Славната смърт на Вр̣тра̄сура

Вр̣тра̄сура на няколко пъти окуражавал Индра да го убие с мълнията си, но небесният цар се чувствал неловко и не се решавал да хвърли оръжието си срещу такъв велик предан. Разочарован, че Индра остава безучастен въпреки всичките му насърчения, Вр̣тра̄сура решително пристъпил към действие и запратил тризъбеца си срещу небесния цар. Вр̣тра̄сура не се стремял към победа; той искал да бъде убит, за да може веднага да се върне у дома, при Бога. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.9): тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити – след като напусне тялото си, преданият незабавно достига Бог Кр̣ш̣н̣а и никога вече не се връща, за да приеме ново тяло. Това бил стремежът на Вр̣тра̄сура.

В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Бог казва следното:

„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Когато две страни се сражават, битката в действителност се ръководи от Бога, Върховната Личност, който е Парама̄тма̄, Свръхдушата. На друго място в Гӣта (3.27) Бог заявява:

„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Живото същество действа само под ръководството на Върховния. Бог дава указания на материалната природа, а тя създава подходящите условия за живите същества; те не са независими, макар глупаво да се мислят за самостоятелно действащи (карта̄).

Победата винаги съпътства Върховната Божествена Личност. Що се отнася до подчинените живи същества, те се сражават според замисъла на Върховния. Те нямат заслуга за победата или за поражението – това се случва по волята на Бога чрез посредничеството на материалната природа. Гордостта от победата или скръбта след поражението са безсмислени. Човек би трябвало изцяло да се уповава на Бога, Върховната Личност, от когото зависят победите и пораженията на всички живи същества. Бог ни съветва: ниятам̇ куру карма твам̇ карма джа̄йо хй акарманах̣ – „Изпълнявай предписания си дълг, защото действието е по-добро от бездействието“. Живото същество е направлявано да постъпва според положението си. Победата или поражението зависят от Върховния Бог. Карман̣й ева̄дхика̄рас те ма̄ пхалеш̣у када̄чана – „Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си“. От нас се иска искрено да действаме в зависимост от своето положение. Победата или поражението зависят от Бога.

Вр̣тра̄сура окуражил Индра с думите: „Не унивай от моята победа. Няма нужда да прекратяваш боя. Напротив, трябва да продължиш да изпълняваш дълга си. Ако Кр̣ш̣н̣а пожелае, победата със сигурност ще бъде твоя“. Даденият стих е много поучителен за тези, които искрено се трудят в Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не бива да ликуваме в случай на успех или да падаме духом при провал. Би трябвало с искрени усилия да изпълняваме волята на Кр̣ш̣н̣а или Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, без да обръщаме внимание на победите и пораженията. Единственият дълг е да работим чистосърдечно – тогава Кр̣ш̣н̣а ще възнагради труда ни.

Сурите знаят, че нищо не може да се случи без желанието на Върховната Божествена Личност, докато асурите не разбират върховната воля на Бога – това е разликата между тях. В тази битка истинският сура е Вр̣тра̄сура, а Индра е асура. Никой не е независим – напротив, всеки действа под ръководството на Върховната Божествена Личност. Следователно победата и поражението са резултат от личната карма, а присъдата се произнася от Върховния Бог (карман̣а̄ даива-нетрена). Понеже Върховният направлява дейностите ни според нашата карма, от Брахма̄ до нищожната мравка – никой не е независим. Ние може да сме победили или да сме загубили, но Върховният Бог винаги е победител, защото всеки действа под неговото ръководство.

Потвърждение на този стих откриваме в Чайтаня чарита̄мр̣та (Ади, 5.142):

„Бог Кр̣ш̣н̣а е единственият върховен повелител, всички други са негови слуги. Те танцуват така, както Той пожелае“. Всеки един от нас е слуга на Кр̣ш̣н̣а; никой не е независим. Ние танцуваме според желанието на Върховната Божествена Личност, но от невежество и илюзия си мислим, че сме независими от върховната воля. Ето защо е казано:

„Кр̣ш̣н̣а, Говинда, е Върховният Бог. Тялото му е вечно, духовно, изпълнено с блаженство. Той е първоизточникът на всичко. Той самият няма източник, защото е причината на всички причини“ (Брахма сам̇хита̄, 5.1).

Както се казва във Виш̣н̣у Пура̄н̣а: парася брахман̣ах̣ шактис татхедам акхилам̇ джагат – всичко, което виждаме, представлява проявление на многообразните енергии на Върховната Божествена Личност. Самите енергии не могат да създадат нищо. Това утвърждава и Бог Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (9.10): мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам. „О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под моето ръководство създава всички движещи се и неподвижни живи същества“. Само под ръководството на Върховната Божествена Личност проявената в двайсет и пет елемента пракр̣ти създава различни условия за живото същество. Във Ведите Бог казва:

„Всичко е проявление на моята енергия, затова съм известен като Парабрахман. Ето защо всеки трябва да слуша от мен за славните ми дела“. В Бхагавад-гӣта̄ (10.2) Бог също заявява: ахам а̄дир хи дева̄на̄м – „Аз съм източникът на всички полубогове“. Върховният е първоизточник на всичко; никой не е независим от него. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря потвърждава: анӣша-джӣва-рӯпен̣а – живото същество е анӣша, никога не е властелин, винаги е подвластно. Следователно ако живото същество се провъзгласи за независим ӣшвара, за Бог, това ще е проява на неговата глупост. За такава глупост става дума в следващия стих.

Според заключението на карма-мӣма̄м̇са̄ философията кармата, тоест миналите плодоносни дейности, е причината за всичко, затова не е нужно човек да работи. Тези, които стигат до подобен извод, са глупаци. Бащата не е независим, когато създава дете; Върховният го подбужда да направи това. Самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча: „Аз се намирам в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Докато не е подтикнат от Върховния Бог, обитаващ всяко сърце, никой не може да направи нищо. Следователно бащата и майката не са създатели на живото същество. Според своята карма, плодоносните дейности, живото същество попада в семето на бащата, който го поставя в майчината утроба. Тогава в зависимост от тялото на майката и бащата (ятха̄-йони ятха̄-бӣджам) живото същество получава тяло и се ражда, за да страда или да се наслаждава. Следователно Върховният Бог е изначалната причина за нашето раждане. Той е причината и за смъртта ни. Никой не е независим; всеки е зависим. Правилният извод е, че единственото независимо същество е Върховната Божествена Личност.

Не бива горделиво да твърдим, че благодарение на собствения си труд сме се сдобили с богатство, образование, красота и прочее. Всяка сполука в живота идва по милостта на Бога. От друга страна, никой не иска да умира, никой не иска да бъде беден или грозен. Защо тогава живото същество против волята си приема такива нежелани беди? По милостта или наказанието на Върховната Божествена Личност човек печели или губи всичко материално. Никой не е независим; всеки е зависим от милостта или наказанието на Върховния Бог. Една бенгалска поговорка гласи, че Бог има десет ръце. Това означава, че неговата власт се простира навсякъде – в осемте посоки на света, нагоре и надолу. Ако Той пожелае да ни отнеме всичко с десетте си ръце, нищо не можем да спасим с нашите две ръце. Но ако Той иска да ни дари благодат със своите десет ръце, не бихме могли да приемем всичко с двете си ръце; казано другояче – благословиите на Бога надхвърлят очакванията ни. Заключението е, че макар да не искаме да се разделим с притежанията си, понякога Бог ни ги отнема насила, а друг път излива върху нас толкова благословии, че не сме способни да ги приемем. И така в охолство или в недоимък ние не сме независими; всичко зависи от добрата воля на Върховната Божествена Личност.

Бог обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (18.54):

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“. Когато постигне себепознание, равнището брахма-бхӯта, човек разбира, че всичко случващо се в живота е под замърсяващото влияние на гун̣ите на материалната природа. Живото същество, чистата душа, няма нищо общо с тези проявления. В бушуващия ураган на материалния свят всичко се променя много бързо. Но постигналият освобождение запазва спокойствие и просто наблюдава действията и последиците от урагана. Освободената душа остава в Кр̣ш̣н̣а съзнание, необезпокоявана от действията и последиците на материалната енергия. Такъв свободен човек е винаги щастлив. Той не скърби и не се стреми към нищо. След като всичко се осигурява от Върховния Бог, зависимото от него живо същество не бива да негодува или да приема каквото и да било за собственото си сетивно наслаждение. По-скоро трябва да посреща всичко като милост на Бога и да запазва спокойствие при всякакви обстоятелства.

Вр̣тра̄сура притежавал такова величие и могъщество, че всъщност действал като духовен учител на Индра. Макар и на прага на смъртта, Вр̣тра̄сура оставал невъзмутим. Той знаел, че ще бъде победен от небесния цар и се примирил със съдбата си, но понеже все още били врагове, с всички сили се опитвал да убие Индра. Така Вр̣тра̄сура изпълнил своя дълг. Човек трябва да остава верен на дълга си при всички обстоятелства, дори да знае какъв ще бъде крайният резултат.

Цар Индра, най-славният полубог, се удивил от поученията на Вр̣тра̄сура, когото всички смятали за демон. Той бил смаян да чуе такива разумни слова от устата на един демон. Тогава си спомнил за родените в демонични семейства велики предани, като Прахла̄да Маха̄ра̄джа и Бали Маха̄ра̄джа, и разбрал всичко. Понякога дори тъй наречените демони имат възвишена преданост към Върховната Божествена Личност. Затова Индра се усмихнал одобрително на Вр̣тра̄сура.

В Бхагавад-гӣта̄ (6.22) се казва:

„Установен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек никога не се отклонява от истината и веднъж постигнал това, знае, че няма нищо по-велико за постигане. На тази позиция той не се разколебава дори сред много големи трудности“. Чистият предан остава уравновесен дори при труднопоносими обстоятелства. Индра се изненадал да види Вр̣тра̄сура необезпокоен и съсредоточен в преданото служене на Бога, защото подобна нагласа е немислима за един демон. По милостта на Върховната Божествена Личност всеки може да стане възвишен предан (стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим). Безкористният предан със сигурност ще се завърне у дома, при Бога.

Бог Виш̣н̣у е маха̄-пуруш̣а, затова този, който стане ваиш̣н̣ава, постига равнището маха̄-пауруш̣я. Именно на това равнище бил и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. В Падма Пура̄н̣а се изтъква разликата между полубог и демон – полубогът е предан на Бог Виш̣н̣у, а демонът е точно обратното: виш̣н̣у-бхактах̣ смр̣то даива а̄сурас тад-випаряях̣. Вр̣тра̄сура бил смятан за демон, но всъщност по достойнства бил удивителен предан, маха̄-пауруш̣я. Независимо от положението си, ако по някакъв начин стане предан на Върховния Бог, човек се извисява до нивото на съвършена личност. Това става възможно, когато безкористният предан полага усилия да служи на Бога и така се освобождава. Ето защо Шукадева Госва̄мӣ казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (2.4.18):

„Кира̄та, хӯн̣а, а̄ндхра, пулинда, пулкаша, а̄бхӣра, шумбха, явана, хората от племената кхаса и дори пристрастените към греховни дейности могат да се пречистят, като приемат убежище при преданите на Бога, защото Той е върховната сила. Отдавам му смирените си почитания“. Всеки може да се пречисти, ако се обърне за помощ към чист предан и изгради характера си като следва неговите наставления. Тогава независимо какъв е – кира̄та, а̄ндхра или пулинда, той ще се пречисти и ще се издигне до равнището маха̄-пауруш̣я.

Цар Индра се чудел как Вр̣тра̄сура се е издигнал до равнището на възвишен предан. Прахла̄да Маха̄ра̄джа например получил духовно посвещение от На̄рада Муни и така за него било възможно да стане съвършен предан, въпреки че бил роден в семейство на демони. За Вр̣тра̄сура обаче Индра не откривал подобни причини. Затова бил изумен, че Вр̣тра̄сура бил толкова велик предан, способен неотклонно да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева.

По-рано Вр̣тра̄сура отправи следната молитва (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.11.25): на на̄ка-пр̣ш̣т̣хам̇ на ча па̄рамеш̣т̣ям̇ на са̄рва-бхаумам̇ на раса̄дхипатям – „Не искам щастливо благополучие на Брахмалока, Сваргалока, нито дори на Дхрувалока, да не говорим за Земята или за нисшите планети. Искам само да се върна у дома, при Бога“. Такава е решителността на чистия предан. Той не се блазни от каквото и да е издигнато положение в материалния свят. Той просто желае да общува с Върховната Божествена Личност, както жителите на Вр̣нда̄вана – Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, гопӣте, бащата и майката на Кр̣ш̣н̣а (Нанда Маха̄ра̄джа и Яшода̄), приятелите и слугите на Кр̣ш̣н̣а. Иска да бъде в обкръжението на Кр̣ш̣н̣а сред красотата на Вр̣нда̄вана – това са най-съкровените желания на един предан на Кр̣ш̣н̣а. Преданите на Бог Виш̣н̣у се стремят към Ваикун̣т̣халока, но преданият на Кр̣ш̣н̣а не преследва дори тази цел – той желае да се върне на Голока Вр̣нда̄вана и да общува с Кр̣ш̣н̣а във вечните му забавления. Всяко материално щастие е като водата в малка вада, докато духовното щастие, вечно изпитвано в духовния свят, е като океан от нектар, в който преданият иска да плува.

От този стих става ясно, че съществуват летящи планини, чиито криле Индра отсича с мълнията си. Исполинското тяло на Вр̣тра̄сура наподобявало такава планина.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява, че в действителност убит бил Индра, а не Вр̣тра̄сура. Той казва, че когато Вр̣тра̄сура погълнал цар Индра заедно със слона му, Вр̣тра̄сура си помислил: „Вече унищожих Индра и не е нужно да се бия повече. Нека сега се върна у дома, при Бога“. Така той преустановил всички жизнени функции и потънал в транс. Възползвайки се от затишието в тялото на демона, Индра прорязал корема му и успял да излезе навън. Вр̣тра̄сура бил в йога сама̄дхи и въпреки че цар Индра искал да му пререже гърлото, вратът на демона бил толкова твърд, че мълнията на Индра го разсичала в продължение на 360 дни. Индра разсякъл тялото на демона, но самият Вр̣тра̄сура не бил убит. В изначалното си съзнание Вр̣тра̄сура се върнал у дома, при Бога, за да стане придружител на Бог Сан̇карш̣ан̣а. В стиха думата алокам означава трансценденталния свят, Ваикун̣т̣халока, където вечно пребивава Сан̇карш̣ан̣а.