Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.42

Всички религиозни течения с изключение на бха̄гавата дхарма – вечното служене на Върховната Божествена Личност – са религии на омраза към самия себе си и към останалите. Например съществуват редица религиозни култове, които включват принасянето на животни в жертва. Такива жертвоприношения са неблагоприятни и за извършителя им, и за животното. Макар понякога да се позволява принасянето на животно в жертва пред богинята Ка̄лӣ и изяждането му, вместо да се купува месо от кланиците, позволението да се яде месо след жертвоприношение пред богинята Ка̄лӣ не е наставление на Върховната Божествена Личност. Това е само отстъпка за нещастните хора, които не могат да се откажат от месоядството. Този ритуал има за цел да ограничи желанието им за неограничено ядене на месо. Подобна религиозна система е за порицание. Затова Кр̣ш̣н̣а казва: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“. Това е последната дума на религията.

Някой може да възрази, че Ведите препоръчват жертвоприношенията на животни. Тази препоръка обаче е ограничение. Без ведическите ограничения за покупката на месо хората биха го купували от пазара, който ще се препълни с месарници и броят на кланиците ще нарасне. За да се ограничи всичко това, на места във Ведите е казано, че човек може да яде месо, след като принесе в жертва някое по-нисше животно, като коза, пред богинята Ка̄лӣ. При всички случаи обаче религията, препоръчваща жертвоприношение на животно, е неблагоприятна и за тези, които извършват ритуала, и за животните. Злонамерените хора, които извършват показни жертвоприношения на животни, Бхагавад-гӣта̄ (16.17) заклеймява по следния начин:

„Самодоволни и нагли, заслепени от богатство и високомерие, понякога те с гордост извършват показни жертвоприношения, без да следват никакви правила и предписания“. Понякога жертвоприношенията на животни се извършват с голяма пищност и внушително поклонение на богинята Ка̄лӣ, но подобни празненства, макар и извършвани в името на ягя, не са истинска ягя, защото ягя означава да се удовлетвори Върховната Божествена Личност. Затова особено в сегашната епоха се препоръчва на интелигентните хора да повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, за да удовлетворят ягя-пуруш̣а, Виш̣н̣у: ягяих̣ сан̇кӣртана-пра̄яир яджанти хи сумедхасах̣. Злонамерените обаче са осъдени от Върховната Божествена Личност така:

„Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела, както и в телата на другите, и хулят истинската религия. Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората – Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот“ (Бхагавад-гӣта̄, 16.18 – 19). Върховната Божествена Личност осъжда тези хора – това ни посочват думите тава копах̣. Убиецът мрази самия себе си и човека, чийто живот е отнел, защото вследствие на извършеното убийство той ще бъде арестуван и обесен. Някой може да избегне законите на правителството и да се отърве от смъртната присъда, но никой не може да избяга от законите на Бога. Убиецът на животното трябва да бъде убит в следващия си живот от същото животно. Такива са законите на природата. Трябва да следваме наставленията на Върховния Бог: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. Всеки, който върви по някакъв друг религиозен път, е подвластен на различни наказания от Върховната Божествена Личност. Следователно ако човек следва измислена религия, той мрази не само другите, но и самия себе си. Логично е да се каже, че неговата религия е безполезна.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.8) се казва:

„Всички дейности (дхарма), извършвани от хората, независимо от професията им, са напълно безполезен труд, ако не пробуждат влечение към посланието на Върховния Бог“. Да следваш религиозна система, която не пробужда Кр̣ш̣н̣а съзнание, съзнание за Бога, е просто загуба на време и усилия.