Шрӣмад Бха̄гаватам 6.14.10

Най-важното тук е, че по времето на цар Читракету земята доставяла всички жизнени потребности. В Ӣшопаниш̣ад (Мантра първа) е казано следното:

„Всичко одушевено и неодушевено, намиращо се във вселената, е собственост на Бога и е под негов контрол. Затова човек трябва да приема само необходимите неща, отредени му като негов дял, и нищо друго, знаейки добре на кого принадлежи всичко“. Кр̣ш̣н̣а, върховният повелител, е създал материалния свят цялостен и съвършен, без никакви липси. Бог удовлетворява потребностите на всички живи същества. Тези нужди задоволява земята, тя е източникът на всичко необходимо. Когато имаме добър управник, земята осигурява всички жизнени потребности в изобилие, но когато такъв управник липсва, се появява недостиг. Това е значението на думата ка̄мадхук. На друго място в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.10.4) се казва: ка̄мам̇ ваварш̣а парджанях̣ сарва-ка̄ма-дугха̄ махӣ – „При управлението на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира облаците изливаха толкова вода, колкото трябваше на хората, а земята раждаше в изобилие всичко, необходимо на човека“. От опит знаем, че през някои сезони дъждовете пораждат изобилие, а през други сезони се наблюдава недостиг. Ние нямаме власт над плодородието на земята; то естествено се намира под пълния контрол на Върховния Бог. Според волята си Върховният може да направи така, че земята да ражда достатъчно или недостатъчно. Ако земята се управлява от благочестив цар, който следва предписанията на ша̄стрите, по естествен начин редовно ще валят дъждове и ще има достатъчно реколта за прехраната на всички хора. Няма да съществува експлоатация, защото всеки ще има достатъчно. Тогава търговията на черно и корупцията ще изчезнат от само себе си. Докато управникът не притежава духовни качества, самото управление на държавата не може да разреши проблемите на хората. Той трябва да е като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа или Ра̄мачандра. Тогава всички граждани ще са щастливи.