Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.44
Стих
на хи бхагаванн агхат̣итам идам̇
твад-даршана̄н нр̣н̣а̄м акхила-па̄па-кш̣аях̣
ян-на̄ма сакр̣ч чхраван̣а̄т
пуккашо 'пи вимучяте сам̇са̄ра̄т
твад-даршана̄н нр̣н̣а̄м акхила-па̄па-кш̣аях̣
ян-на̄ма сакр̣ч чхраван̣а̄т
пуккашо 'пи вимучяте сам̇са̄ра̄т
Дума по дума
на — не; хи — наистина; бхагаван — о, Господи; агхат̣итам — не се случва; идам — това; тват — теб; даршана̄т — като видят; нр̣н̣а̄м — на живите същества; акхила — всички; па̄па — на греховете; кш̣аях̣ — унищожение; ят-на̄ма — чието име; сакр̣т — поне веднъж; шраван̣а̄т — чувайки; пуккашах̣ — най-нисшата класа, чан̣д̣а̄ла; апи — също; вимучяте — се освобождава; сам̇са̄ра̄т — от мрежата на материалното съществуване.
Превод
Господи, напълно е възможно, щом човек те зърне, незабавно да се отърси от всякакво материално осквернение. Даже да не те видят с очите си, ако поне веднъж чуят твоето свято име, дори чан̣д̣а̄лите, хората от най-нисша класа, биват освободени от всички материални замърсявания. Тогава кой не би се пречистил от материалната поквара просто като те види?
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам (9.5.16) е казано: ян-на̄ма-шрути-ма̄трен̣а пума̄н бхавати нирмалах̣ – просто като слуша святото име на Бога, човек се пречиства. Ето защо в сегашната епоха на Кали, когато хората са изключително замърсени, възпяването на святото име на Бога се препоръчва като единствено средство за духовно издигане.
харер на̄ма харер на̄ма
харер на̄маива кевалам
калау на̄стй ева на̄стй ева
на̄стй ева гатир анятха̄
харер на̄маива кевалам
калау на̄стй ева на̄стй ева
на̄стй ева гатир анятха̄
„В тази епоха на конфликти и лицемерие единственото средство за спасение е възпяването на святото име на Бога. Няма друг път. Няма друг път. Няма друг път“ (Бр̣хан-на̄радӣя Пура̄н̣а). Преди петстотин години Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху въвел това възпяване на святото име, а в наши дни чрез Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, Движението Харе Кр̣ш̣н̣а, виждаме как хората, смятани за представители на най-нисшата класа, биват спасени от греховни дейности просто като слушат святото име на Бога. Сам̇са̄ра, материалното съществуване, е следствие на греховни дела. Всеки в материалния свят е осъден, но както има различни категории затворници, така има и различни категории хора. Всички те, във всяко едно обществено положение, страдат. За да прекрати страданието на материалното съществуване, човек трябва да посвети живота си на Кр̣ш̣н̣а съзнание, на Движението за сан̇кӣртана Харе Кр̣ш̣н̣а.
Тук ясно се изтъква: ян на̄ма сакр̣ч чхраван̣а̄т – святото име на Върховната Божествена Личност е толкова могъщо, че ако го чуят искрено дори веднъж, хората от най-нисше потекло се пречистват (кира̄та-хӯн̣а̄ндхра-пулинда-пулкаша̄х̣). Тези хора, известни под името чан̣д̣а̄ли, са по-нисши и от шӯдрите, но също могат да се пречистят просто като слушат святите имена на Бога, а какво остава, ако лично го видят. На сегашното ни равнище Бог, Върховната Личност, може да бъде видян като изображение в храма. Мӯртито на Бога не е различно от Върховния Бог. Понеже не можем да видим Върховния със сегашните си несъвършени очи, Той милостиво се е съгласил да се появи пред нас във форма, която можем да видим. Така че не бива да смятаме мӯртито в храма за материално. Когато предлага храна на мӯртито, украсява го и му служи, преданият се сдобива със същия резултат, който получава от личното служене на Бога във Ваикун̣т̣ха.