовно, изпълнено с блаженство. Той е първоизточникът на всичко. Той самият няма източник, защото е причината на всички причини“ (Брахма сам̇хита̄, 5.1).
Стих
пуруш̣ах̣ пракр̣тир вяктам
а̄тма̄ бхӯтендрия̄шая̄х̣
шакнувантй ася сарга̄дау
на вина̄ яд-ануграха̄т
а̄тма̄ бхӯтендрия̄шая̄х̣
шакнувантй ася сарга̄дау
на вина̄ яд-ануграха̄т
Дума по дума
пурушах̣ — създателят на съвкупната материална енергия; пракр̣тих̣ — материалната енергия, или материалната природа; вяктам — основата на проявлението (махат-таттва); а̄тма̄ — фалшивото его; бхӯта — петте материални елемента; индрия — десетте сетива; а̄шая̄х̣ — умът, интелигентността и съзнанието; шакнуванти — могат; ася — на тази вселена; сарга-а̄дау — в сътворението и т.н.; на — не; вина̄ — без; ят — чиято; ануграха̄т — милостта.
Превод
Тримата пуруш̣и – Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, материалната природа, съвкупната материална енергия, фалшивото его, петте материални елемента, материалните сетива, умът, интелигентността и съзнанието не могат да сътворят космическото мироздание без ръководството на Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Както се казва във Виш̣н̣у Пура̄н̣а: парася брахман̣ах̣ шактис татхедам акхилам̇ джагат – всичко, което виждаме, представлява проявление на многообразните енергии на Върховната Божествена Личност. Самите енергии не могат да създадат нищо. Това утвърждава и Бог Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (9.10): мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам. „О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под моето ръководство създава всички движещи се и неподвижни живи същества“. Само под ръководството на Върховната Божествена Личност проявената в двайсет и пет елемента пракр̣ти създава различни условия за живото същество. Във Ведите Бог казва:
мадӣям̇ махима̄нам̇ ча
парабрахмети шабдитам
ветсясй анугр̣хӣтам̇ ме
сампрашнаир вивр̣там̇ хр̣ди
парабрахмети шабдитам
ветсясй анугр̣хӣтам̇ ме
сампрашнаир вивр̣там̇ хр̣ди
„Всичко е проявление на моята енергия, затова съм известен като Парабрахман. Ето защо всеки трябва да слуша от мен за славните ми дела“. В Бхагавад-гӣта̄ (10.2) Бог също заявява: ахам а̄дир хи дева̄на̄м – „Аз съм източникът на всички полубогове“. Върховният е първоизточник на всичко; никой не е независим от него. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря потвърждава: анӣша-джӣва-рӯпен̣а – живото същество е анӣша, никога не е властелин, винаги е подвластно. Следователно ако живото същество се провъзгласи за независим ӣшвара, за Бог, това ще е проява на неговата глупост. За такава глупост става дума в следващия стих.
Стих
авидва̄н евам а̄тма̄нам̇
маняте 'нӣшам ӣшварам
бхӯтаих̣ ср̣джати бхӯта̄ни
грасате та̄ни таих̣ сваям
маняте 'нӣшам ӣшварам
бхӯтаих̣ ср̣джати бхӯта̄ни
грасате та̄ни таих̣ сваям
Дума по дума
авидва̄н — глупакът, който няма знание; евам — така; а̄тма̄нам — себе си; маняте — мисли; анӣшам — макар изцяло да зависи от другите; ӣшварам — за върховен независим властелин; бхӯтаих̣ — от живите същества; ср̣джати — Той (Бог) създава; бхӯта̄ни — други живи същества; грасате — Той поглъща; та̄ни — тях; таих̣ — чрез други живи същества; сваям — сам.
Превод
Неразумният невеж човек не може да разбере Върховната Божествена Личност. Макар да е постоянно зависим, той се смята за всевишен. Голяма заблуда е, ако той мисли: „В зависимост от миналите кармични дейности материалното тяло бива създадено от баща и майка и същото тяло бива унищожено от друга действаща сила, както тигърът поглъща някое животно“. Бог, Върховната Личност, е този, който създава и поглъща живите същества чрез други живи същества.
Пояснение
Според заключението на карма-мӣма̄м̇са̄ философията кармата, тоест миналите плодоносни дейности, е причината за всичко, затова не е нужно човек да работи. Тези, които стигат до подобен извод, са глупаци. Бащата не е независим, когато създава дете; Върховният го подбужда да направи това. Самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча: „Аз се намирам в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Докато не е подтикнат от Върховния Бог, обитаващ всяко сърце, никой не може да направи нищо. Следователно бащата и майката не са създатели на живото същество. Според своята карма, плодоносните дейности, живото същество попада в семето на бащата, който го поставя в майчината утроба. Тогава в зависимост от тялото на майката и бащата (ятха̄-йони ятха̄-бӣджам) живото същество получава тяло и се ражда, за да страда или да се наслаждава. Следователно Върховният Бог е изначалната причина за нашето раждане. Той е причината и за смъртта ни. Никой не е независим; всеки е зависим. Правилният извод е, че единственото независимо същество е Върховната Божествена Личност.
Стих
а̄юх̣ шрӣх̣ кӣртир аишварям
а̄шиш̣ах̣ пуруш̣ася я̄х̣
бхавантй ева хи тат-ка̄ле
ятха̄ниччхор випаряя̄х̣
а̄шиш̣ах̣ пуруш̣ася я̄х̣
бхавантй ева хи тат-ка̄ле
ятха̄ниччхор випаряя̄х̣
Дума по дума
а̄юх̣ — дълъг живот; шрӣх̣ — богатство; кӣртих̣ — слава; аишварям — сила; а̄шиш̣ах̣ — благословии; пуруш̣ася — на живото същество; я̄х̣ — които; бхаванти — се появяват; ева — наистина; хи — несъмнено; тат-ка̄ле — в уреченото време; ятха̄ — както; аниччхох̣ — на този, който не желае; випаряя̄х̣ — обратното.
Превод
Както никой не иска да умира, но в мига на смъртта е принуден да се раздели със своето дълголетие, богатство, слава и прочее, така и по милостта на Върховния Бог човек може да придобие всичко това, когато дойде времето за победа.
Пояснение
Не бива горделиво да твърдим, че благодарение на собствения си труд сме се сдобили с богатство, образование, красота и прочее. Всяка сполука в живота идва по милостта на Бога. От друга страна, никой не иска да умира, никой не иска да бъде беден или грозен. Защо тогава живото същество против волята си приема такива нежелани беди? По милостта или наказанието на Върховната Божествена Личност човек печели или губи всичко материално. Никой не е независим; всеки е зависим от милостта или наказанието на Върховния Бог. Една бенгалска поговорка гласи, че Бог има десет ръце. Това означава, че неговата власт се простира навсякъде – в осемте посоки на света, нагоре и надолу. Ако Той пожелае да ни отнеме всичко с десетте си ръце, нищо не можем да спасим с нашите две ръце. Но ако Той иска да ни дари благодат със своите десет ръце, не бихме могли да приемем всичко с двете си ръце; казано другояче – благословиите на Бога надхвърлят очакванията ни. Заключението е, че макар да не искаме да се разделим с притежанията си, понякога Бог ни ги отнема насила, а друг път излива върху нас толкова благословии, че не сме способни да ги приемем. И така в охолство или в недоимък ние не сме независими; всичко зависи от добрата воля на Върховната Божествена Личност.
Стих
тасма̄д акӣрти-яшасор
джая̄паджайайор апи
самах̣ ся̄т сукха-дух̣кха̄бхя̄м̇
мр̣тю-джӣвитайос татха̄
джая̄паджайайор апи
самах̣ ся̄т сукха-дух̣кха̄бхя̄м̇
мр̣тю-джӣвитайос татха̄
Дума по дума
тасма̄т — затова (защото изцяло зависят от волята на Върховната Божествена Личност); акӣрти — към клевета; яшасох̣ — и слава; джая — към победа; ападжаяйох̣ — и поражение; апи — дори; самах̣ — уравновесен; ся̄т — човек трябва да бъде; сукха-дух̣кха̄бхя̄м — към щастие и нещастие; мр̣тю — към смъртта; джӣвитайох̣ — или към живота; татха̄ — както и.
Превод
Тъй като всичко зависи от върховната воля на Божествената Личност, човек трябва да бъде безпристрастен към слава и позор, победа и поражение, живот и смърт. А съпътстващите ги щастие и нещастие да посреща уравновесен, без да се тревожи.
Стих
саттвам̇ раджас тама ити
пракр̣тер на̄тмано гун̣а̄х̣
татра са̄кш̣ин̣ам а̄тма̄нам̇
йо веда са на бадхяте
пракр̣тер на̄тмано гун̣а̄х̣
татра са̄кш̣ин̣ам а̄тма̄нам̇
йо веда са на бадхяте
Дума по дума
саттвам — проявлението на доброто; раджах̣ — проявлението на страстта; тамах̣ — проявлението на невежеството; ити — така; пракр̣тех̣ — на материалната природа; на — не; а̄тманах̣ — на душата; гун̣а̄х̣ — отличителни черти; татра — в такова положение; са̄кш̣ин̣ам — наблюдател; а̄тма̄нам — аза; ях̣ — всеки, който; веда — знае; сах̣ — той; на — не; бадхяте — е обвързан.
Превод
Този, който знае, че трите качества – добро, страст и невежество – не са качества на душата, а проявления на материалната природа и че чистата душа само наблюдава техните дейности и последици, той е постигнал освобождение. Той не е обвързан от тези качества.
Пояснение
Бог обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (18.54):
брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м
„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“. Когато постигне себепознание, равнището брахма-бхӯта, човек разбира, че всичко случващо се в живота е под замърсяващото влияние на гун̣ите на материалната природа. Живото същество, чистата душа, няма нищо общо с тези проявления. В бушуващия ураган на материалния свят всичко се променя много бързо. Но постигналият освобождение запазва спокойствие и просто наблюдава действията и последиците от урагана. Освободената душа остава в Кр̣ш̣н̣а съзнание, необезпокоявана от действията и последиците на материалната енергия. Такъв свободен човек е винаги щастлив. Той не скърби и не се стреми към нищо. След като всичко се осигурява от Върховния Бог, зависимото от него живо същество не бива да негодува или да приема каквото и да било за собственото си сетивно наслаждение. По-скоро трябва да посреща всичко като милост на Бога и да запазва спокойствие при всякакви обстоятелства.
Стих
пашя ма̄м̇ нирджитам̇ шатру
вр̣кн̣а̄юдха-бхуджам̇ мр̣дхе
гхат̣ама̄нам̇ ятха̄-шакти
тава пра̄н̣а-джихӣрш̣ая̄
вр̣кн̣а̄юдха-бхуджам̇ мр̣дхе
гхат̣ама̄нам̇ ятха̄-шакти
тава пра̄н̣а-джихӣрш̣ая̄
Дума по дума
пашя — погледни; ма̄м — към мене; нирджитам — вече разгромен; шатру — о, неприятелю; вр̣кн̣а — разсече; а̄юдха — оръжието ми; бхуджам — и ръката ми; мр̣дхе — в тази битка; гхат̣ама̄нам — все още се опитвам; ятха̄-шакти — колкото имам сили; тава — твоя; пра̄н̣а — живот; джихӣрш̣ая̄ — в желанието да отнема.
Превод
О, неприятелю, погледни ме. Вече съм разгромен, защото оръжието и ръката ми са нарязани на парчета. Но макар да си ме победил, в желанието си да те унищожа аз се опитвам да се бия, колкото сили имам. Ни най-малко не съм изгубил присъствие на духа дори в това затруднено положение. Затова трябва да превъзмогнеш своето отчаяние и да продължиш да се сражаваш.
Пояснение
Вр̣тра̄сура притежавал такова величие и могъщество, че всъщност действал като духовен учител на Индра. Макар и на прага на смъртта, Вр̣тра̄сура оставал невъзмутим. Той знаел, че ще бъде победен от небесния цар и се примирил със съдбата си, но понеже все още били врагове, с всички сили се опитвал да убие Индра. Така Вр̣тра̄сура изпълнил своя дълг. Човек трябва да остава верен на дълга си при всички обстоятелства, дори да знае какъв ще бъде крайният резултат.
Стих
пра̄н̣а-глахо 'ям̇ самара
иш̣в-акш̣о ва̄хана̄санах̣
атра на гя̄яте 'муш̣я
джайо 'муш̣я пара̄джаях̣
иш̣в-акш̣о ва̄хана̄санах̣
атра на гя̄яте 'муш̣я
джайо 'муш̣я пара̄джаях̣
Дума по дума
пра̄н̣а-глахах̣ — животът е залог; аям — тази; самарах̣ — битка; иш̣у-акш̣ах̣ — стрелите са заровете; ва̄хана-а̄санах̣ — игралното поле са носачите (коне и слонове); атра — тук (в тази хазартна игра); на — не; гя̄яте — е известно; амуш̣я — чия; джаях̣ — победа; амуш̣я — чие; пара̄джаях̣ — поражение.
Превод
О, неприятелю, представи си, че тази битка е хазартна игра, в която всеки от нас залага живота си, стрелите са заровете, а животните, които яздим, са игралното поле. Никой не знае кой ще бъде победен и кой – победител. Всичко е в ръцете на провидението.
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
индро вр̣тра-вачах̣ шрутва̄
гата̄лӣкам апӯджаят
гр̣хӣта-ваджрах̣ прахасам̇с
там а̄ха гата-висмаях̣
индро вр̣тра-вачах̣ шрутва̄
гата̄лӣкам апӯджаят
гр̣хӣта-ваджрах̣ прахасам̇с
там а̄ха гата-висмаях̣
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; индрах̣ — цар Индра; вр̣тра-вачах̣ — думите на Вр̣тра̄сура; шрутва̄ — като чу; гата-алӣкам — без объркване; апӯджаят — почете; гр̣хӣта-ваджрах̣ — като взе мълнията си; прахасан — усмихвайки се; там — на Вр̣тра̄сура; а̄ха — каза; гата-висмаях̣ — преодолял смущението.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ каза: Щом изслуша откровените и поучителни думи на Вр̣тра̄сура, цар Индра го възхвали и отново взе мълнията в ръка. Без объркване и двуличие той се усмихна и каза следното на Вр̣тра̄сура.
Пояснение
Цар Индра, най-славният полубог, се удивил от поученията на Вр̣тра̄сура, когото всички смятали за демон. Той бил смаян да чуе такива разумни слова от устата на един демон. Тогава си спомнил за родените в демонични семейства велики предани, като Прахла̄да Маха̄ра̄джа и Бали Маха̄ра̄джа, и разбрал всичко. Понякога дори тъй наречените демони имат възвишена преданост към Върховната Божествена Личност. Затова Индра се усмихнал одобрително на Вр̣тра̄сура.
Стих
индра ува̄ча
ахо да̄нава сиддхо 'си
яся те матир ӣдр̣шӣ
бхактах̣ сарва̄тмана̄тма̄нам̇
сухр̣дам̇ джагад-ӣшварам
ахо да̄нава сиддхо 'си
яся те матир ӣдр̣шӣ
бхактах̣ сарва̄тмана̄тма̄нам̇
сухр̣дам̇ джагад-ӣшварам
Дума по дума
индрах̣ ува̄ча — Индра каза; ахо — здравей; да̄нава — о, демоне; сиддхах̣ аси — сега си съвършен; яся — чието; те — твое; матих̣ — съзнание; ӣдр̣шӣ — като това; бхактах̣ — велик предан; сарва-а̄тмана̄ — неотклонно; а̄тма̄нам — на Свръхдушата; сухр̣дам — най-добрият приятел; джагат-ӣшварам — на Върховната Божествена Личност.
Превод
Индра каза: О, славни демоне, твоето благоразумие и непоколебимост в преданото служене въпреки рискованото ти положение ми разкриват, че си съвършен предан на Бога, Върховната Личност, който е Свръхдуша и приятел на всички.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (6.22) се казва:
ям̇ лабдхва̄ ча̄парам̇ ла̄бхам̇
маняте на̄дхикам̇ татах̣
ясмин стхито на дух̣кхена
гурун̣а̄пи вича̄ляте
маняте на̄дхикам̇ татах̣
ясмин стхито на дух̣кхена
гурун̣а̄пи вича̄ляте
„Установен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек никога не се отклонява от истината и веднъж постигнал това, знае, че няма нищо по-велико за постигане. На тази позиция той не се разколебава дори сред много големи трудности“. Чистият предан остава уравновесен дори при труднопоносими обстоятелства. Индра се изненадал да види Вр̣тра̄сура необезпокоен и съсредоточен в преданото служене на Бога, защото подобна нагласа е немислима за един демон. По милостта на Върховната Божествена Личност всеки може да стане възвишен предан (стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим). Безкористният предан със сигурност ще се завърне у дома, при Бога.
Стих
бхава̄н ата̄рш̣ӣн ма̄я̄м̇ ваи
ваиш̣н̣авӣм̇ джана-мохинӣм
яд виха̄я̄сурам̇ бха̄вам̇
маха̄-пуруш̣ата̄м̇ гатах̣
ваиш̣н̣авӣм̇ джана-мохинӣм
яд виха̄я̄сурам̇ бха̄вам̇
маха̄-пуруш̣ата̄м̇ гатах̣
Дума по дума
бхава̄н — ти; ата̄рш̣ӣт — преодоля; ма̄я̄м — илюзорната енергия; ваи — наистина; ваиш̣н̣авӣм — на Бог Виш̣н̣у; джана-мохинӣм — която заблуждава хората; ят — тъй като; виха̄я — изостави; а̄сурам — на демоните; бха̄вам — начина на мислене; маха̄-пуруш̣ата̄м — равнището на възвишен предан; гатах̣ — постигна.
Превод
Ти преодоля илюзорната енергия на Бог Виш̣н̣у и благодарение на това освобождение се избави от демоничния си характер и се превърна във възвишен предан.
Пояснение
Бог Виш̣н̣у е маха̄-пуруш̣а, затова този, който стане ваиш̣н̣ава, постига равнището маха̄-пауруш̣я. Именно на това равнище бил и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. В Падма Пура̄н̣а се изтъква разликата между полубог и демон – полубогът е предан на Бог Виш̣н̣у, а демонът е точно обратното: виш̣н̣у-бхактах̣ смр̣то даива а̄сурас тад-випаряях̣. Вр̣тра̄сура бил смятан за демон, но всъщност по достойнства бил удивителен предан, маха̄-пауруш̣я. Независимо от положението си, ако по някакъв начин стане предан на Върховния Бог, човек се извисява до нивото на съвършена личност. Това става възможно, когато безкористният предан полага усилия да служи на Бога и така се освобождава. Ето защо Шукадева Госва̄мӣ казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (2.4.18):
кира̄та-хӯн̣а̄ндхра-пулинда-пулкаша̄
а̄бхӣра-шумбха̄ явана̄х̣ кхаса̄даях̣
йе 'нйе ча па̄па̄ яд-апа̄шрая̄шрая̄х̣
шудхянти тасмаи прабхавиш̣н̣аве намах̣
а̄бхӣра-шумбха̄ явана̄х̣ кхаса̄даях̣
йе 'нйе ча па̄па̄ яд-апа̄шрая̄шрая̄х̣
шудхянти тасмаи прабхавиш̣н̣аве намах̣
„Кира̄та, хӯн̣а, а̄ндхра, пулинда, пулкаша, а̄бхӣра, шумбха, явана, хората от племената кхаса и дори пристрастените към греховни дейности могат да се пречистят, като приемат убежище при преданите на Бога, защото Той е върховната сила. Отдавам му смирените си почитания“. Всеки може да се пречисти, ако се обърне за помощ към чист предан и изгради характера си като следва неговите наставления. Тогава независимо какъв е – кира̄та, а̄ндхра или пулинда, той ще се пречисти и ще се издигне до равнището маха̄-пауруш̣я.
Стих
кхалв идам̇ махад а̄шчарям̇
яд раджах̣-пракр̣тес тава
ва̄судеве бхагавати
саттва̄тмани др̣д̣ха̄ матих̣
яд раджах̣-пракр̣тес тава
ва̄судеве бхагавати
саттва̄тмани др̣д̣ха̄ матих̣
Дума по дума
кхалу — наистина; идам — това; махат а̄шчарям — велико чудо; ят — което; раджах̣ — повлиян от проявлението на страстта; пракр̣тех̣ — чиято природа; тава — твоя; ва̄судеве — в Бог Кр̣ш̣н̣а; бхагавати — Върховната Божествена Личност; саттва-а̄тмани — който се намира в чисто добро; др̣д̣ха̄ — неотклонно; матих̣ — съзнание.
Превод
О, Вр̣тра̄сура, обикновено демоните са водени от проявлението на страстта. Чудно е, че ти си демон, но възприе манталитета на предан и съсредоточи ума си върху Върховната Божествена Личност, Ва̄судева, който вечно се намира в чистото добро.
Пояснение
Цар Индра се чудел как Вр̣тра̄сура се е издигнал до равнището на възвишен предан. Прахла̄да Маха̄ра̄джа например получил духовно посвещение от На̄рада Муни и така за него било възможно да стане съвършен предан, въпреки че бил роден в семейство на демони. За Вр̣тра̄сура обаче Индра не откривал подобни причини. Затова бил изумен, че Вр̣тра̄сура бил толкова велик предан, способен неотклонно да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева.
Стих
яся бхактир бхагавати
харау них̣шреясешваре
викрӣд̣ато 'мр̣та̄мбходхау
ким̇ кш̣удраих̣ кха̄такодакаих̣
харау них̣шреясешваре
викрӣд̣ато 'мр̣та̄мбходхау
ким̇ кш̣удраих̣ кха̄такодакаих̣
Дума по дума
яся — на който; бхактих̣ — предано служене; бхагавати — на Върховната Божествена Личност; харау — Бог Хари; них̣шреяса-ӣшваре — повелителят на висшето съвършенство в живота, върховното освобождение; викрӣд̣атах̣ — плува или се забавлява; амр̣та-амбходхау — в океан от нектар; ким — каква е ползата; кш̣удраих̣ — от малките; кха̄така-удакаих̣ — водни канали.
Превод
Този, който е устойчив в преданото служене на Върховния Бог Хари – повелителя на висшето благо, – плува в океан от нектар. За какво му е водата от малките вади?
Пояснение
По-рано Вр̣тра̄сура отправи следната молитва (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.11.25): на на̄ка-пр̣ш̣т̣хам̇ на ча па̄рамеш̣т̣ям̇ на са̄рва-бхаумам̇ на раса̄дхипатям – „Не искам щастливо благополучие на Брахмалока, Сваргалока, нито дори на Дхрувалока, да не говорим за Земята или за нисшите планети. Искам само да се върна у дома, при Бога“. Такава е решителността на чистия предан. Той не се блазни от каквото и да е издигнато положение в материалния свят. Той просто желае да общува с Върховната Божествена Личност, както жителите на Вр̣нда̄вана – Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, гопӣте, бащата и майката на Кр̣ш̣н̣а (Нанда Маха̄ра̄джа и Яшода̄), приятелите и слугите на Кр̣ш̣н̣а. Иска да бъде в обкръжението на Кр̣ш̣н̣а сред красотата на Вр̣нда̄вана – това са най-съкровените желания на един предан на Кр̣ш̣н̣а. Преданите на Бог Виш̣н̣у се стремят към Ваикун̣т̣халока, но преданият на Кр̣ш̣н̣а не преследва дори тази цел – той желае да се върне на Голока Вр̣нда̄вана и да общува с Кр̣ш̣н̣а във вечните му забавления. Всяко материално щастие е като водата в малка вада, докато духовното щастие, вечно изпитвано в духовния свят, е като океан от нектар, в който преданият иска да плува.
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
ити брува̄н̣а̄в аньоням̇
дхарма-джигя̄сая̄ нр̣па
ююдха̄те маха̄-вӣря̄в
индра-вр̣трау юдха̄м патӣ
ити брува̄н̣а̄в аньоням̇
дхарма-джигя̄сая̄ нр̣па
ююдха̄те маха̄-вӣря̄в
индра-вр̣трау юдха̄м патӣ
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; ити — и така; брува̄н̣ау — разговаряха; аньоням — един на друг; дхарма-джигя̄сая̄ — в желанието си да разберат върховния религиозен принцип (преданото служене); нр̣па — царю; ююдха̄те — биеха се; маха̄-вӣряу — и двамата много могъщи; индра — цар Индра; вр̣трау — и Вр̣тра̄сура; юдха̄м патӣ — и двамата знаменити военни предводители.
Превод
Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Вр̣тра̄сура и цар Индра разговаряха за преданото служене дори насред бойното поле, а после, водени от чувство за дълг, продължиха да се сражават. Скъпи царю, и двамата бяха велики бойци и имаха равностойни сили.
Стих
а̄видхя паригхам̇ вр̣трах̣
ка̄рш̣н̣а̄ясам ариндамах̣
индра̄я пра̄хин̣од гхорам̇
ва̄ма-хастена ма̄риш̣а
ка̄рш̣н̣а̄ясам ариндамах̣
индра̄я пра̄хин̣од гхорам̇
ва̄ма-хастена ма̄риш̣а
Дума по дума
а̄видхя — завъртайки; паригхам — боздугана; вр̣трах̣ — Вр̣тра̄сура; ка̄рш̣н̣а-аясам — направен от желязо; арим-дамах̣ — който можеше да разгроми врага си; индра̄я — към Индра; пра̄хин̣от — хвърли; гхорам — много страховито; ва̄ма-хастена — с лявата си ръка; ма̄риш̣а — о, най-велики сред царете, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.
Превод
О, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, Вр̣тра̄сура, който можеше напълно да разгроми врага си, грабна железния боздуган, завъртя го, прицели се и го хвърли с лявата си ръка към Индра.
Стих
са ту вр̣трася паригхам̇
карам̇ ча карабхопамам
чиччхеда югапад дево
ваджрен̣а шата-парван̣а̄
карам̇ ча карабхопамам
чиччхеда югапад дево
ваджрен̣а шата-парван̣а̄
Дума по дума
Превод
С мълнията си Шатапарван Индра едновременно разби на парчета боздугана на Вр̣тра̄сура и отряза другата му ръка.
Стих
дорбхя̄м уткр̣тта-мӯла̄бхя̄м̇
бабхау ракта-сраво 'сурах̣
чхинна-пакш̣о ятха̄ готрах̣
кха̄д бхраш̣т̣о ваджрин̣а̄ хатах̣
бабхау ракта-сраво 'сурах̣
чхинна-пакш̣о ятха̄ готрах̣
кха̄д бхраш̣т̣о ваджрин̣а̄ хатах̣
Дума по дума
дорбхя̄м — от двете ръце; уткр̣тта-мӯла̄бхя̄м — отсечени до дъно; бабхау — бе; ракта-сравах̣ — обилно кървящи; асурах̣ — Вр̣тра̄сура; чхинна-пакшах̣ — чиито криле са отрязани; ятха̄ — като; готрах̣ — планина; кха̄т — от небето; бхраш̣т̣ах̣ — падаща; ваджрин̣а̄ — от Индра, който държи мълния; хатах̣ — поразена.
Превод
Целият облян в кръв, с две напълно отсечени ръце, Вр̣тра̄сура изглеждаше много величествен, като летяща планина, чиито криле са били отрязани от Индра.
Пояснение
От този стих става ясно, че съществуват летящи планини, чиито криле Индра отсича с мълнията си. Исполинското тяло на Вр̣тра̄сура наподобявало такава планина.
Стих
маха̄-пра̄н̣о маха̄-вӣрьо
маха̄-сарпа ива двипам
кр̣тва̄дхара̄м̇ ханум̇ бхӯмау
даитьо дивй уттара̄м̇ ханум
маха̄-сарпа ива двипам
кр̣тва̄дхара̄м̇ ханум̇ бхӯмау
даитьо дивй уттара̄м̇ ханум
набхо-гамбхӣра-вактрен̣а
лелихолбан̣а-джихвая̄
дам̇ш̣т̣ра̄бхих̣ ка̄ла-калпа̄бхир
грасанн ива джагат-траям
лелихолбан̣а-джихвая̄
дам̇ш̣т̣ра̄бхих̣ ка̄ла-калпа̄бхир
грасанн ива джагат-траям
атима̄тра-маха̄-ка̄я
а̄кш̣ипам̇с тараса̄ гирӣн
гири-ра̄т̣ па̄да-ча̄рӣва
падбхя̄м̇ нирджараян махӣм
джагра̄са са сама̄са̄дя
ваджрин̣ам̇ саха-ва̄ханам
а̄кш̣ипам̇с тараса̄ гирӣн
гири-ра̄т̣ па̄да-ча̄рӣва
падбхя̄м̇ нирджараян махӣм
джагра̄са са сама̄са̄дя
ваджрин̣ам̇ саха-ва̄ханам
Дума по дума
маха̄-пра̄н̣ах̣ — с изключителна физическа сила; маха̄-вӣрях̣ — с необикновено мъжество; маха̄-сарпах̣ — огромната змия; ива — като; двипам — слон; кр̣тва̄ — опря; адхара̄м — долната; ханум — челюст; бхӯмау — на земята; даитях̣ — демонът; диви — в небето; уттара̄м ханум — горната челюст; набхах̣ — като небето; гамбхӣра — бездънна; вактрен̣а — с устата си; лелиха — като змия; улбан̣а — ужасяващ; джихвая̄ — с език; дам̇ш̣т̣ра̄бхих̣ — със зъби; ка̄ла-калпа̄бхих̣ — като фактора време, т.е. смъртта; грасан — унищожавайки; ива — сякаш; джагат-траям — трите свята; ати-ма̄тра — много високо; маха̄-ка̄ях̣ — с великанско тяло; а̄кш̣ипан — разтърсвайки; тараса̄ — с огромна сила; гирӣн — планините; гири-ра̄т̣ — Хималаите; па̄да-ча̄рӣ — се придвижват на крака; ива — както; падбхя̄м — с краката си; нирджараян — тъпчейки; махӣм — повърхността на земята; джагра̄са — погълна; сах̣ — той; сама̄са̄дя — добра се; ваджрин̣ам — Индра, държащ мълния; саха-ва̄ханам — с носача му, слона.
Превод
Вр̣тра̄сура притежаваше изключителна сила и мъжество. Той опря долната си челюст на земята, а горната – в небето. Устата му стана бездънна като самото небе, а езикът му приличаше на голяма змия. С ужасяващите си, напомнящи за смъртта зъби, той сякаш се опитваше да унищожи цялата вселена. Приемайки гигантска форма, великият демон Вр̣тра̄сура разтресе дори планините и започна да тъпче с крака лицето на земята, като че ли по нея ходеха самите Хималаи. Той се нахвърли върху Индра и го погълна заедно с носача му Айра̄вата, както огромният питон би погълнал цял слон.
Стих
вр̣тра-грастам̇ там а̄локя
сапраджа̄патаях̣ сура̄х̣
ха̄ каш̣т̣ам ити нирвин̣н̣а̄ш
чукрушух̣ самахарш̣аях̣
сапраджа̄патаях̣ сура̄х̣
ха̄ каш̣т̣ам ити нирвин̣н̣а̄ш
чукрушух̣ самахарш̣аях̣
Дума по дума
Превод
Когато полубоговете, Брахма̄, другите праджа̄пати и великите светци видяха, че Индра бе погълнат от демона, те потънаха в скръб. „О!“ – извикаха те – „Каква беда! Каква беда!“
Стих
нигӣрн̣о 'пй асурендрен̣а
на мама̄родарам̇ гатах̣
маха̄пуруш̣а-саннаддхо
йогама̄я̄-балена ча
на мама̄родарам̇ гатах̣
маха̄пуруш̣а-саннаддхо
йогама̄я̄-балена ча
Дума по дума
нигӣрн̣ах̣ — погълнат; апи — макар и; асура-индрен̣а — от най-достойния сред демоните, Вр̣тра̄сура; на — не; мама̄ра — умря; ударам — корема; гатах̣ — достигайки; маха̄-пуруш̣а — от бронята на Върховния Бог На̄ра̄ян̣а; саннаддхах̣ — закрилян; йога-ма̄я̄-балена — от мистичната сила, която самият Индра притежаваше; ча — също.
Превод
Щитът на На̄ра̄ян̣а, който Индра притежаваше, бе идентичен със самия На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност. Защитен от него и благодарение на мистичната си сила цар Индра, макар и погълнат от Вр̣тра̄сура, не умря в корема на демона.
Стих
бхиттва̄ ваджрен̣а тат-кукш̣им̇
ниш̣крамя бала-бхид вибхух̣
уччакарта ширах̣ шатрор
гири-шр̣н̇гам ивауджаса̄
ниш̣крамя бала-бхид вибхух̣
уччакарта ширах̣ шатрор
гири-шр̣н̇гам ивауджаса̄
Дума по дума
Превод
С мълнията си царят, който също бе несравнимо могъщ, проряза корема на Вр̣тра̄сура и излезе навън. След това Индра, унищожителят на демона Бала, отсече главата на Вр̣тра̄сура, приличаща на планински връх.
Стих
ваджрас ту тат-кандхарам а̄шу-вегах̣
кр̣нтан саманта̄т паривартама̄нах̣
няпа̄таят та̄вад ахар-ган̣ена
йо джьотиш̣а̄м аяне ва̄ртра-хатйе
кр̣нтан саманта̄т паривартама̄нах̣
няпа̄таят та̄вад ахар-ган̣ена
йо джьотиш̣а̄м аяне ва̄ртра-хатйе
Дума по дума
ваджрах̣ — мълнията; ту — но; тат-кандхарам — врата му; а̄шу-вегах̣ — макар и много бързо; кр̣нтан — като преряза; саманта̄т — около; паривартама̄нах̣ — въртейки се; няпа̄таят — принуди да падне; та̄ват — толкова много; ахах̣-ган̣ена — дни; ях̣ — които; джьотиш̣а̄м — на светила като Слънцето и Луната; аяне — докато се движат към двете страни на екватора; ва̄ртра-хатйе — в подходящото време за убийството на Вр̣тра̄сура.
Превод
Въпреки че мълнията се завъртя около врата на Вр̣тра̄сура с огромна скорост, докато главата се отдели от тялото му, измина цяла година, 360 дни – времето, за което Слънцето, Луната и другите светила завършват обиколката си на север и на юг. Тогава, в най-подходящия момент за смъртта на Вр̣тра̄сура, главата му падна на земята.
Стих
тада̄ ча кхе дундубхайо винедур
гандхарва-сиддха̄х̣ самахарш̣и-сан̇гха̄х̣
ва̄ртра-гхна-лин̇гаис там абхиш̣т̣ува̄на̄
мантраир муда̄ кусумаир абхяварш̣ан
гандхарва-сиддха̄х̣ самахарш̣и-сан̇гха̄х̣
ва̄ртра-гхна-лин̇гаис там абхиш̣т̣ува̄на̄
мантраир муда̄ кусумаир абхяварш̣ан
Дума по дума
тада̄ — тогава; ча — също; кхе — на висшите планетарни системи; дундубхаях̣ — тимпани; винедух̣ — зазвучаха; гандхарва — гандхарвите; сиддха̄х̣ — и сиддхите; са-махарш̣и-сан̇гха̄х̣ — с насъбралите се светци; ва̄ртра-гхна-лин̇гаих̣ — прославиха храбростта на унищожителя на Вр̣тра̄сура; там — него (Индра); абхиш̣т̣ува̄на̄х̣ — възхвалиха; мантраих̣ — с различни мантри; муда̄ — с голяма радост; кусумаих̣ — с цветя; абхяварш̣ан — обсипваха.
Превод
Щом Вр̣тра̄сура бе убит, гандхарвите и сиддхите от райските планети забиха тържествуващи тимпани. С ведически химни те прославиха храбростта на Индра, унищожителя на Вр̣тра̄сура, възхваляваха го и изпълнени с радост, го обсипваха с дъжд от цветя.
Стих
вр̣трася деха̄н ниш̣кра̄нтам
а̄тма-джьотир ариндама
пашята̄м̇ сарва-дева̄на̄м
алокам̇ самападята
а̄тма-джьотир ариндама
пашята̄м̇ сарва-дева̄на̄м
алокам̇ самападята
Дума по дума
вр̣трася — на Вр̣тра̄сура; деха̄т — от тялото; ниш̣кра̄нтам — излезе; а̄тма-джьотих̣ — душата, ярка като сиянието Брахман; арим-дама — о, царю Парӣкш̣ит; пашята̄м — наблюдаваха; сарва-дева̄на̄м — докато всички полубогове; алокам — върховната обител, изпълнена със сиянието Брахман; самападята — достигна.
Превод
О, царю Парӣкш̣ит, покорителю на враговете, след това жизнената искра излезе от тялото на Вр̣тра̄сура и се завърна у дома, при Бога. Пред погледите на всички полубогове тя проникна в трансценденталния свят, за да стане придружител на Бог Сан̇карш̣ан̣а.
Пояснение
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява, че в действителност убит бил Индра, а не Вр̣тра̄сура. Той казва, че когато Вр̣тра̄сура погълнал цар Индра заедно със слона му, Вр̣тра̄сура си помислил: „Вече унищожих Индра и не е нужно да се бия повече. Нека сега се върна у дома, при Бога“. Така той преустановил всички жизнени функции и потънал в транс. Възползвайки се от затишието в тялото на демона, Индра прорязал корема му и успял да излезе навън. Вр̣тра̄сура бил в йога сама̄дхи и въпреки че цар Индра искал да му пререже гърлото, вратът на демона бил толкова твърд, че мълнията на Индра го разсичала в продължение на 360 дни. Индра разсякъл тялото на демона, но самият Вр̣тра̄сура не бил убит. В изначалното си съзнание Вр̣тра̄сура се върнал у дома, при Бога, за да стане придружител на Бог Сан̇карш̣ан̣а. В стиха думата алокам означава трансценденталния свят, Ваикун̣т̣халока, където вечно пребивава Сан̇карш̣ан̣а.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към дванадесета глава от Шеста песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Славната смърт на Вр̣тра̄сура“.