Шрӣмад Бха̄гаватам 6.14.46
Стих
са̄ шая̄нам упавраджя
др̣ш̣т̣ва̄ чотта̄ра-лочанам
пра̄н̣ендрия̄тмабхис тяктам̇
хата̄смӣтй апатад бхуви
др̣ш̣т̣ва̄ чотта̄ра-лочанам
пра̄н̣ендрия̄тмабхис тяктам̇
хата̄смӣтй апатад бхуви
Дума по дума
са̄ — тя (прислужницата); шая̄нам — лежеше; упавраджя — отиде да; др̣ш̣т̣ва̄ — виждайки; ча — също; утта̄ра-лочанам — очите му преобърнати (като тези на мъртво тяло); пра̄н̣а-индрия-а̄тмабхих̣ — от жизнена сила, сетива и ум; тяктам — лишен; хата̄ асми — сега с мен е свършено; ити — така; апатат — падна; бхуви — на земята.
Превод
Щом се приближи до лежащото дете, прислужницата видя, че очите му бяха обърнати нагоре. То не проявяваше никакви признаци на живот и сетивата му бяха угаснали – така тя разбра, че детето е мъртво. При тази гледка тя изпищя: „Сега с мен е свършено“ и падна на земята.