Шрӣмад Бха̄гаватам 6.13.11
Стих
тайендрах̣ сма̄сахат та̄пам̇
нирвр̣тир на̄мум а̄вишат
хрӣмантам̇ ва̄чята̄м̇ пра̄птам̇
сукхаянтй апи но гун̣а̄х̣
нирвр̣тир на̄мум а̄вишат
хрӣмантам̇ ва̄чята̄м̇ пра̄птам̇
сукхаянтй апи но гун̣а̄х̣
Дума по дума
тая̄ — от тази постъпка; индрах̣ — цар Индра; сма — наистина; асахат — страдаше; та̄пам — мъка; нирвр̣тих̣ — щастие; на — не; амум — него; а̄вишат — обзе; хрӣмантам — опозорен; ва̄чята̄м — лоша слава; пра̄птам — сдобива се; сукхаянти — носи радост; апи — въпреки че; но — не; гун̣а̄х̣ — добродетели, като притежаването на богатство.
Превод
Следвайки съвета на полубоговете, Индра уби Вр̣тра̄сура, но след това страдаше заради греховното убийство. Въпреки че останалите полубогове бяха доволни, той не изпитваше щастие от убийството на Вр̣тра̄сура. Търпимостта, богатството и останалите му добродетели не можеха да потушат неговата скръб.
Пояснение
Никой не може да бъде щастлив, ако извършва греховни деяния, дори да е отрупан с материални богатства. Индра открил тази истина. Хората започнали да го хулят с думите: „Той погуби бра̄хман̣а само и само да се наслаждава на райско материално щастие“. Затова, макар да се радвал на материален разкош като цар на небесата, Индра бил потиснат от упреците на хората.