Шрӣмад Бха̄гаватам 6.13.17
Стих
тато гато брахма-гиропахӯта
р̣тамбхара-дхя̄на-нива̄рита̄гхах̣
па̄пас ту дигдеватая̄ хатауджа̄с
там̇ на̄бхябхӯд авитам̇ виш̣н̣у-патня̄
р̣тамбхара-дхя̄на-нива̄рита̄гхах̣
па̄пас ту дигдеватая̄ хатауджа̄с
там̇ на̄бхябхӯд авитам̇ виш̣н̣у-патня̄
Дума по дума
татах̣ — след това; гатах̣ — отиде; брахма — на бра̄хман̣ите; гира̄ — от думите; упахӯтах̣ — поканен; р̣тамбхара — на Върховния Бог, който поддържа истината; дхя̄на — чрез медитация; нива̄рита — прекратен; агхах̣ — чийто грях; па̄пах̣ — греховната последица; ту — тогава; дик-деватая̄ — от полубога Рудра; хата-оджа̄х̣ — намалиха силата си; там — него (Индра); на абхябхӯт — не можеше да преодолее; авитам — закрилян; виш̣н̣у-патня̄ — от съпругата на Бог Виш̣н̣у, богинята на щастието.
Превод
Греховете на Индра намаляха от влиянието на Рудра, полубога на всички посоки. Под покровителството на богинята на щастието, съпругата на Бог Виш̣н̣у, която обитава лотосовите цветове на езерото Ма̄наса-саровара, Индра оставаше незасегнат от своите прегрешения. Най-накрая той се освободи от всички последици на греховните си дела, като неотклонно обожаваше Бог Виш̣н̣у. Тогава бра̄хман̣ите го повикаха да се върне на райските планети и да възстанови предишното си положение.