Шрӣмад Бха̄гаватам 6.12.13
Стих
а̄юх̣ шрӣх̣ кӣртир аишварям
а̄шиш̣ах̣ пуруш̣ася я̄х̣
бхавантй ева хи тат-ка̄ле
ятха̄ниччхор випаряя̄х̣
а̄шиш̣ах̣ пуруш̣ася я̄х̣
бхавантй ева хи тат-ка̄ле
ятха̄ниччхор випаряя̄х̣
Дума по дума
а̄юх̣ — дълъг живот; шрӣх̣ — богатство; кӣртих̣ — слава; аишварям — сила; а̄шиш̣ах̣ — благословии; пуруш̣ася — на живото същество; я̄х̣ — които; бхаванти — се появяват; ева — наистина; хи — несъмнено; тат-ка̄ле — в уреченото време; ятха̄ — както; аниччхох̣ — на този, който не желае; випаряя̄х̣ — обратното.
Превод
Както никой не иска да умира, но в мига на смъртта е принуден да се раздели със своето дълголетие, богатство, слава и прочее, така и по милостта на Върховния Бог човек може да придобие всичко това, когато дойде времето за победа.
Пояснение
Не бива горделиво да твърдим, че благодарение на собствения си труд сме се сдобили с богатство, образование, красота и прочее. Всяка сполука в живота идва по милостта на Бога. От друга страна, никой не иска да умира, никой не иска да бъде беден или грозен. Защо тогава живото същество против волята си приема такива нежелани беди? По милостта или наказанието на Върховната Божествена Личност човек печели или губи всичко материално. Никой не е независим; всеки е зависим от милостта или наказанието на Върховния Бог. Една бенгалска поговорка гласи, че Бог има десет ръце. Това означава, че неговата власт се простира навсякъде – в осемте посоки на света, нагоре и надолу. Ако Той пожелае да ни отнеме всичко с десетте си ръце, нищо не можем да спасим с нашите две ръце. Но ако Той иска да ни дари благодат със своите десет ръце, не бихме могли да приемем всичко с двете си ръце; казано другояче – благословиите на Бога надхвърлят очакванията ни. Заключението е, че макар да не искаме да се разделим с притежанията си, понякога Бог ни ги отнема насила, а друг път излива върху нас толкова благословии, че не сме способни да ги приемем. И така в охолство или в недоимък ние не сме независими; всичко зависи от добрата воля на Върховната Божествена Личност.