Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.18-19

В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва, че Той е пран̣авах̣ сарва-ведеш̣у – сричката ом̇ във ведическите мантри. В трансценденталната наука Бог е наречен пран̣ава, ом̇ка̄ра, което е символично звуково изображение на Бога. Ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я. Ва̄судева, експанзия на На̄ра̄ян̣а, се разширява като Прадюмна, Анируддха и Сан̇карш̣ан̣а. От Сан̇карш̣ан̣а произлиза втора експанзия на На̄ра̄ян̣а, от когото отново се проявяват Ва̄судева, Прадюмна, Сан̇карш̣ан̣а и Анируддха. Сред тях Сан̇карш̣ан̣а е първопричината на тримата пуруш̣и – Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у присъства във всяка вселена на планетата Шветадвӣпа. Това е утвърдено в Брахма сам̇хита̄: ан̣д̣а̄нтара-стха. Думата ан̣д̣а значи „тази вселена“. В тази вселена се намира планетата Шветадвӣпа, където живее Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. От него водят началото си всички инкарнации във вселената.

Както се казва в Брахма сам̇хита̄, всички тези форми на Върховната Божествена Личност са адвайта (не се различават една от друга) и ачюта (непогрешими); те не са подвластни на падение като обусловените души. Обикновеното живо същество е склонно да падне в лапите на ма̄я̄, но Върховният Бог в различните си инкарнации и форми е ачюта – „който не пада“.

В речника Мединӣ думата ма̄тра̄ е обяснена по следния начин: ма̄тра̄ карн̣а-вибхӯш̣а̄я̄м̇ витте ма̄не париччхаде. В различните си значения думата ма̄тра̄ посочва украшение на ухото, притежание, почит и притежание на дреха. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (2.14):

„О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи“. В обусловения ни живот тялото е наша дреха и както се нуждаем от различни дрехи през лятото и през зимата, така ние, обусловените души, сменяме телата си според своите желания. Но тялото на Върховния Бог е изпълнено със знание, не се нуждае от дреха. Схващането, че тялото на Кр̣ш̣н̣а е като нашето, тоест че тялото и душата му се различават, е погрешно. За Кр̣ш̣н̣а подобни различия не съществуват, защото тялото му е изпълнено със знание. Ние получаваме материални тела поради липса на знание, но тъй като Кр̣ш̣н̣а е Ва̄судева, изпълнен със знание, между тялото и душата му няма разлика. Кр̣ш̣н̣а си спомня какво е казал преди четиридесет милиона години на бога на Слънцето, а обикновеното създание не може да си спомни какво е казало преди два дни. Това е разликата между тялото на Кр̣ш̣н̣а и нашето тяло. Затова Бог е наречен вигя̄на-ма̄тра̄я парама̄нанда-мӯртайе.

Понеже тялото на Бог е изпълнено със знание, Той се наслаждава на трансцендентално блаженство. Неговата същинска форма е парама̄нанда. Подобно твърдение откриваме и във Веда̄нта сӯтра - а̄нандамайо 'бхя̄ся̄т. По природа Бог е а̄нандамая. Когато и да видим Кр̣ш̣н̣а, Той винаги е изпълнен с а̄нанда. Никой не може да го натъжи. А̄тма̄ра̄ма̄я – Той не изпитва нужда да търси външно наслаждение, защото е напълно самодостатъчен. Ша̄нта̄я – Той няма безпокойства. Човек, който се стреми да извлече удоволствие от други източници, вечно е обзет от безпокойство. Кармӣте, гя̄нӣте и йогӣте изпитват безпокойства, защото искат нещо, но преданият не иска нищо; той просто черпи удовлетворение от служенето на Бога, изпълнения с блаженство.

Нивр̣тта-дваита-др̣ш̣т̣айе – в нашия обусловен живот телата ни имат различни части, но макар че и Кр̣ш̣н̣а има различни части на тялото, те не се различават една от друга. Кр̣ш̣н̣а може да вижда с очите си, но може да вижда и без тях. Затова в Швета̄шватара Упаниш̣ад е казано: пашятй ачакш̣ух̣. Той може да вижда с ръцете и с краката си. Той не се нуждае от определена част на тялото, за да извършва определено действие. Ан̇га̄ни яся сакалендрия-вр̣ттиманти: Той може да прави всичко, което пожелае, с всяка една част на тялото си, затова е наречен „всемогъщ“.