Шрӣмад Бха̄гаватам 6.12.6
Стих
индро на ваджрам̇ джагр̣хе виладжджиташ
чютам̇ сва-хаста̄д ари-саннидхау пунах̣
там а̄ха вр̣тро хара а̄тта-ваджро
джахи сва-шатрум̇ на виш̣а̄да-ка̄лах̣
чютам̇ сва-хаста̄д ари-саннидхау пунах̣
там а̄ха вр̣тро хара а̄тта-ваджро
джахи сва-шатрум̇ на виш̣а̄да-ка̄лах̣
Дума по дума
индрах̣ — цар Индра; на — не; ваджрам — мълнията; джагр̣хе — вдигна; виладжджитах̣ — потъна от срам; чютам — паднала; сва-хаста̄т — от ръката му; ари-саннидхау — пред врага си; пунах̣ — отново; там — на него; а̄ха — каза; вр̣трах̣ — Вр̣тра̄сура; харе — о, Индра; а̄тта-ваджрах̣ — като вдигнеш мълнията си; джахи — срази; сва-шатрум — твоя враг; на — не; виш̣а̄да-ка̄лах̣ — време за оплакване.
Превод
Изпускайки мълнията пред врага си, Индра бе победен и засрамен. Той не се решаваше отново да вдигне своето оръжие, но Вр̣тра̄сура му вдъхна кураж с думите: „Вдигни мълнията и срази своя враг. Сега не е време да оплакваш съдбата си“.