Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.53-54

В нито едно от тези състояния на живите същества – дълбок сън, сънуване и будност – не съществува субстанция. Те са само прояви на различни стадии от обусловения живот. Има много планини, реки, дървета, пчели, тигри и змии, които се намират някъде далеч, но в съня си човек ги вижда съвсем наблизо. И както нощем имаме сънища, така, когато сме будни, ние живеем в по-осезаемите сънища на нация, общество, общност, притежания, небостъргачи, банкова сметка, ранг и престиж. Трябва да знаем, че тези обстоятелства са резултат от връзката ни с материалния свят. Живото същество заема различни позиции в многообразните форми на живот, които са само творение на илюзорната енергия, действаща под ръководството на Върховната Божествена Личност. Така че Върховният Бог има водеща роля и обусловеното живо същество трябва да помни този изначален извършител Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Като живи същества ние се носим по вълните на пракр̣ти, природата, действаща под ръководството на Бога (мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам). В една своя песен Бхактивинода Т̣ха̄кура казва: (мичхе) ма̄я̄ра ваше, я̄ччха бхесе', кха̄ччха ха̄буд̣убу, бха̄и – „Защо се носиш по вълните на илюзорната енергия насън и наяве? Всички те са творение на ма̄я̄“. Нашият единствен дълг е да помним върховния повелител на тази илюзорна енергия – Кр̣ш̣н̣а. За да направим това, ша̄стрите ни съветват: харер на̄ма харер на̄ма харер на̄маива кевалам – трябва винаги да повтаряме святото име на Бога – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Върховният Бог може да бъде достигнат в три аспекта – като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н, но Бхагава̄н е най-висшето достижение. Този, който достигне Бхагава̄н – Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, – е най-съвършеният маха̄тма̄ (ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ судурлабхах̣). Живото същество в човешка форма на живот трябва да разбере Върховната Божествена Личност, защото тогава ще разбере всичко останало. Ясмин ви гя̄те сарвам евам̇ вигя̄там̇ бхавати (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.3). Според това ведическо твърдение просто като разбере Кр̣ш̣н̣а, човек постига прозрение за Брахман, за Парама̄тма̄, за пракр̣ти (илюзорната енергия), за духовната енергия и за всичко останало. Всичко ще му се разкрие. Пракр̣ти, материалната природа, действа под ръководството на Върховния Бог, а ние, живите същества, се носим по вълните на пракр̣ти. За да постигнем себепознание, трябва винаги да помним Кр̣ш̣н̣а. В Падма Пура̄н̣а е казано: смартавях̣ сататам̇ виш̣н̣ух̣ – трябва винаги да помним Бог Виш̣н̣у. Висмартавьо на джа̄тучит: и никога да не го забравяме. Това е съвършенството на живота.