Шрӣмад Бха̄гаватам 6.14.5

Към този стих Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура прави следния коментар. Не е достатъчно само да се стреми към мукти, освобождението – човек трябва да стане истински свободен. Когато проумее безплодността на материалистичния начин на живот, той усъвършенства познанията си и започва да живее като ва̄напрастха, непривързан към семейство, съпруга и деца. По-нататък човек трябва да се издигне и до равнището на сання̄са, духовния сан на истинско отричане от света, и никога повече да не пропада, повлияван от материалистичния живот. Само желанието за освобождение не означава освобождение. Много рядко някой бива освободен. В действителност макар мнозина да приемат сання̄са, за да постигнат освобождение, поради своите несъвършенства те отново се обвързват с жени, материални дейности, обществена благотворителност и прочее.

Гя̄нӣте, йогӣте и кармӣте, лишени от предано служене, са наречени оскърбители. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху заявява: ма̄я̄ва̄дӣ кр̣ш̣н̣е апара̄дхӣ – този, който мисли, че всичко е ма̄я̄, вместо че всичко е Кр̣ш̣н̣а, е апара̄дхӣ, оскърбител. Въпреки че ма̄я̄ва̄дӣте, имперсоналистите, са оскърбители в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, те все пак могат да бъдат причислени към сиддхите, постигналите себепознание. Допустимо е да приемем, че те са близо до духовното съвършенство, защото поне имат представа за духовния живот. Ако такъв човек стане на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а, предан на Бог На̄ра̄ян̣а, той е на по-високо равнище от един джӣван-мукта – освободения, или съвършения. Неговото достижение изисква по-висша интелигентност.

Съществуват два вида гя̄нӣ – едните имат склонност към преданото служене, а другите – към имперсоналното разбиране. Обикновено имперсоналистите полагат огромни усилия за недостижима цел и затова за тях се казва, че лющят шушулки, в които вече няма зърно (стхӯла-туш̣а̄вагха̄тинах̣). Първият вид гя̄нӣ, чиято гя̄на е смесена с бхакти, също се разделя на две: тези, които почитат така наречената илюзорна форма на Върховната Божествена Личност, и тези, които осъзнават, че формата на Върховната Божествена Личност е сач-чид-а̄нанда-виграха – реална и духовна. Отдадените ма̄я̄ва̄дӣ почитат На̄ра̄ян̣а, или Виш̣н̣у, с разбирането, че Виш̣н̣у е приел форма на ма̄я̄, а изначалната истина е безличностна. Но чистият предан никога не смята, че Виш̣н̣у е приел тяло от ма̄я̄; напротив, той много добре знае, че изначалната Абсолютна Истина е Върховната Личност. Такъв предан наистина притежава знание. Той никога не се слива със сиянието Брахман. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.2.32):

„О, Господи, тези, които се мислят за освободени, но не са развили преданост, нямат чиста интелигентност. Дори да се издигнат до най-висшия стадий на освобождение чрез сурови покаяния и аскетизъм, те със сигурност ще пропаднат отново в материалното съществуване, защото не са приели подслон в твоите лотосови нозе“. Доказателство на това твърдение намираме и в Бхагавад-гӣта̄ (9.11), където Бог казва:

„Глупаците ми се присмиват, когато идвам в човешка форма. Те не познават трансценденталната ми природа на Върховен Бог на всичко съществуващо“. Когато негодниците (мӯд̣ха) виждат, че Кр̣ш̣н̣а се държи като човешко същество, те му се присмиват, защото не познават парам̇ бха̄вам, неговата трансцендентална форма и дейности. По-нататък в Бхагавад-гӣта̄ (9.12) такива хора са представени по следния начин:

„Така объркани, те биват привлечени от демонични и атеистични възгледи. В това заблудено състояние надеждите им за освобождение, плодоносните им дейности и знанието им пропадат“. Такива хора не знаят, че тялото на Кр̣ш̣н̣а не е материално. Между тялото на Кр̣ш̣н̣а и душата му няма разлика, но понеже ограничените хора приемат Кр̣ш̣н̣а за човек, те му се присмиват. Как същество като Кр̣ш̣н̣а може да бъде първоизточникът на всичко (говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми), е отвъд техните представи. Те са наречени могха̄ша̄х̣, с разбити надежди. Всичките им планове за бъдещето ще се провалят. Дори външно да се занимават с предано служене, те си остават могха̄ша̄х̣, защото крайната им цел е сливане със сиянието Брахман.

Желаещите да се издигнат до райските планети чрез предано служене също ще бъдат разочаровани, защото не това е резултатът от преданото служене. И все пак дори те получават възможността да служат на Бога и да се пречистят. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17) е казано:

„Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, който е Парама̄тма̄ (Свръхдуша) в сърцето на всекиго и благодетел на чистия предан, очиства сърцето му от желанието за материални сетивни наслади, ако преданият е привлечен от неговите послания, сами по себе си благотворни, стига да се повтарят и слушат правилно“.

Докато замърсяванията в сърцето не бъдат изчистени, човек не може да стане чист предан. Ето защо в този стих е използвана думата судурлабхах̣ („много рядко срещан“). Рядко се среща чист предан не само сред стотици и хиляди, но и сред милиони освободени души. Затова тук са употребени думите кот̣иш̣в апи. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря цитира следното от Тантра Бха̄гавата:

„Има деветдесет милиона полубогове и седемдесет милиона мъдреци, които са на̄ра̄ян̣а̄яна, предани на Бог На̄ра̄ян̣а. Сред тях едва неколцина са на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а“.

Разликата между сиддхите и на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а е, че чистите предани са наречени на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а, а последователите на различните видове мистична йога са наречени сиддхи.

Думата кот̣и означава „десет милиона“. В множествено число означава милиони и милиарди.