Шрӣмад Бха̄гаватам 6.14.47
Стих
тася̄с тада̄карн̣я бхр̣ша̄турам̇ сварам̇
гхнантя̄х̣ кара̄бхя̄м ура уччакаир апи
правишя ра̄гӣ тварая̄тмаджа̄нтикам̇
дадарша ба̄лам̇ сахаса̄ мр̣там̇ сутам
гхнантя̄х̣ кара̄бхя̄м ура уччакаир апи
правишя ра̄гӣ тварая̄тмаджа̄нтикам̇
дадарша ба̄лам̇ сахаса̄ мр̣там̇ сутам
Дума по дума
тася̄х̣ — нейния (на прислужницата); тада̄ — по това време; а̄карн̣я — като чу; бхр̣ша-а̄турам — жален и възбуден; сварам — глас; гхнантя̄х̣ — като се удряше; кара̄бхя̄м — с ръце; урах̣ — в гърдите; уччакаих̣ — силно; апи — също; правишя — влезе; ра̄джн̃ӣ — царицата; тварая̄ — бързо; а̄тмаджа-антикам — близо до сина; дадарша — тя видя; ба̄лам — детето; сахаса̄ — ненадейно; мр̣там — мъртъв; сутам — син.
Превод
Много уплашена, прислужницата се заудря с две ръце в гърдите и високо зарида. Като чу силния ѝ глас, царицата незабавно дойде и щом се приближи до сина си, видя, че той внезапно бе умрял.