Шрӣмад Бха̄гаватам 6.12.15
Стих
саттвам̇ раджас тама ити
пракр̣тер на̄тмано гун̣а̄х̣
татра са̄кш̣ин̣ам а̄тма̄нам̇
йо веда са на бадхяте
пракр̣тер на̄тмано гун̣а̄х̣
татра са̄кш̣ин̣ам а̄тма̄нам̇
йо веда са на бадхяте
Дума по дума
саттвам — проявлението на доброто; раджах̣ — проявлението на страстта; тамах̣ — проявлението на невежеството; ити — така; пракр̣тех̣ — на материалната природа; на — не; а̄тманах̣ — на душата; гун̣а̄х̣ — отличителни черти; татра — в такова положение; са̄кш̣ин̣ам — наблюдател; а̄тма̄нам — аза; ях̣ — всеки, който; веда — знае; сах̣ — той; на — не; бадхяте — е обвързан.
Превод
Този, който знае, че трите качества – добро, страст и невежество – не са качества на душата, а проявления на материалната природа и че чистата душа само наблюдава техните дейности и последици, той е постигнал освобождение. Той не е обвързан от тези качества.
Пояснение
Бог обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (18.54):
брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м
„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“. Когато постигне себепознание, равнището брахма-бхӯта, човек разбира, че всичко случващо се в живота е под замърсяващото влияние на гун̣ите на материалната природа. Живото същество, чистата душа, няма нищо общо с тези проявления. В бушуващия ураган на материалния свят всичко се променя много бързо. Но постигналият освобождение запазва спокойствие и просто наблюдава действията и последиците от урагана. Освободената душа остава в Кр̣ш̣н̣а съзнание, необезпокоявана от действията и последиците на материалната енергия. Такъв свободен човек е винаги щастлив. Той не скърби и не се стреми към нищо. След като всичко се осигурява от Върховния Бог, зависимото от него живо същество не бива да негодува или да приема каквото и да било за собственото си сетивно наслаждение. По-скоро трябва да посреща всичко като милост на Бога и да запазва спокойствие при всякакви обстоятелства.