Шрӣмад Бха̄гаватам 6.14.18
Стих
а̄тма̄нам̇ пракр̣тиш̣в аддха̄
нидха̄я шрея а̄пнуя̄т
ра̄гя̄ татха̄ пракр̣тайо
нарадева̄хита̄дхаях̣
нидха̄я шрея а̄пнуя̄т
ра̄гя̄ татха̄ пракр̣тайо
нарадева̄хита̄дхаях̣
Дума по дума
а̄тма̄нам — себе си; пракр̣тиш̣у — на тези седем царски елемента; аддха̄ — пряко; нидха̄я — се намира; шреях̣ — крайно щастие; а̄пнуя̄т — може да постигне; ра̄гя̄ — от царя; татха̄ — така също; пракр̣таях̣ — зависимите царски елементи; нара-дева — о, царю; а̄хита-адхаях̣ — като предлагат скъпоценности и други дарове.
Превод
О, царю, господарю на човечеството, царят е щастлив, когато разчита на своите приближени и следва техните съвети. По същия начин и приближените на царя са щастливи, когато му предлагат дарове, служат му и изпълняват неговите заповеди.
Пояснение
В този стих се разкрива истинското щастие за царя и неговите подчинени. Царят не бива само да раздава заповеди на подчинените си, защото стои над тях; понякога трябва да се вслушва в техните съвети. Така и поданиците трябва да се уповават на царя. Тази взаимна зависимост ще ощастливи всички.