Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.38
Стих
виш̣ая-тр̣ш̣о нара-пашаво
я упа̄сате вибхӯтӣр на парам̇ тва̄м
теш̣а̄м а̄шиш̣а ӣша
тад ану винашянти ятха̄ ра̄джа-кулам
я упа̄сате вибхӯтӣр на парам̇ тва̄м
теш̣а̄м а̄шиш̣а ӣша
тад ану винашянти ятха̄ ра̄джа-кулам
Дума по дума
виш̣ая-тр̣ш̣ах̣ — жадуват сетивно наслаждение; нара-пашавах̣ — животни, наподобяващи хора; йе — които; упа̄сате — обожават с голяма пищност; вибхӯтӣх̣ — частици от Върховния Бог (полубоговете); на — не; парам — Върховния; тва̄м — Ти; теш̣а̄м — на тях; а̄шиш̣ах̣ — благословии; ӣша — о, върховни господарю; тат — тях (полубоговете); ану — след; винашянти — ще бъдат унищожени; ятха̄ — както; ра̄джа-кулам — издържаните от правителството (когато то не е на власт).
Превод
О, Господи, о, Върховни, примитивните хора, жадни за сетивно наслаждение, почитат различни полубогове и не са нищо повече от животни в човешка форма. Поради животинските си склонности те не обожават теб, а вместо това се кланят на незначителните полубогове, които са нищожни искрици от твоето величие. С унищожението на вселената полубоговете изчезват, а заедно с тях и благословиите им – подобно на придворните на цар, свален от трона.
Пояснение
Бхагавад-гӣта̄ (7.20) казва: ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣ прападянте 'ня-девата̄х̣ – „Хората, изгубили интелигентността си поради материални желания, почитат полубоговете“. В същия дух този стих отхвърля преклонението пред полубоговете. Можем да се отнасяме с почит към тях, но не и да ги обожаваме. Хората, обожаващи полубоговете, са загубили интелигентността си (хр̣та-гя̄на̄х̣), защото не знаят, че когато настъпи унищожението на цялото космическо проявление, с полубоговете – упълномощени управници в творението – ще бъде свършено. Унищожението на полубоговете слага край и на благословиите, дадени от тях на хора с ограничена интелигентност. Ето защо преданият не бива да се стреми към материален разкош, обожавайки полубоговете, а трябва да се посвети на служене на Бога, който ще изпълни всичките му желания.
ака̄мах̣ сарва-ка̄мо ва̄
мокш̣а-ка̄ма уда̄ра-дхӣх̣
тӣврен̣а бхакти-йогена
яджета пуруш̣ам̇ парам
мокш̣а-ка̄ма уда̄ра-дхӣх̣
тӣврен̣а бхакти-йогена
яджета пуруш̣ам̇ парам
„Независимо дали е изпълнен с материални желания, свободен е от тях или пък се стреми към освобождение, човекът с висша интелигентност на всяка цена трябва да обожава върховното цяло, Божествената Личност“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.3.10). Такъв е дългът на съвършения човек. Този, който има човешка форма, но действа като животно, е наречен нара-пашу или двипада-пашу, двукрако животно. Човешко същество, непроявяващо интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание, е заклеймено в този стих като нара-пашу.