Шрӣмад Бха̄гаватам 6.14.22
Стих
евам̇ викалпито ра̄джан
видуш̣а̄ мунина̄пи сах̣
прашрая̄ванато 'бхя̄ха
праджа̄-ка̄мас тато муним
видуш̣а̄ мунина̄пи сах̣
прашрая̄ванато 'бхя̄ха
праджа̄-ка̄мас тато муним
Дума по дума
евам — така; викалпитах̣ — запитан; ра̄джан — о, царю Парӣкш̣ит; видуш̣а̄ — много учен; мунина̄ — от философа; апи — въпреки че; сах̣ — той (цар Читракету); прашрая-аванатах̣ — приведен в знак на смирение; абхя̄ха — отвърна; праджа̄-ка̄мах̣ — в желанието си да има потомци; татах̣ — след това; муним — на великия мъдрец.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ каза: О, царю Парӣкш̣ит, въпреки че великият мъдрец Ан̇гира̄ знаеше всичко, той все пак попита царя. Така цар Читракету, който желаеше да има син, се приведе в знак на голямо смирение и заговори на мъдреца.
Пояснение
Понеже лицето е огледало на ума, святата личност може да разбере психическото състояние на човека просто като види лицето му. Когато Ан̇гира̄ Р̣ш̣и споменал за пребледнялото лице на Читракету, царят разкрил причината за тревогата си по следния начин.