Шрӣмад Бха̄гаватам 6.14.49
Стих
тато нр̣па̄нтах̣пура-вартино джана̄
нара̄ш ча на̄ряш ча нишамя роданам
а̄гатя туля-вясана̄х̣ судух̣кхита̄с
та̄ш ча вялӣкам̇ рурудух̣ кр̣та̄гасах̣
нара̄ш ча на̄ряш ча нишамя роданам
а̄гатя туля-вясана̄х̣ судух̣кхита̄с
та̄ш ча вялӣкам̇ рурудух̣ кр̣та̄гасах̣
Дума по дума
татах̣ — тогава; нр̣па — о, царю; антах̣пура-вартинах̣ — обитателите на двореца; джана̄х̣ — всички хора; нара̄х̣ — мъжете; ча — и; на̄рях̣ — жените; ча — също; нишамя — щом чуха; роданам — силния плач; а̄гатя — се събраха; туля-вясана̄х̣ — еднакво наскърбени; су-дух̣кхита̄х̣ — много оплакваха; та̄х̣ — те; ча — и; вялӣкам — престорено; рурудух̣ — ридаеха; кр̣та-а̄гасах̣ — които бяха извършили престъпление (давайки отровата).
Превод
О, царю Парӣкш̣ит, силният плач събра всички обитатели на двореца – и мъже, и жени. Споделяйки скръбта от загубата, те също започнаха да плачат. Цариците, които бяха сипали отровата, също се преструваха, че плачат, напълно осъзнавайки престъплението си.