Шрӣмад Бха̄гаватам 6.12.7
Стих
юютсата̄м̇ кутрачид а̄тата̄йина̄м̇
джаях̣ садаикатра на ваи пара̄тмана̄м
винаикам утпатти-лая-стхитӣшварам̇
сарвагям а̄дям̇ пуруш̣ам̇ сана̄танам
джаях̣ садаикатра на ваи пара̄тмана̄м
винаикам утпатти-лая-стхитӣшварам̇
сарвагям а̄дям̇ пуруш̣ам̇ сана̄танам
Дума по дума
юютсата̄м̇ — на воюващите; кутрачит — понякога; а̄тата̄йина̄м — въоръжени; джаях̣ — победа; сада̄ — винаги; екатра — на едно място; на — не; ваи — наистина; пара-а̄тмана̄м — на подчинените живи същества, които действат само под ръководството на Свръхдушата; вина̄ — освен; екам — един; утпатти — на сътворението; лая — унищожението; стхити — и поддържането; ӣшварам — господарят; сарва-гям — който знае всичко (минало, настояще и бъдеще); а̄дям — изначалният; пуруш̣ам — наслаждаващ се; сана̄танам — вечен.
Превод
О, Индра – продължи Вр̣тра̄сура, – никой освен изначалния наслаждаващ се, Върховната Божествена Личност, Бхагава̄н, не може винаги да побеждава. Той е причината за сътворението, поддържането и унищожението и знае всичко. Зависими и принудени да приемат различни материални тела, воюващите подчинени понякога са победители, а понякога – победени.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Бог казва следното:
сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Когато две страни се сражават, битката в действителност се ръководи от Бога, Върховната Личност, който е Парама̄тма̄, Свръхдушата. На друго място в Гӣта (3.27) Бог заявява:
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Живото същество действа само под ръководството на Върховния. Бог дава указания на материалната природа, а тя създава подходящите условия за живите същества; те не са независими, макар глупаво да се мислят за самостоятелно действащи (карта̄).
Победата винаги съпътства Върховната Божествена Личност. Що се отнася до подчинените живи същества, те се сражават според замисъла на Върховния. Те нямат заслуга за победата или за поражението – това се случва по волята на Бога чрез посредничеството на материалната природа. Гордостта от победата или скръбта след поражението са безсмислени. Човек би трябвало изцяло да се уповава на Бога, Върховната Личност, от когото зависят победите и пораженията на всички живи същества. Бог ни съветва: ниятам̇ куру карма твам̇ карма джа̄йо хй акарманах̣ – „Изпълнявай предписания си дълг, защото действието е по-добро от бездействието“. Живото същество е направлявано да постъпва според положението си. Победата или поражението зависят от Върховния Бог. Карман̣й ева̄дхика̄рас те ма̄ пхалеш̣у када̄чана – „Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си“. От нас се иска искрено да действаме в зависимост от своето положение. Победата или поражението зависят от Бога.
Вр̣тра̄сура окуражил Индра с думите: „Не унивай от моята победа. Няма нужда да прекратяваш боя. Напротив, трябва да продължиш да изпълняваш дълга си. Ако Кр̣ш̣н̣а пожелае, победата със сигурност ще бъде твоя“. Даденият стих е много поучителен за тези, които искрено се трудят в Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не бива да ликуваме в случай на успех или да падаме духом при провал. Би трябвало с искрени усилия да изпълняваме волята на Кр̣ш̣н̣а или Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, без да обръщаме внимание на победите и пораженията. Единственият дълг е да работим чистосърдечно – тогава Кр̣ш̣н̣а ще възнагради труда ни.