Шрӣмад Бха̄гаватам 6.14.52
Стих
патим̇ нирӣкш̣ьору-шуча̄рпитам̇ тада̄
мр̣там̇ ча ба̄лам̇ сутам ека-сантатим
джанася ра̄гӣ пракр̣теш ча хр̣д-руджам̇
сатӣ дадха̄на̄ вилала̄па читрадха̄
мр̣там̇ ча ба̄лам̇ сутам ека-сантатим
джанася ра̄гӣ пракр̣теш ча хр̣д-руджам̇
сатӣ дадха̄на̄ вилала̄па читрадха̄
Дума по дума
патим — съпругът; нирӣкш̣я — като съзря; уру — дълбоко; шуча — опечален; арпитам — огорчен; тада̄ — тогава; мр̣там — мъртво; ча — и; ба̄лам — детето; сутам — синът; ека-сантатим — единственият син в семейството; джанася — на другите хора, събрали се там; ра̄гӣ — царицата; пракр̣тех̣ ча — също и на съветниците и министрите; хр̣т-руджам — болка до дълбините на сърцето; сатӣ дадха̄на̄ — нарастваща; вилала̄па — оплакваше; читрадха̄ — по различни начини.
Превод
При вида на своя съпруг цар Читракету, потънал в дълбока печал, и безжизненото си дете – единствения син в семейството – царицата започна да ридае по различни начини. Това причини още по-голяма болка в сърцата на придворните, министрите и бра̄хман̣ите.