Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.51

На̄рада и Ан̇гира̄ предали на Читракету науката за преданото служене. Благодарение на своето предано служене Читракету видял Върховната Божествена Личност. С предано служене човек постепенно напредва духовно и когато достигне равнището на любов към Бога (према̄ пумартхо маха̄н), той вижда Върховния във всеки един миг. Както се изтъква в Бхагавад-гӣта̄, за този, който отдава предано служене двайсет и четири часа в денонощието, следвайки наставленията на духовен учител (теш̣а̄м̇ сатата-юкта̄на̄м̇ бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам), служенето става все по-привлекателно. Тогава Бог, Върховната Личност, който се намира в дълбините на всяко сърце, проговаря на своя предан (дада̄ми буддхи-йогам̇ там̇ йена ма̄м упая̄нти те). Читракету Маха̄ра̄джа първо получил наставления от своите гуру На̄рада и Ан̇гира̄, а после, след като следвал техните наставления, могъл да види Върховния лице в лице. Ето защо сега Бог му излага същината на цялото знание.

Същината на знанието е, че има два вида васту, субстанции. Едната е реална, а другата – илюзорна или временна, понякога наричана нереална. Трябва да обърнем внимание на тези два вида съществуване. Истинската реалност, таттва, включва в себе си Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.11) е казано:

„Учените трансценденталисти, които познават Абсолютната Истина, наричат тази недвойствена субстанция Брахман, Парама̄тма̄ или Бхагава̄н“. Абсолютната Истина съществува вечно в три аспекта. Следователно Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н взети заедно съставляват тази субстанция.

Относителната реалност, от своя страна, се проявява в две подразделения – дейности и забранени дейности (карма и викарма). Под карма се имат предвид благочестивите материални дейности, извършвани през деня, а също и дейностите на ума по време на сън. В известен смисъл това са желани дейности. Викарма обаче са илюзорни дейности, нещо като пустинен мираж. Тези дейности са лишени от всякакъв смисъл. Съвременните учени например си въобразяват, че животът може да произлезе от взаимодействието на химични елементи и упорито продължават с опитите си да докажат това в лаборатории по цял свят, въпреки че никой в световната история не е успял да произведе жизнена субстанция от материални съставки. Дейности от такъв род се наричат викарма.

Всички материални дейности всъщност са илюзорни, а прогресът в илюзия е просто губене на време. Тези илюзорни дейности се наричат ака̄ря и за тях трябва да научим от наставленията на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (4.17) е казано:

„Тънкостите на действието са много трудни за разбиране. Затова трябва добре да се знае какво е действие, какво е забранено действие и какво е бездействие“. Трябва да научим това непосредствено от Върховната Божествена Личност. В образа си на Анантадева Бог дава напътствия на цар Читракету, който постигнал голям напредък в преданото служене, следвайки указанията на На̄рада и Ан̇гира̄.

Тук е казано: ахам̇ ваи сарва-бхӯта̄ни – Бог е всичко (сарва-бхӯта̄ни), включително живите същества и материалните елементи. Бог заявява в Бхагавад-гӣта̄ (7.4 – 5):

„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его – тези осем елемента съставят моите отделени материални енергии. Освен тях, о, силноръки Арджуна, има и друга, висша моя енергия. Тя обхваща живите същества, които използват ресурсите на нисшата материална природа“. Живото същество се мъчи да господства над материалните, физични елементи, но и физичните елементи, и духовната искрица са енергии, водещи началото си от Върховната Божествена Личност. Затова Бог заявява: ахам̇ ваи сарва-бхӯта̄ни – „Аз съм всичко“. Както топлината и светлината се излъчват от огъня, така тези две енергии – физичните елементи и живите същества – се проявяват от Върховния Бог. Ето защо Той казва: ахам̇ ваи сарва-бхӯта̄ни – „И материята, и духът произлизат от мен“.

Освен това Бог, като Свръхдуша, направлява живите същества, обусловени от материалната среда. Затова го наричат бхӯта̄тма̄ бхӯта-бха̄ванах̣. Той дава на живото същество интелигентност, с която да подобри духовното си положение и да се завърне у дома, при Бога. А ако то не иска да се върне в духовния свят, Бог му дава интелигентност как да подобри материалното си положение. Самият Той утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча: „Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Отвътре, от сърцето, Бог дава на живото същество интелигентност, с която да действа. Затова в предишния стих бе казано, че нашите действия започват, след като Върховната Божествена Личност започне да действа. Не е възможно самостоятелно да полагаме усилия или да оказваме въздействие върху каквото и да било. Ето защо Бог е бхӯта-бха̄ванах̣.

Друг аспект на знанието, което ни разкрива този стих е, че шабда-брахма също е форма на Върховния Бог. Арджуна приема Бог Кр̣ш̣н̣а в неговата вечна, блажена форма за парам̇ брахма. А в обусловеното си състояние живото същество приема илюзорното за истинско. Това се нарича ма̄я̄ или авидя̄ – невежество. Във Ведите е казано, че човек трябва да стане предан и тогава да направи разлика между авидя̄ и видя̄, както подробно е разяснено в Ӣшопаниш̣ад. Ако наистина е достигнал равнището на видя̄, той сам ще разбере Личността на Върховния в неговите различни форми като Бог Ра̄ма, Бог Кр̣ш̣н̣а и Сан̇карш̣ан̣а. Ведическото знание представлява диханието на Върховния Бог, а това знание е в основата на всички дейности. Затова Бог отбелязва, че когато Той започне да действа или да диша, възникват материалните вселени, а с тях постепенно се развиват и различните дейности. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: пран̣авах̣ сарва-ведеш̣у – „Аз съм сричката ом̇ във ведическите мантри“. Ведическото знание започва с трансценденталния звук пран̣ава, ом̇ка̄ра. Същият този трансцендентален звук е и Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Абхиннатва̄н на̄ма-на̄минох̣ – между святото име на Бога и самия Бог няма разлика.