Шрӣмад Бха̄гаватам 6.14.55

на хи крамаш чед иха мр̣тю-джанманох̣
шарӣрин̣а̄м асту тад а̄тма-кармабхих̣
ях̣ снеха-па̄шо ниджа-сарга-вр̣ддхайе
сваям̇ кр̣тас те там имам̇ вивр̣шчаси

Дума по дума

нане; хинесъмнено; крамах̣хронологичен ред; четако; ихав материалния свят; мр̣тюна смъртта; джанманох̣и на раждането; шарӣрин̣а̄мна обусловените души, приели материални тела; астунека бъде; таттова; а̄тма-кармабхих̣от резултатите на кармата (плодоносните дейности) на човека; ях̣това, което; снеха-па̄шах̣робството на привързаността; ниджа-саргасобственото ти творение; вр̣ддхайеда нарасне; сваямлично; кр̣тах̣направено; теот теб; тамонова; имамтова; вивр̣шчасиТи разсичаш.

Превод

Мой Господи, може би ще кажеш, че няма закон, според който бащата трябва да умре, докато е жив синът му, а синът да бъде роден приживе на баща си, защото всеки живее и умира според собствената си карма. Но щом кармата е толкова могъща, че от нея зависят раждането и смъртта, значи няма нужда от господар, от Бог. Ако пък кажеш, че господар трябва да има, защото материалната енергия не може да действа сама, ето как може да ти се отговори – ако кармата разчупва оковите на привързаността, която Ти си създал, никой няма да отглежда деца с любов; напротив, всеки безотговорно ще изоставя децата си. Понеже разсече оковите на привързаността, заставяща родителят да отгледа своето дете, Ти изглежда си неопитен и неразумен.

Пояснение

Както се изтъква в Брахма сам̇хита̄: карма̄н̣и нирдахати кинту ча бхакти-бха̄джа̄м – този, който приеме процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, преданото служене, се освобождава от последиците на карма. В стиха думата карма е използвана от гледна точка на философията карма-мӣма̄м̇са̄, която гласи, че човек трябва да действа според кармата си, а върховният господар е длъжен да му даде кармичните последици. Обусловените души не могат да разгадаят сложните и неуловими закони на карма, управлявани от Върховния. Ето защо Кр̣ш̣н̣а казва, че този, който разбере Бога и начина, по който Той управлява всичко чрез неуловими закони, по Божията милост незабавно става свободен. Това е твърдението на Брахма сам̇хита̄ (карма̄н̣и нирдахати кинту ча бхакти-бха̄джа̄м). Всеки би трябвало безрезервно да приеме процеса на преданото служене и да отдаде всичко на върховната воля на Бога. Това ще го направи щастлив както в този живот, така и в следващия.