Преди стиховете
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Славната смърт на Вр̣тра̄сура

В тази глава се разказва как небесният цар Индра убил Вр̣тра̄сура, макар и неохотно.
Щом свършил да говори, разгневеният Вр̣тра̄сура хвърлил тризъбеца си срещу цар Индра. Но с помощта на своята мълния, която била много по-мощна, Индра разбил на парчета тризъбеца и отсякъл едната ръка на Вр̣тра̄сура. С другата си ръка Вр̣тра̄сура грабнал един железен боздуган и отвърнал с такъв удар, че Индра изтървал мълнията. Засрамен, небесният цар не се решавал да я вдигне от земята, но Вр̣тра̄сура го окуражил да грабне оръжието и да продължи битката. Вр̣тра̄сура започнал да поучава Индра със следните думи.
„Върховната Божествена Личност – казал той – стои зад всяка победа или поражение. Без да знаят, че Върховният е причината на всички причини, глупаците и негодниците се опитват да се възползват от победата или поражението, но всъщност всичко се управлява от Бога. Никой освен него не притежава каквато и да е независимост. Пуруш̣а (наслаждаващият се) и пракр̣ти (обектът на наслаждението) се намират във властта на Бога, защото само благодарение на неговия надзор всичко се движи в систематичен ред. Като не вижда ръката на Върховния във всяко едно действие, глупакът си въобразява, че е господар и повелител на всичко. Но щом разбере, че истинският властелин е Върховната Божествена Личност, човек преодолява относителностите на материалния свят – нещастието, щастието, страха и покварата.“ Така Индра и Вр̣тра̄сура не само се сражавали, но и водели философски дискусии.
Когато битката се възобновила, Индра бил по-силният – той отсякъл и другата ръка на противника си. Тогава Вр̣тра̄сура приел гигантска форма и погълнал небесния цар. Но благодарение на щита На̄ра̄ян̣а-кавача Индра останал непокътнат дори в тялото на Вр̣тра̄сура. Той се измъкнал през корема му и обезглавил демона с мощната си мълния. Отсичането на демонската глава отнело цяла година.
шрӣ-р̣ш̣ир ува̄ча
евам̇ джиха̄сур нр̣па дехам а̄джау
мр̣тюм̇ варам̇ виджая̄н маняма̄нах̣
шӯлам̇ прагр̣хя̄бхяпатат сурендрам̇
ятха̄ маха̄-пуруш̣ам̇ каит̣абхо 'псу

Дума по дума

шрӣ-р̣ш̣их̣ ува̄чаШрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; евами така; джиха̄сух̣изпитващ силно желание да напусне; нр̣пао, царю; дехамтялото; а̄джаув битката; мр̣тюмсмърт; варампо-добре; виджая̄тотколкото победа; маняма̄нах̣като мислеше; шӯламтризъбец; прагр̣хясграбчи; абхяпататвръхлетя; сура-индрамнебесният цар Индра; ятха̄както; маха̄-пуруш̣амВърховната Божествена Личност; каит̣абхах̣демонът Каит̣абха; апсукогато цялата вселена бе наводнена.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ каза: Изпълнен с желание да напусне своето тяло, Вр̣тра̄сура предпочете да издъхне в битката, вместо да победи. Царю Парӣкш̣ит, той сграбчи тризъбеца си и стремително нападна небесния цар Индра, както Каит̣абха се нахвърли върху Върховната Божествена Личност по време на вселенския потоп.

Пояснение

Вр̣тра̄сура на няколко пъти окуражавал Индра да го убие с мълнията си, но небесният цар се чувствал неловко и не се решавал да хвърли оръжието си срещу такъв велик предан. Разочарован, че Индра остава безучастен въпреки всичките му насърчения, Вр̣тра̄сура решително пристъпил към действие и запратил тризъбеца си срещу небесния цар. Вр̣тра̄сура не се стремял към победа; той искал да бъде убит, за да може веднага да се върне у дома, при Бога. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.9): тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити – след като напусне тялото си, преданият незабавно достига Бог Кр̣ш̣н̣а и никога вече не се връща, за да приеме ново тяло. Това бил стремежът на Вр̣тра̄сура.
тато юга̄нта̄гни-кат̣хора-джихвам
а̄видхя шӯлам̇ тараса̄сурендрах̣
кш̣иптва̄ махендра̄я винадя вӣро
хато 'си па̄пети руш̣а̄ джага̄да

Дума по дума

татах̣тогава; юга-анта-агникато огъня в края на всеки милениум; кат̣хораостри; джихвамкойто имаше върхове; а̄видхякато завъртя; шӯламтризъбеца; тараса̄с чудовищна сила; асура-индрах̣великият герой на демоните, Вр̣тра̄сура; кш̣иптва̄хвърли; маха̄-индра̄якъм цар Индра; винадяревейки; вӣрах̣великият герой (Вр̣тра̄сура); хатах̣убит; асити си; па̄пао, грешнико; ититака; руш̣а̄разгневен; джага̄датой изрева.

Превод

Тогава великият герой на демоните Вр̣тра̄сура завъртя своя тризъбец, чиито върхове наподобяваха пламъците на ослепителния огън в края на милениума. Изпълнен с гняв, той с чудовищна сила хвърли оръжието си срещу Индра, надавайки гръмовен рев: „О, грешнико, сега ще те убия!“.
кха а̄патат тад вичалад грахолкаван
нирӣкш̣я душ̣прекш̣ям аджа̄та-виклавах̣
ваджрен̣а ваджрӣ шата-парван̣а̄ччхинад
бхуджам̇ ча тасьорага-ра̄джа-бхогам

Дума по дума

кхев небето; а̄пататлетейки срещу него; таттози тризъбец; вичалатвъртейки се; граха-улка-ваткато падаща звезда; нирӣкш̣янаблюдавайки; душ̣прекш̣ямнепоносима гледка; аджа̄та-виклавах̣неустрашим; ваджрен̣ас мълнията; ваджрӣИндра, този, който държи мълния; шата-парван̣а̄която имаше сто стави; а̄ччхинатотсече; бхуджамръката; чаи; тасянеговата (на Вр̣тра̄сура); урага-ра̄джана огромната змия Ва̄суки; бхогамкато тялото.

Превод

Докато летеше в небето, тризъбецът на Вр̣тра̄сура приличаше на сияйна падаща звезда. Ослепителното оръжие беше плашеща гледка, но неустрашимият цар Индра го разби на парчета с мълнията си. Едновременно с това той отсече и една от ръцете на Вр̣тра̄сура, дебела колкото тялото на змийския цар Ва̄суки.
чхиннаика-ба̄хух̣ паригхен̣а вр̣трах̣
сам̇рабдха а̄са̄дя гр̣хӣта-ваджрам
ханау тата̄д̣ендрам атха̄маребхам̇
ваджрам̇ ча хаста̄н няпатан магхонах̣

Дума по дума

чхиннаотсечена; екаедна; ба̄хух̣чиято ръка; паригхен̣ас железен боздуган; вр̣трах̣Вр̣тра̄сура; сам̇рабдхах̣яростен; а̄са̄дякато се приближи; гр̣хӣтакато сграбчи; ваджраммълнията; ханаув челюстта; тата̄д̣аудари; индрамИндра; атхасъщо; амара-ибхамслонът му; ваджраммълнията; чаи; хаста̄тот ръката; няпататпадна; магхонах̣на цар Индра.

Превод

Макар едната му ръка да бе отсечена, Вр̣тра̄сура разгневено нападна Индра и го удари в челюстта с железен боздуган. С още един удар той повали и слона, който носеше небесния цар. Така Индра изтърва мълнията от ръката си.
вр̣трася карма̄ти-маха̄дбхутам̇ тат
сура̄сура̄ш ча̄ран̣а-сиддха-сан̇гха̄х̣
апӯджаям̇с тат пурухӯта-сан̇кат̣ам̇
нирӣкш̣я ха̄ хети вичукрушур бхр̣шам

Дума по дума

вр̣трасяна Вр̣тра̄сура; кармапостъпката; атимного; маха̄велика; адбхутамудивителна; таттази; сураполубоговете; асура̄х̣и демоните; ча̄ран̣аЧа̄ран̣ите; сиддха-сан̇гха̄х̣обществото на Сиддхите; апӯджаянпрославиха; таттова; пурухӯта-сан̇кат̣амопасното положение на Индра; нирӣкш̣якато видяха; ха̄ ха̄горко ни, горко ни; ититака; вичукрушух̣отчаяно възкликнаха; бхр̣шаммного.

Превод

Полубоговете, демоните, ча̄ран̣ите, сиддхите и другите обитатели на различните планети възхвалиха действието на Вр̣тра̄сура, но когато видяха, че Индра бе в голяма опасност, те отчаяно възкликнаха: „Горко ни! Горко ни!“.
индро на ваджрам̇ джагр̣хе виладжджиташ
чютам̇ сва-хаста̄д ари-саннидхау пунах̣
там а̄ха вр̣тро хара а̄тта-ваджро
джахи сва-шатрум̇ на виш̣а̄да-ка̄лах̣

Дума по дума

индрах̣цар Индра; нане; ваджраммълнията; джагр̣хевдигна; виладжджитах̣потъна от срам; чютампаднала; сва-хаста̄тот ръката му; ари-саннидхаупред врага си; пунах̣отново; тамна него; а̄хаказа; вр̣трах̣Вр̣тра̄сура; харео, Индра; а̄тта-ваджрах̣като вдигнеш мълнията си; джахисрази; сва-шатрумтвоя враг; нане; виш̣а̄да-ка̄лах̣време за оплакване.

Превод

Изпускайки мълнията пред врага си, Индра бе победен и засрамен. Той не се решаваше отново да вдигне своето оръжие, но Вр̣тра̄сура му вдъхна кураж с думите: „Вдигни мълнията и срази своя враг. Сега не е време да оплакваш съдбата си“.
юютсата̄м̇ кутрачид а̄тата̄йина̄м̇
джаях̣ садаикатра на ваи пара̄тмана̄м
винаикам утпатти-лая-стхитӣшварам̇
сарвагям а̄дям̇ пуруш̣ам̇ сана̄танам

Дума по дума

юютсата̄м̇на воюващите; кутрачитпонякога; а̄тата̄йина̄мвъоръжени; джаях̣победа; сада̄винаги; екатрана едно място; нане; ваинаистина; пара-а̄тмана̄мна подчинените живи същества, които действат само под ръководството на Свръхдушата; вина̄освен; екамедин; утпаттина сътворението; лаяунищожението; стхитии поддържането; ӣшварамгосподарят; сарва-гямкойто знае всичко (минало, настояще и бъдеще); а̄дямизначалният; пуруш̣амнаслаждаващ се; сана̄танамвечен.

Превод

О, Индра – продължи Вр̣тра̄сура, – никой освен изначалния наслаждаващ се, Върховната Божествена Личност, Бхагава̄н, не може винаги да побеждава. Той е причината за сътворението, поддържането и унищожението и знае всичко. Зависими и принудени да приемат различни материални тела, воюващите подчинени понякога са победители, а понякога – победени.

Пояснение

В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Бог казва следното:
сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Когато две страни се сражават, битката в действителност се ръководи от Бога, Върховната Личност, който е Парама̄тма̄, Свръхдушата. На друго място в Гӣта (3.27) Бог заявява:
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Живото същество действа само под ръководството на Върховния. Бог дава указания на материалната природа, а тя създава подходящите условия за живите същества; те не са независими, макар глупаво да се мислят за самостоятелно действащи (карта̄).
Победата винаги съпътства Върховната Божествена Личност. Що се отнася до подчинените живи същества, те се сражават според замисъла на Върховния. Те нямат заслуга за победата или за поражението – това се случва по волята на Бога чрез посредничеството на материалната природа. Гордостта от победата или скръбта след поражението са безсмислени. Човек би трябвало изцяло да се уповава на Бога, Върховната Личност, от когото зависят победите и пораженията на всички живи същества. Бог ни съветва: ниятам̇ куру карма твам̇ карма джа̄йо хй акарманах̣ – „Изпълнявай предписания си дълг, защото действието е по-добро от бездействието“. Живото същество е направлявано да постъпва според положението си. Победата или поражението зависят от Върховния Бог. Карман̣й ева̄дхика̄рас те ма̄ пхалеш̣у када̄чана – „Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си“. От нас се иска искрено да действаме в зависимост от своето положение. Победата или поражението зависят от Бога.
Вр̣тра̄сура окуражил Индра с думите: „Не унивай от моята победа. Няма нужда да прекратяваш боя. Напротив, трябва да продължиш да изпълняваш дълга си. Ако Кр̣ш̣н̣а пожелае, победата със сигурност ще бъде твоя“. Даденият стих е много поучителен за тези, които искрено се трудят в Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не бива да ликуваме в случай на успех или да падаме духом при провал. Би трябвало с искрени усилия да изпълняваме волята на Кр̣ш̣н̣а или Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, без да обръщаме внимание на победите и пораженията. Единственият дълг е да работим чистосърдечно – тогава Кр̣ш̣н̣а ще възнагради труда ни.
лока̄х̣ са-па̄ла̄ ясйеме
швасанти виваша̄ ваше
двиджа̄ ива шича̄ баддха̄х̣
са ка̄ла иха ка̄ран̣ам

Дума по дума

лока̄х̣световете; са-па̄ла̄х̣заедно с управляващите ги божества или повелители; ясячиито; имевсички тези; швасантиживеят; виваша̄х̣изцяло зависими; вашевъв властта; двиджа̄х̣птици; ивакакто; шича̄от мрежа; баддха̄х̣оплетени; сах̣това; ка̄лах̣факторът време; ихав тази; ка̄ран̣ампричината.

Превод

Живите същества на всички планети във Вселената, включително управляващите полубогове на тези планети, се намират изцяло във властта на Бога. Те действат подобно на уловените в мрежа птици, които не могат да се движат свободно.

Пояснение

Сурите знаят, че нищо не може да се случи без желанието на Върховната Божествена Личност, докато асурите не разбират върховната воля на Бога – това е разликата между тях. В тази битка истинският сура е Вр̣тра̄сура, а Индра е асура. Никой не е независим – напротив, всеки действа под ръководството на Върховната Божествена Личност. Следователно победата и поражението са резултат от личната карма, а присъдата се произнася от Върховния Бог (карман̣а̄ даива-нетрена). Понеже Върховният направлява дейностите ни според нашата карма, от Брахма̄ до нищожната мравка – никой не е независим. Ние може да сме победили или да сме загубили, но Върховният Бог винаги е победител, защото всеки действа под неговото ръководство.
оджах̣ сахо балам̇ пра̄н̣ам
амр̣там̇ мр̣тюм ева ча
там агя̄я джано хетум
а̄тма̄нам̇ маняте джад̣ам

Дума по дума

оджах̣силата на сетивата; сахах̣силата на ума; баламтелесната сила; пра̄н̣амжизнената сила; амр̣тамбезсмъртието; мр̣тюмсмъртта; еванаистина; часъщо; тамнего (Върховния Бог); агя̄ябез да знаят; джанах̣глупак; хетумпричината; а̄тма̄намтялото; манятесмята; джад̣аммакар да не е по-добро от камъка.

Превод

Силата на сетивата, на ума и на тялото, жизнената сила, безсмъртието и смъртта се намират под надзора на Върховната Божествена Личност. Понеже не знаят това, глупавите хора смятат безжизненото материално тяло за причина на дейността.
ятха̄ да̄румайӣ на̄рӣ
ятха̄ патрамайо мр̣гах̣
евам̇ бхӯта̄ни магхаванн
ӣша-тантра̄н̣и виддхи бхох̣

Дума по дума

ятха̄както; да̄ру-майӣнаправена от дърво; на̄рӣжена; ятха̄както; патра-маях̣направено от листа; мр̣гах̣животно; евамтака; бхӯта̄нивсичко; магхавано, царю Индра; ӣшаВърховната Божествена Личност; тантра̄н̣изависи от; виддхизнай; бхох̣о, господарю.

Превод

Царю Индра, както дървената кукла във форма на жена или направената от слама и листа фигурка на животно не може да се движи и да танцува сама, а изцяло зависи от кукловода си, така всички ние танцуваме по волята на върховния повелител, Личността на Бога. Никой не е независим.

Пояснение

Потвърждение на този стих откриваме в Чайтаня чарита̄мр̣та (Ади, 5.142):
екале ӣшвара кр̣ш̣н̣а, а̄ра саба бхр̣тя
я̄ре яичхе на̄ча̄я, се таичхе каре нр̣тя
„Бог Кр̣ш̣н̣а е единственият върховен повелител, всички други са негови слуги. Те танцуват така, както Той пожелае“. Всеки един от нас е слуга на Кр̣ш̣н̣а; никой не е независим. Ние танцуваме според желанието на Върховната Божествена Личност, но от невежество и илюзия си мислим, че сме независими от върховната воля. Ето защо е казано:
ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣
сач-чид-а̄нанда-виграхах̣
ана̄дир а̄дир говиндах̣
сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам
„Кр̣ш̣н̣а, Говинда, е Върховният Бог. Тялото му е вечно, духовно, изпълнено с блаженство. Той е първоизточникът на всичко. Той самият няма източник, защото е причината на всички причини“ (Брахма сам̇хита̄, 5.1).
пуруш̣ах̣ пракр̣тир вяктам
а̄тма̄ бхӯтендрия̄шая̄х̣
шакнувантй ася сарга̄дау
на вина̄ яд-ануграха̄т

Дума по дума

пурушах̣създателят на съвкупната материална енергия; пракр̣тих̣материалната енергия, или материалната природа; вяктамосновата на проявлението (махат-таттва); а̄тма̄фалшивото его; бхӯтапетте материални елемента; индриядесетте сетива; а̄шая̄х̣умът, интелигентността и съзнанието; шакнувантимогат; асяна тази вселена; сарга-а̄даув сътворението и т.н.; нане; вина̄без; ятчиято; ануграха̄тмилостта.

Превод

Тримата пуруш̣и – Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, материалната природа, съвкупната материална енергия, фалшивото его, петте материални елемента, материалните сетива, умът, интелигентността и съзнанието не могат да сътворят космическото мироздание без ръководството на Върховната Божествена Личност.

Пояснение

Както се казва във Виш̣н̣у Пура̄н̣а: парася брахман̣ах̣ шактис татхедам акхилам̇ джагат – всичко, което виждаме, представлява проявление на многообразните енергии на Върховната Божествена Личност. Самите енергии не могат да създадат нищо. Това утвърждава и Бог Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (9.10): мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам. „О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под моето ръководство създава всички движещи се и неподвижни живи същества“. Само под ръководството на Върховната Божествена Личност проявената в двайсет и пет елемента пракр̣ти създава различни условия за живото същество. Във Ведите Бог казва:
мадӣям̇ махима̄нам̇ ча
парабрахмети шабдитам
ветсясй анугр̣хӣтам̇ ме
сампрашнаир вивр̣там̇ хр̣ди
„Всичко е проявление на моята енергия, затова съм известен като Парабрахман. Ето защо всеки трябва да слуша от мен за славните ми дела“. В Бхагавад-гӣта̄ (10.2) Бог също заявява: ахам а̄дир хи дева̄на̄м – „Аз съм източникът на всички полубогове“. Върховният е първоизточник на всичко; никой не е независим от него. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря потвърждава: анӣша-джӣва-рӯпен̣а – живото същество е анӣша, никога не е властелин, винаги е подвластно. Следователно ако живото същество се провъзгласи за независим ӣшвара, за Бог, това ще е проява на неговата глупост. За такава глупост става дума в следващия стих.
авидва̄н евам а̄тма̄нам̇
маняте 'нӣшам ӣшварам
бхӯтаих̣ ср̣джати бхӯта̄ни
грасате та̄ни таих̣ сваям

Дума по дума

авидва̄нглупакът, който няма знание; евамтака; а̄тма̄намсебе си; манятемисли; анӣшаммакар изцяло да зависи от другите; ӣшварамза върховен независим властелин; бхӯтаих̣от живите същества; ср̣джатиТой (Бог) създава; бхӯта̄нидруги живи същества; грасатеТой поглъща; та̄нитях; таих̣чрез други живи същества; сваямсам.

Превод

Неразумният невеж човек не може да разбере Върховната Божествена Личност. Макар да е постоянно зависим, той се смята за всевишен. Голяма заблуда е, ако той мисли: „В зависимост от миналите кармични дейности материалното тяло бива създадено от баща и майка и същото тяло бива унищожено от друга действаща сила, както тигърът поглъща някое животно“. Бог, Върховната Личност, е този, който създава и поглъща живите същества чрез други живи същества.

Пояснение

Според заключението на карма-мӣма̄м̇са̄ философията кармата, тоест миналите плодоносни дейности, е причината за всичко, затова не е нужно човек да работи. Тези, които стигат до подобен извод, са глупаци. Бащата не е независим, когато създава дете; Върховният го подбужда да направи това. Самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча: „Аз се намирам в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Докато не е подтикнат от Върховния Бог, обитаващ всяко сърце, никой не може да направи нищо. Следователно бащата и майката не са създатели на живото същество. Според своята карма, плодоносните дейности, живото същество попада в семето на бащата, който го поставя в майчината утроба. Тогава в зависимост от тялото на майката и бащата (ятха̄-йони ятха̄-бӣджам) живото същество получава тяло и се ражда, за да страда или да се наслаждава. Следователно Върховният Бог е изначалната причина за нашето раждане. Той е причината и за смъртта ни. Никой не е независим; всеки е зависим. Правилният извод е, че единственото независимо същество е Върховната Божествена Личност.
а̄юх̣ шрӣх̣ кӣртир аишварям
а̄шиш̣ах̣ пуруш̣ася я̄х̣
бхавантй ева хи тат-ка̄ле
ятха̄ниччхор випаряя̄х̣

Дума по дума

а̄юх̣дълъг живот; шрӣх̣богатство; кӣртих̣слава; аишварямсила; а̄шиш̣ах̣благословии; пуруш̣асяна живото същество; я̄х̣които; бхавантисе появяват; еванаистина; хинесъмнено; тат-ка̄лев уреченото време; ятха̄както; аниччхох̣на този, който не желае; випаряя̄х̣обратното.

Превод

Както никой не иска да умира, но в мига на смъртта е принуден да се раздели със своето дълголетие, богатство, слава и прочее, така и по милостта на Върховния Бог човек може да придобие всичко това, когато дойде времето за победа.

Пояснение

Не бива горделиво да твърдим, че благодарение на собствения си труд сме се сдобили с богатство, образование, красота и прочее. Всяка сполука в живота идва по милостта на Бога. От друга страна, никой не иска да умира, никой не иска да бъде беден или грозен. Защо тогава живото същество против волята си приема такива нежелани беди? По милостта или наказанието на Върховната Божествена Личност човек печели или губи всичко материално. Никой не е независим; всеки е зависим от милостта или наказанието на Върховния Бог. Една бенгалска поговорка гласи, че Бог има десет ръце. Това означава, че неговата власт се простира навсякъде – в осемте посоки на света, нагоре и надолу. Ако Той пожелае да ни отнеме всичко с десетте си ръце, нищо не можем да спасим с нашите две ръце. Но ако Той иска да ни дари благодат със своите десет ръце, не бихме могли да приемем всичко с двете си ръце; казано другояче – благословиите на Бога надхвърлят очакванията ни. Заключението е, че макар да не искаме да се разделим с притежанията си, понякога Бог ни ги отнема насила, а друг път излива върху нас толкова благословии, че не сме способни да ги приемем. И така в охолство или в недоимък ние не сме независими; всичко зависи от добрата воля на Върховната Божествена Личност.
тасма̄д акӣрти-яшасор
джая̄паджайайор апи
самах̣ ся̄т сукха-дух̣кха̄бхя̄м̇
мр̣тю-джӣвитайос татха̄

Дума по дума

тасма̄тзатова (защото изцяло зависят от волята на Върховната Божествена Личност); акӣртикъм клевета; яшасох̣и слава; джаякъм победа; ападжаяйох̣и поражение; апидори; самах̣уравновесен; ся̄тчовек трябва да бъде; сукха-дух̣кха̄бхя̄мкъм щастие и нещастие; мр̣тюкъм смъртта; джӣвитайох̣или към живота; татха̄както и.

Превод

Тъй като всичко зависи от върховната воля на Божествената Личност, човек трябва да бъде безпристрастен към слава и позор, победа и поражение, живот и смърт. А съпътстващите ги щастие и нещастие да посреща уравновесен, без да се тревожи.
саттвам̇ раджас тама ити
пракр̣тер на̄тмано гун̣а̄х̣
татра са̄кш̣ин̣ам а̄тма̄нам̇
йо веда са на бадхяте

Дума по дума

саттвампроявлението на доброто; раджах̣проявлението на страстта; тамах̣проявлението на невежеството; ититака; пракр̣тех̣на материалната природа; нане; а̄тманах̣на душата; гун̣а̄х̣отличителни черти; татрав такова положение; са̄кш̣ин̣амнаблюдател; а̄тма̄намаза; ях̣всеки, който; ведазнае; сах̣той; нане; бадхятее обвързан.

Превод

Този, който знае, че трите качества – добро, страст и невежество – не са качества на душата, а проявления на материалната природа и че чистата душа само наблюдава техните дейности и последици, той е постигнал освобождение. Той не е обвързан от тези качества.

Пояснение

Бог обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (18.54):
брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м
„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“. Когато постигне себепознание, равнището брахма-бхӯта, човек разбира, че всичко случващо се в живота е под замърсяващото влияние на гун̣ите на материалната природа. Живото същество, чистата душа, няма нищо общо с тези проявления. В бушуващия ураган на материалния свят всичко се променя много бързо. Но постигналият освобождение запазва спокойствие и просто наблюдава действията и последиците от урагана. Освободената душа остава в Кр̣ш̣н̣а съзнание, необезпокоявана от действията и последиците на материалната енергия. Такъв свободен човек е винаги щастлив. Той не скърби и не се стреми към нищо. След като всичко се осигурява от Върховния Бог, зависимото от него живо същество не бива да негодува или да приема каквото и да било за собственото си сетивно наслаждение. По-скоро трябва да посреща всичко като милост на Бога и да запазва спокойствие при всякакви обстоятелства.
пашя ма̄м̇ нирджитам̇ шатру
вр̣кн̣а̄юдха-бхуджам̇ мр̣дхе
гхат̣ама̄нам̇ ятха̄-шакти
тава пра̄н̣а-джихӣрш̣ая̄

Дума по дума

пашяпогледни; ма̄мкъм мене; нирджитамвече разгромен; шатруо, неприятелю; вр̣кн̣аразсече; а̄юдхаоръжието ми; бхуджами ръката ми; мр̣дхев тази битка; гхат̣ама̄намвсе още се опитвам; ятха̄-шактиколкото имам сили; таватвоя; пра̄н̣аживот; джихӣрш̣ая̄в желанието да отнема.

Превод

О, неприятелю, погледни ме. Вече съм разгромен, защото оръжието и ръката ми са нарязани на парчета. Но макар да си ме победил, в желанието си да те унищожа аз се опитвам да се бия, колкото сили имам. Ни най-малко не съм изгубил присъствие на духа дори в това затруднено положение. Затова трябва да превъзмогнеш своето отчаяние и да продължиш да се сражаваш.

Пояснение

Вр̣тра̄сура притежавал такова величие и могъщество, че всъщност действал като духовен учител на Индра. Макар и на прага на смъртта, Вр̣тра̄сура оставал невъзмутим. Той знаел, че ще бъде победен от небесния цар и се примирил със съдбата си, но понеже все още били врагове, с всички сили се опитвал да убие Индра. Така Вр̣тра̄сура изпълнил своя дълг. Човек трябва да остава верен на дълга си при всички обстоятелства, дори да знае какъв ще бъде крайният резултат.
пра̄н̣а-глахо 'ям̇ самара
иш̣в-акш̣о ва̄хана̄санах̣
атра на гя̄яте 'муш̣я
джайо 'муш̣я пара̄джаях̣

Дума по дума

пра̄н̣а-глахах̣животът е залог; аямтази; самарах̣битка; иш̣у-акш̣ах̣стрелите са заровете; ва̄хана-а̄санах̣игралното поле са носачите (коне и слонове); атратук (в тази хазартна игра); нане; гя̄ятее известно; амуш̣ячия; джаях̣победа; амуш̣ячие; пара̄джаях̣поражение.

Превод

О, неприятелю, представи си, че тази битка е хазартна игра, в която всеки от нас залага живота си, стрелите са заровете, а животните, които яздим, са игралното поле. Никой не знае кой ще бъде победен и кой – победител. Всичко е в ръцете на провидението.
шрӣ-шука ува̄ча
индро вр̣тра-вачах̣ шрутва̄
гата̄лӣкам апӯджаят
гр̣хӣта-ваджрах̣ прахасам̇с
там а̄ха гата-висмаях̣

Дума по дума

шрӣ-шуках̣ ува̄чаШрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; индрах̣цар Индра; вр̣тра-вачах̣думите на Вр̣тра̄сура; шрутва̄като чу; гата-алӣкамбез объркване; апӯджаятпочете; гр̣хӣта-ваджрах̣като взе мълнията си; прахасанусмихвайки се; тамна Вр̣тра̄сура; а̄хаказа; гата-висмаях̣преодолял смущението.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ каза: Щом изслуша откровените и поучителни думи на Вр̣тра̄сура, цар Индра го възхвали и отново взе мълнията в ръка. Без объркване и двуличие той се усмихна и каза следното на Вр̣тра̄сура.

Пояснение

Цар Индра, най-славният полубог, се удивил от поученията на Вр̣тра̄сура, когото всички смятали за демон. Той бил смаян да чуе такива разумни слова от устата на един демон. Тогава си спомнил за родените в демонични семейства велики предани, като Прахла̄да Маха̄ра̄джа и Бали Маха̄ра̄джа, и разбрал всичко. Понякога дори тъй наречените демони имат възвишена преданост към Върховната Божествена Личност. Затова Индра се усмихнал одобрително на Вр̣тра̄сура.
индра ува̄ча
ахо да̄нава сиддхо 'си
яся те матир ӣдр̣шӣ
бхактах̣ сарва̄тмана̄тма̄нам̇
сухр̣дам̇ джагад-ӣшварам

Дума по дума

индрах̣ ува̄чаИндра каза; ахоздравей; да̄навао, демоне; сиддхах̣ асисега си съвършен; ясячието; тетвое; матих̣съзнание; ӣдр̣шӣкато това; бхактах̣велик предан; сарва-а̄тмана̄неотклонно; а̄тма̄намна Свръхдушата; сухр̣дамнай-добрият приятел; джагат-ӣшварамна Върховната Божествена Личност.

Превод

Индра каза: О, славни демоне, твоето благоразумие и непоколебимост в преданото служене въпреки рискованото ти положение ми разкриват, че си съвършен предан на Бога, Върховната Личност, който е Свръхдуша и приятел на всички.

Пояснение

В Бхагавад-гӣта̄ (6.22) се казва:
ям̇ лабдхва̄ ча̄парам̇ ла̄бхам̇
маняте на̄дхикам̇ татах̣
ясмин стхито на дух̣кхена
гурун̣а̄пи вича̄ляте
„Установен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек никога не се отклонява от истината и веднъж постигнал това, знае, че няма нищо по-велико за постигане. На тази позиция той не се разколебава дори сред много големи трудности“. Чистият предан остава уравновесен дори при труднопоносими обстоятелства. Индра се изненадал да види Вр̣тра̄сура необезпокоен и съсредоточен в преданото служене на Бога, защото подобна нагласа е немислима за един демон. По милостта на Върховната Божествена Личност всеки може да стане възвишен предан (стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим). Безкористният предан със сигурност ще се завърне у дома, при Бога.
бхава̄н ата̄рш̣ӣн ма̄я̄м̇ ваи
ваиш̣н̣авӣм̇ джана-мохинӣм
яд виха̄я̄сурам̇ бха̄вам̇
маха̄-пуруш̣ата̄м̇ гатах̣

Дума по дума

бхава̄нти; ата̄рш̣ӣтпреодоля; ма̄я̄милюзорната енергия; ваинаистина; ваиш̣н̣авӣмна Бог Виш̣н̣у; джана-мохинӣмкоято заблуждава хората; яттъй като; виха̄яизостави; а̄сурамна демоните; бха̄вамначина на мислене; маха̄-пуруш̣ата̄мравнището на възвишен предан; гатах̣постигна.

Превод

Ти преодоля илюзорната енергия на Бог Виш̣н̣у и благодарение на това освобождение се избави от демоничния си характер и се превърна във възвишен предан.

Пояснение

Бог Виш̣н̣у е маха̄-пуруш̣а, затова този, който стане ваиш̣н̣ава, постига равнището маха̄-пауруш̣я. Именно на това равнище бил и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. В Падма Пура̄н̣а се изтъква разликата между полубог и демон – полубогът е предан на Бог Виш̣н̣у, а демонът е точно обратното: виш̣н̣у-бхактах̣ смр̣то даива а̄сурас тад-випаряях̣. Вр̣тра̄сура бил смятан за демон, но всъщност по достойнства бил удивителен предан, маха̄-пауруш̣я. Независимо от положението си, ако по някакъв начин стане предан на Върховния Бог, човек се извисява до нивото на съвършена личност. Това става възможно, когато безкористният предан полага усилия да служи на Бога и така се освобождава. Ето защо Шукадева Госва̄мӣ казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (2.4.18):
кира̄та-хӯн̣а̄ндхра-пулинда-пулкаша̄
а̄бхӣра-шумбха̄ явана̄х̣ кхаса̄даях̣
йе 'нйе ча па̄па̄ яд-апа̄шрая̄шрая̄х̣
шудхянти тасмаи прабхавиш̣н̣аве намах̣
Кира̄та, хӯн̣а, а̄ндхра, пулинда, пулкаша, а̄бхӣра, шумбха, явана, хората от племената кхаса и дори пристрастените към греховни дейности могат да се пречистят, като приемат убежище при преданите на Бога, защото Той е върховната сила. Отдавам му смирените си почитания“. Всеки може да се пречисти, ако се обърне за помощ към чист предан и изгради характера си като следва неговите наставления. Тогава независимо какъв е – кира̄та, а̄ндхра или пулинда, той ще се пречисти и ще се издигне до равнището маха̄-пауруш̣я.
кхалв идам̇ махад а̄шчарям̇
яд раджах̣-пракр̣тес тава
ва̄судеве бхагавати
саттва̄тмани др̣д̣ха̄ матих̣

Дума по дума

кхалунаистина; идамтова; махат а̄шчарямвелико чудо; яткоето; раджах̣повлиян от проявлението на страстта; пракр̣тех̣чиято природа; таватвоя; ва̄судевев Бог Кр̣ш̣н̣а; бхагаватиВърховната Божествена Личност; саттва-а̄тманикойто се намира в чисто добро; др̣д̣ха̄неотклонно; матих̣съзнание.

Превод

О, Вр̣тра̄сура, обикновено демоните са водени от проявлението на страстта. Чудно е, че ти си демон, но възприе манталитета на предан и съсредоточи ума си върху Върховната Божествена Личност, Ва̄судева, който вечно се намира в чистото добро.

Пояснение

Цар Индра се чудел как Вр̣тра̄сура се е издигнал до равнището на възвишен предан. Прахла̄да Маха̄ра̄джа например получил духовно посвещение от На̄рада Муни и така за него било възможно да стане съвършен предан, въпреки че бил роден в семейство на демони. За Вр̣тра̄сура обаче Индра не откривал подобни причини. Затова бил изумен, че Вр̣тра̄сура бил толкова велик предан, способен неотклонно да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева.
яся бхактир бхагавати
харау них̣шреясешваре
викрӣд̣ато 'мр̣та̄мбходхау
ким̇ кш̣удраих̣ кха̄такодакаих̣

Дума по дума

ясяна който; бхактих̣предано служене; бхагаватина Върховната Божествена Личност; харауБог Хари; них̣шреяса-ӣшвареповелителят на висшето съвършенство в живота, върховното освобождение; викрӣд̣атах̣плува или се забавлява; амр̣та-амбходхаув океан от нектар; кимкаква е ползата; кш̣удраих̣от малките; кха̄така-удакаих̣водни канали.

Превод

Този, който е устойчив в преданото служене на Върховния Бог Хари – повелителя на висшето благо, – плува в океан от нектар. За какво му е водата от малките вади?

Пояснение

По-рано Вр̣тра̄сура отправи следната молитва (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.11.25): на на̄ка-пр̣ш̣т̣хам̇ на ча па̄рамеш̣т̣ям̇ на са̄рва-бхаумам̇ на раса̄дхипатям – „Не искам щастливо благополучие на Брахмалока, Сваргалока, нито дори на Дхрувалока, да не говорим за Земята или за нисшите планети. Искам само да се върна у дома, при Бога“. Такава е решителността на чистия предан. Той не се блазни от каквото и да е издигнато положение в материалния свят. Той просто желае да общува с Върховната Божествена Личност, както жителите на Вр̣нда̄вана – Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, гопӣте, бащата и майката на Кр̣ш̣н̣а (Нанда Маха̄ра̄джа и Яшода̄), приятелите и слугите на Кр̣ш̣н̣а. Иска да бъде в обкръжението на Кр̣ш̣н̣а сред красотата на Вр̣нда̄вана – това са най-съкровените желания на един предан на Кр̣ш̣н̣а. Преданите на Бог Виш̣н̣у се стремят към Ваикун̣т̣халока, но преданият на Кр̣ш̣н̣а не преследва дори тази цел – той желае да се върне на Голока Вр̣нда̄вана и да общува с Кр̣ш̣н̣а във вечните му забавления. Всяко материално щастие е като водата в малка вада, докато духовното щастие, вечно изпитвано в духовния свят, е като океан от нектар, в който преданият иска да плува.
шрӣ-шука ува̄ча
ити брува̄н̣а̄в аньоням̇
дхарма-джигя̄сая̄ нр̣па
ююдха̄те маха̄-вӣря̄в
индра-вр̣трау юдха̄м патӣ

Дума по дума

шрӣ-шуках̣ ува̄чаШрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; итии така; брува̄н̣ауразговаряха; аньонямедин на друг; дхарма-джигя̄сая̄в желанието си да разберат върховния религиозен принцип (преданото служене); нр̣пацарю; ююдха̄тебиеха се; маха̄-вӣряуи двамата много могъщи; индрацар Индра; вр̣трауи Вр̣тра̄сура; юдха̄м патӣи двамата знаменити военни предводители.

Превод

Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Вр̣тра̄сура и цар Индра разговаряха за преданото служене дори насред бойното поле, а после, водени от чувство за дълг, продължиха да се сражават. Скъпи царю, и двамата бяха велики бойци и имаха равностойни сили.
а̄видхя паригхам̇ вр̣трах̣
ка̄рш̣н̣а̄ясам ариндамах̣
индра̄я пра̄хин̣од гхорам̇
ва̄ма-хастена ма̄риш̣а

Дума по дума

а̄видхязавъртайки; паригхамбоздугана; вр̣трах̣Вр̣тра̄сура; ка̄рш̣н̣а-аясамнаправен от желязо; арим-дамах̣който можеше да разгроми врага си; индра̄якъм Индра; пра̄хин̣отхвърли; гхораммного страховито; ва̄ма-хастенас лявата си ръка; ма̄риш̣ао, най-велики сред царете, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.

Превод

О, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, Вр̣тра̄сура, който можеше напълно да разгроми врага си, грабна железния боздуган, завъртя го, прицели се и го хвърли с лявата си ръка към Индра.
са ту вр̣трася паригхам̇
карам̇ ча карабхопамам
чиччхеда югапад дево
ваджрен̣а шата-парван̣а̄

Дума по дума

сах̣той (цар Индра); туно; вр̣трасяна Вр̣тра̄сура; паригхамжелезния боздуган; карамръката му; чаи; карабха-упамамяк, като хобота на слон; чиччхедаразби; югапатедновременно; девах̣Индра; ваджрен̣ас мълнията; шата-парван̣а̄която имаше сто съставни части.

Превод

С мълнията си Шатапарван Индра едновременно разби на парчета боздугана на Вр̣тра̄сура и отряза другата му ръка.
дорбхя̄м уткр̣тта-мӯла̄бхя̄м̇
бабхау ракта-сраво 'сурах̣
чхинна-пакш̣о ятха̄ готрах̣
кха̄д бхраш̣т̣о ваджрин̣а̄ хатах̣

Дума по дума

дорбхя̄мот двете ръце; уткр̣тта-мӯла̄бхя̄мотсечени до дъно; бабхаубе; ракта-сравах̣обилно кървящи; асурах̣Вр̣тра̄сура; чхинна-пакшах̣чиито криле са отрязани; ятха̄като; готрах̣планина; кха̄тот небето; бхраш̣т̣ах̣падаща; ваджрин̣а̄от Индра, който държи мълния; хатах̣поразена.

Превод

Целият облян в кръв, с две напълно отсечени ръце, Вр̣тра̄сура изглеждаше много величествен, като летяща планина, чиито криле са били отрязани от Индра.

Пояснение

От този стих става ясно, че съществуват летящи планини, чиито криле Индра отсича с мълнията си. Исполинското тяло на Вр̣тра̄сура наподобявало такава планина.
маха̄-пра̄н̣о маха̄-вӣрьо
маха̄-сарпа ива двипам
кр̣тва̄дхара̄м̇ ханум̇ бхӯмау
даитьо дивй уттара̄м̇ ханум
набхо-гамбхӣра-вактрен̣а
лелихолбан̣а-джихвая̄
дам̇ш̣т̣ра̄бхих̣ ка̄ла-калпа̄бхир
грасанн ива джагат-траям
атима̄тра-маха̄-ка̄я
а̄кш̣ипам̇с тараса̄ гирӣн
гири-ра̄т̣ па̄да-ча̄рӣва
падбхя̄м̇ нирджараян махӣм
джагра̄са са сама̄са̄дя
ваджрин̣ам̇ саха-ва̄ханам

Дума по дума

маха̄-пра̄н̣ах̣с изключителна физическа сила; маха̄-вӣрях̣с необикновено мъжество; маха̄-сарпах̣огромната змия; ивакато; двипамслон; кр̣тва̄опря; адхара̄мдолната; ханумчелюст; бхӯмауна земята; даитях̣демонът; дивив небето; уттара̄м ханумгорната челюст; набхах̣като небето; гамбхӣрабездънна; вактрен̣ас устата си; лелихакато змия; улбан̣аужасяващ; джихвая̄с език; дам̇ш̣т̣ра̄бхих̣със зъби; ка̄ла-калпа̄бхих̣като фактора време, т.е. смъртта; грасанунищожавайки; ивасякаш; джагат-траямтрите свята; ати-ма̄трамного високо; маха̄-ка̄ях̣с великанско тяло; а̄кш̣ипанразтърсвайки; тараса̄с огромна сила; гирӣнпланините; гири-ра̄т̣Хималаите; па̄да-ча̄рӣсе придвижват на крака; ивакакто; падбхя̄мс краката си; нирджараянтъпчейки; махӣмповърхността на земята; джагра̄сапогълна; сах̣той; сама̄са̄дядобра се; ваджрин̣амИндра, държащ мълния; саха-ва̄ханамс носача му, слона.

Превод

Вр̣тра̄сура притежаваше изключителна сила и мъжество. Той опря долната си челюст на земята, а горната – в небето. Устата му стана бездънна като самото небе, а езикът му приличаше на голяма змия. С ужасяващите си, напомнящи за смъртта зъби, той сякаш се опитваше да унищожи цялата вселена. Приемайки гигантска форма, великият демон Вр̣тра̄сура разтресе дори планините и започна да тъпче с крака лицето на земята, като че ли по нея ходеха самите Хималаи. Той се нахвърли върху Индра и го погълна заедно с носача му Айра̄вата, както огромният питон би погълнал цял слон.
вр̣тра-грастам̇ там а̄локя
сапраджа̄патаях̣ сура̄х̣
ха̄ каш̣т̣ам ити нирвин̣н̣а̄ш
чукрушух̣ самахарш̣аях̣

Дума по дума

вр̣тра-грастампогълнат от Индра; тамнего (Индра); а̄локякато видяха; са-праджа̄патаях̣с Брахма̄ и другите праджа̄пати; сура̄х̣полубоговете; ха̄уви; каш̣т̣амкакво нещастие; ититака; нирвин̣н̣а̄х̣потънали в скръб; чукрушух̣ридаеха; са-маха̄-р̣ш̣аях̣с великите мъдреци.

Превод

Когато полубоговете, Брахма̄, другите праджа̄пати и великите светци видяха, че Индра бе погълнат от демона, те потънаха в скръб. „О!“ – извикаха те – „Каква беда! Каква беда!“
нигӣрн̣о 'пй асурендрен̣а
на мама̄родарам̇ гатах̣
маха̄пуруш̣а-саннаддхо
йогама̄я̄-балена ча

Дума по дума

нигӣрн̣ах̣погълнат; апимакар и; асура-индрен̣аот най-достойния сред демоните, Вр̣тра̄сура; нане; мама̄раумря; ударамкорема; гатах̣достигайки; маха̄-пуруш̣аот бронята на Върховния Бог На̄ра̄ян̣а; саннаддхах̣закрилян; йога-ма̄я̄-баленаот мистичната сила, която самият Индра притежаваше; часъщо.

Превод

Щитът на На̄ра̄ян̣а, който Индра притежаваше, бе идентичен със самия На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност. Защитен от него и благодарение на мистичната си сила цар Индра, макар и погълнат от Вр̣тра̄сура, не умря в корема на демона.
бхиттва̄ ваджрен̣а тат-кукш̣им̇
ниш̣крамя бала-бхид вибхух̣
уччакарта ширах̣ шатрор
гири-шр̣н̇гам ивауджаса̄

Дума по дума

бхиттва̄прорязвайки; ваджрен̣ас мълнията; тат-кукш̣имкорема на Вр̣тра̄сура; ниш̣крамяизлезе; бала-бхитунищожителят на демона Бала; вибхух̣могъщият Индра; уччакартаотсече; ширах̣главата; шатрох̣на врага; гири-шр̣н̇гампланински връх; ивакато; оджаса̄с огромна сила.

Превод

С мълнията си царят, който също бе несравнимо могъщ, проряза корема на Вр̣тра̄сура и излезе навън. След това Индра, унищожителят на демона Бала, отсече главата на Вр̣тра̄сура, приличаща на планински връх.
ваджрас ту тат-кандхарам а̄шу-вегах̣
кр̣нтан саманта̄т паривартама̄нах̣
няпа̄таят та̄вад ахар-ган̣ена
йо джьотиш̣а̄м аяне ва̄ртра-хатйе

Дума по дума

ваджрах̣мълнията; туно; тат-кандхарамврата му; а̄шу-вегах̣макар и много бързо; кр̣нтанкато преряза; саманта̄токоло; паривартама̄нах̣въртейки се; няпа̄таятпринуди да падне; та̄ваттолкова много; ахах̣-ган̣енадни; ях̣които; джьотиш̣а̄мна светила като Слънцето и Луната; аянедокато се движат към двете страни на екватора; ва̄ртра-хатйев подходящото време за убийството на Вр̣тра̄сура.

Превод

Въпреки че мълнията се завъртя около врата на Вр̣тра̄сура с огромна скорост, докато главата се отдели от тялото му, измина цяла година, 360 дни – времето, за което Слънцето, Луната и другите светила завършват обиколката си на север и на юг. Тогава, в най-подходящия момент за смъртта на Вр̣тра̄сура, главата му падна на земята.
тада̄ ча кхе дундубхайо винедур
гандхарва-сиддха̄х̣ самахарш̣и-сан̇гха̄х̣
ва̄ртра-гхна-лин̇гаис там абхиш̣т̣ува̄на̄
мантраир муда̄ кусумаир абхяварш̣ан

Дума по дума

тада̄тогава; часъщо; кхена висшите планетарни системи; дундубхаях̣тимпани; винедух̣зазвучаха; гандхарвагандхарвите; сиддха̄х̣и сиддхите; са-махарш̣и-сан̇гха̄х̣с насъбралите се светци; ва̄ртра-гхна-лин̇гаих̣прославиха храбростта на унищожителя на Вр̣тра̄сура; тамнего (Индра); абхиш̣т̣ува̄на̄х̣възхвалиха; мантраих̣с различни мантри; муда̄с голяма радост; кусумаих̣с цветя; абхяварш̣анобсипваха.

Превод

Щом Вр̣тра̄сура бе убит, гандхарвите и сиддхите от райските планети забиха тържествуващи тимпани. С ведически химни те прославиха храбростта на Индра, унищожителя на Вр̣тра̄сура, възхваляваха го и изпълнени с радост, го обсипваха с дъжд от цветя.
вр̣трася деха̄н ниш̣кра̄нтам
а̄тма-джьотир ариндама
пашята̄м̇ сарва-дева̄на̄м
алокам̇ самападята

Дума по дума

вр̣трасяна Вр̣тра̄сура; деха̄тот тялото; ниш̣кра̄нтамизлезе; а̄тма-джьотих̣душата, ярка като сиянието Брахман; арим-дамао, царю Парӣкш̣ит; пашята̄мнаблюдаваха; сарва-дева̄на̄мдокато всички полубогове; алокамвърховната обител, изпълнена със сиянието Брахман; самападятадостигна.

Превод

О, царю Парӣкш̣ит, покорителю на враговете, след това жизнената искра излезе от тялото на Вр̣тра̄сура и се завърна у дома, при Бога. Пред погледите на всички полубогове тя проникна в трансценденталния свят, за да стане придружител на Бог Сан̇карш̣ан̣а.

Пояснение

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява, че в действителност убит бил Индра, а не Вр̣тра̄сура. Той казва, че когато Вр̣тра̄сура погълнал цар Индра заедно със слона му, Вр̣тра̄сура си помислил: „Вече унищожих Индра и не е нужно да се бия повече. Нека сега се върна у дома, при Бога“. Така той преустановил всички жизнени функции и потънал в транс. Възползвайки се от затишието в тялото на демона, Индра прорязал корема му и успял да излезе навън. Вр̣тра̄сура бил в йога сама̄дхи и въпреки че цар Индра искал да му пререже гърлото, вратът на демона бил толкова твърд, че мълнията на Индра го разсичала в продължение на 360 дни. Индра разсякъл тялото на демона, но самият Вр̣тра̄сура не бил убит. В изначалното си съзнание Вр̣тра̄сура се върнал у дома, при Бога, за да стане придружител на Бог Сан̇карш̣ан̣а. В стиха думата алокам означава трансценденталния свят, Ваикун̣т̣халока, където вечно пребивава Сан̇карш̣ан̣а.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към дванадесета глава от Шеста песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Славната смърт на Вр̣тра̄сура“.