Шрӣмад Бха̄гаватам 6.14.54
Стих
ахо видха̄тас твам атӣва ба̄лишо
яс тв а̄тма-ср̣ш̣т̣й-апратирӯпам ӣхасе
паре ну джӣватй апарася я̄ мр̣тир
випаряяш чет твам аси дхрувах̣ парах̣
яс тв а̄тма-ср̣ш̣т̣й-апратирӯпам ӣхасе
паре ну джӣватй апарася я̄ мр̣тир
випаряяш чет твам аси дхрувах̣ парах̣
Дума по дума
ахо — уви (много жално); видха̄тах̣ — о, провидение; твам — Ти; атӣва — много; ба̄лишах̣ — неопитен; ях̣ — който; ту — наистина; а̄тма-ср̣ш̣т̣и — на собственото си творение; апратирӯпам — точно обратното; ӣхасе — Ти извършваш и желаеш; паре — докато бащата или по-възрастният; ну — наистина; джӣвати — е жив; апарася — на родилия се по-късно; я̄ — чиято; мр̣тих̣ — смърт; випаряях̣ — противоречиво; чет — ако; твам — Ти; аси — си; дхрувах̣ — несъмнено; парах̣ — враг.
Превод
Уви, о, Провидение, о, Създателю, Ти нямаш никакъв опит в сътворението, защото докато бащата е все още жив, Ти причини смъртта на сина му и така престъпи собствените си съзидателни закони. Ако си решил да нарушаваш тези закони, Ти несъмнено си враг на живите същества и не проявяваш никаква милост към тях.
Пояснение
Това е начинът, по който обусловената душа осъжда върховния творец, когато я сполети нещастие. Понякога тя обвинява Върховната Божествена Личност в жестокост, понеже едни хора са щастливи, а други – не. Тук царицата укорява за смъртта на сина си всевишното провидение. Според законите на творението пръв би трябвало да умре бащата, а след това синът. Ако съзидателните закони се променят по каприза на провидението, то би трябвало да се счита за безмилостно и враждебно настроено спрямо сътворените същества. Всъщност не творецът, а обусловените души са тези, които нямат опит. Те не познават сложните, неуловими природни закони на кармичната дейност и от невежество критикуват Върховната Божествена Личност.