Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.21
Стих
вачасй упарате 'пра̄пя
я еко манаса̄ саха
ана̄ма-рӯпаш чин-ма̄трах̣
со 'вя̄н нах̣ сад-асат-парах̣
я еко манаса̄ саха
ана̄ма-рӯпаш чин-ма̄трах̣
со 'вя̄н нах̣ сад-асат-парах̣
Дума по дума
вачаси — когато думите; упарате — престанат; апра̄пя — не постигнали целта; ях̣ — Той, който; еках̣ — единствен и неповторим; манаса̄ — умът; саха — с; ана̄ма — без материално име; рӯпах̣ — или материална форма; чит-ма̄трах̣ — изцяло духовен; сах̣ — Той; авя̄т — нека милостиво ни закриля; нах̣ — нас; сат-асат-парах̣ — който е причината на всички причини (върховната причина).
Превод
Думите и умът на обусловената душа не могат да се доближат до Върховната Божествена Личност, защото материалните имена и форми са неприложими за Бога; Той е изцяло духовен, отвъд представата за груби и фини форми. Безличностният Брахман е друга негова форма. Нека Той по своя воля милостиво ни закриля.
Пояснение
Този стих разкрива безличностния Брахман, сиянието на Бога.