Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.52
Стих
локе витатам а̄тма̄нам̇
локам̇ ча̄тмани сантатам
убхаям̇ ча мая̄ вя̄птам̇
майи чаивобхаям̇ кр̣там
локам̇ ча̄тмани сантатам
убхаям̇ ча мая̄ вя̄птам̇
майи чаивобхаям̇ кр̣там
Дума по дума
локе — в този материален свят; витатам — се разпростират (в дух на материално наслаждение); а̄тма̄нам — живото същество; локам — материалния свят; ча — също; а̄тмани — в живото същество; сантатам — разпространява се; убхаям — двете (светът на материалните елементи и живото същество); ча — и; мая̄ — от мен; вя̄птам — проникнати; майи — в мен; ча — и; ева — наистина; убхаям — двете; кр̣там — създадени.
Превод
Приемайки света на материята за изпълнен с възможности за наслаждение, обусловената душа разширява своето влияние с мисълта, че му се наслаждава. Също така материалният свят се разширява в съзнанието на живото същество като източник на разнообразни наслаждения. По този начин те заедно се разширяват, но понеже са мои енергии, и двете са проникнати от мен. Като Върховен Бог Аз съм причината за техните взаимодействия и човек трябва да знае, че и двете се основават на мен.
Пояснение
Философите ма̄я̄ва̄дӣ виждат всичко качествено еднакво с Върховната Божествена Личност, или Върховния Брахман, затова приемат всичко за обект на обожание. Тази опасна теория на школата Ма̄я̄ва̄да насочва хората към атеизъм. Под нейно влияние те се мислят за Бог, но това няма нищо общо с реалността. Както се изтъква в Бхагавад-гӣта̄ (мая̄ татам идам̇ сарвам̇ джагад авякта-мӯртина̄), истината е, че цялото космическо творение произлиза от енергиите на Върховния Бог, проявени във физичните елементи и в живите същества. Живите същества погрешно приемат физичните елементи като средство за наслаждение, а себе си – за наслаждаващи се. Но никой от тях не е независим; те са енергии на Бога. Върховната Божествена Личност е първопричината за материалната и духовната енергия. Въпреки това не бива да смятаме, че самият Бог се е проявил по различни начини. За да осъди теориите на ма̄я̄ва̄дӣте, Кр̣ш̣н̣а ясно казва в Бхагавад-гӣта̄: мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни на ча̄хам̇ теш̣в авастхитах̣ – „Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях“. Всичко се крепи на него и е само проявление на енергиите му, но това не означава, че всичко е достойно за обожание като самия Бог. Материалното проявление е преходно, но Бог е вечен. Живите същества са частици от Бога, но не са самият Бог. Бог е невъобразим, но живите същества в материалния свят не са. Теорията, че енергиите на Бога, като негови проявления, са равностойни на Бога, е погрешна.