Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.20

Този стих аналитично разграничава живото същество от Върховния Бог. Формата на Бога се различава от тази на обусловената душа, защото Бог е вечно блажен, а обусловената душа постоянно изпитва тристранните страдания на материалния свят. Върховният Бог е сад-чид-а̄нанда-виграха. Той черпи а̄нанда, блаженство, от самия себе си. Тялото на Бога е трансцендентално, духовно, а обусловената душа със своето материално тяло е в постоянни физически и психични безпокойства. Обусловената душа е в непрекъснат смут от привързаност и неприязън, докато Върховният Бог е вечно освободен от подобни двойствености. Той е върховният господар на сетивата, а обусловената душа е подвластна на сетивата. Бог е най-големият, а живото същество е най-малкото. Живото същество е обусловено от вълните на материалната природа, а Върховният Бог е отвъд всички дейности и последици. Разширенията от тялото на Върховния Бог са безброй (адваитам ачютам ана̄дим ананта-рӯпам), а обусловената душа е ограничена само в едно тяло. От историята научаваме, че благодарение на мистични сили понякога обусловената душа може да се разшири в осем форми, но експанзиите от тялото на Бога са безброй. Това означава, че за разлика от живите същества телата на Върховната Божествена Личност нямат начало и край.