Шрӣмад Бха̄гаватам 6.13.15
Стих
са а̄васат пуш̣кара-на̄ла-тантӯн
алабдха-бхого яд иха̄гни-дӯтах̣
варш̣а̄н̣и са̄хасрам алакш̣ито 'нтах̣
сан̃чинтаян брахма-вадха̄д вимокш̣ам
алабдха-бхого яд иха̄гни-дӯтах̣
варш̣а̄н̣и са̄хасрам алакш̣ито 'нтах̣
сан̃чинтаян брахма-вадха̄д вимокш̣ам
Дума по дума
сах̣ — той (Индра); а̄васат — живееше; пуш̣кара-на̄ла-тантӯн — в мрежата от жилки на лотосово стъбло; алабдха-бхогах̣ — без материални удобства (на практика лишен от всякакви материални потребности); ят — които; иха — тук; агни-дӯтах̣ — пратеник на полубога на огъня; варш̣а̄н̣и — небесни години; са̄хасрам — хиляда; алакш̣итах̣ — невидим; антах̣ — в сърцето си; сан̃чинтаян — постоянно мислейки за; брахма-вадха̄т — от убийството на бра̄хман̣а; вимокш̣ам — освобождение.
Превод
Погълнат от мисли за това как да избегне греховната последица от убийството на бра̄хман̣а, цар Индра, невидим за хорските очи, живя хиляда години в езерото между влакната в стъблото на един лотос. Полубогът на огъня му носеше неговия дял от всички яги, но понеже се страхуваше да влезе във водата, на практика Индра гладуваше.