Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.43

Бха̄гавата дхарма не се различава от кр̣ш̣н̣а-катха̄. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху искал всеки да стане гуру и навсякъде да проповядва наставленията на Кр̣ш̣н̣а, завещани в Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам, Пура̄н̣ите, Веда̄нта сӯтра и други подобни ведически произведения. А̄рийците, които имат високоразвита цивилизация, следват пътя на бха̄гавата дхарма. Макар да бил петгодишно момче, Прахла̄да Маха̄ра̄джа отправил следния съвет:

Прахла̄да Маха̄ра̄джа проповядвал бха̄гавата дхарма сред съучениците си при всяка една възможност, щом учителите му не били в класната стая. Той казал, че от самото начало на живота, от петгодишна възраст, децата трябва да бъдат обучавани в принципите на бха̄гавата дхарма, защото разбирането им е целта на труднопостижимата човешка форма на живот.

Бха̄гавата дхарма означава живот според наставленията на Върховната Божествена Личност. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че Върховният Бог е устроил човешкото общество в четири съсловия – бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра. А Пура̄н̣ите и други произведения на ведическата литература посочват четири а̄шрама, които са степени в духовния живот. Следователно бха̄гавата дхарма означава варн̣а̄шрама дхарма, съставена от четирите обществени и четирите духовни подразделения.

Членовете на човешкото общество, които строго се придържат към принципите на бха̄гавата дхарма и живеят според наставленията на Върховната Божествена Личност, са наречени а̄рийци или а̄ря. Цивилизацията на а̄рийците, ревностно и неотклонно следващи указанията на Бога, е съвършена. Тези цивилизовани хора не правят разграничения между дървета, животни, човешки същества или което и да е живо създание. Пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣ – възпитани в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а̄рийците гледат на всички живи същества по един и същ начин. Те не погубват ненужно дори малкото растение, да не говорим за сечене на дървета заради сетивно наслаждение. В наши дни убийството е разпространено по целия свят. Хората секат дървета, колят животни и убиват други хора – всичко това за собственото си сетивно наслаждение. Това не е а̄рийска цивилизация. Както се казва в стиха: стхира-чара-саттва-кадамбеш̣в апр̣тхаг-дхиях̣. Използваната дума апр̣тхаг-дхиях̣ показва, че а̄рийците не правят разлика между нисши и висши форми на живот. Всеки живот трябва да бъде закрилян. Всички живи същества имат право да живеят, дори дърветата и растенията. Това е основният принцип на а̄рийската цивилизация. За разлика от нисшите форми на живот, тези, които са достигнали равнището на човешко общество, трябва да бъдат социално разделени на бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Бра̄хман̣ите трябва да следват наставленията на Върховната Божествена Личност, изложени в Бхагавад-гӣта̄ и другите ведически писания. Критерият е гун̣а и карма. С други думи, от човека се изисква да развие качествата на бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра и да живее според тях. Такава е цивилизацията, възприета от а̄рийците. Защо са я възприели? Защото силно желаят да удовлетворят Кр̣ш̣н̣а. Това е съвършената цивилизация.

А̄рийците не се отклоняват от наставленията на Кр̣ш̣н̣а, нито имат някакви съмнения в Кр̣ш̣н̣а, но тези, които не са а̄рийци, и демоничните хора пренебрегват указанията на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. Причината за това е, че са били възпитани да се отдават на сетивно наслаждение за сметка на останалите живи същества. Нӯнам̇ праматтах̣ куруте викарма – единствената им цел е да се отдават на всякакви забранени сетивни наслади. Яд индрия-прӣтая а̄пр̣н̣оти – тръгват по лошия път, за да угодят на сетивата си. Те нямат други занимания и стремежи. Предишният стих осъжда техния обществен морал. Ках̣ кш̣емо ниджа-парайох̣ кия̄н ва̄ртхах̣ сва-пара-друха̄ дхармен̣а – „Какъв е смисълът от цивилизация, в която човек погубва себе си и останалите?“.

Ето защо разглежданият стих съветва всекиго да стане член на цивилизацията на а̄рийците и да приеме наставленията на Бога, Върховната Личност. Хората трябва да организират своите обществени, политически и религиозни дела според неговите указания. Ние разпространяваме Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание в опит да установим такова общество, каквото Кр̣ш̣н̣а желае. Това е смисълът на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова представяме Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, и отхвърляме всякакви спекулативни заключения. Глупаците и негодниците тълкуват Бхагавад-гӣта̄ по свой начин. Когато Кр̣ш̣н̣а казва: ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру – „Винаги мисли за мен, стани мой предан, отдавай ми почит и ме обожавай“ – те твърдят, че не Кр̣ш̣н̣а е този, на когото трябва да се отдадем. По този начин извличат въображаеми значения от Бхагавад-гӣта̄. Но за благото на обществото Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание строго се придържа към принципите на бха̄гавата дхарма, тоест наставленията на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. Този, който погрешно тълкува Бхагавад-гӣта̄, изкривявайки нейния смисъл за свое собствено сетивно наслаждение, не е а̄риец. Затова коментарите на такива хора върху Бхагавад-гӣта̄ не бива да се приемат. Нека следваме Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е. В Бхагавад-гӣта̄ (12.6 – 7) Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а заявява:

„О, сине на Пр̣тха, Аз бързо спасявам от океана на раждането и смъртта тези, които посвещават всички свои дейности на мен, постоянно медитират върху мен и ме обожават с неотклонно предано служене, погълнати от мисли за мен“.