ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Майка Па̄рватӣ проклина Читракету
Накратко съдържанието на седемнадесета глава е следното. Тя описва как Читракету получил тяло на асура, демон, защото се пошегувал с Шива.
След като лично говорил с Върховната Божествена Личност, цар Читракету се радвал на живота с жените от планетата Видя̄дхара, докато пътувал заедно с тях на самолета си из космическото пространство и заедно възпявали славата на Бога. Един ден, прелитайки над дебрите на планината Сумеру, Читракету се натъкнал на Шива, който прегръщал Па̄рватӣ в присъствието на събралите се сиддхи, ча̄ран̣и и велики мъдреци. Щом видял Шива в това положение, Читракету силно се разсмял, което много разгневило Па̄рватӣ, и тя го проклела. Заради това проклятие по-късно Читракету се родил като демона Вр̣тра̄сура.
Читракету ни най-малко не се уплашил от проклятието на Па̄рватӣ и казал следното: „В обществото човек се радва на щастие и нещастие според предишните си дела и така обикаля из материалния свят. Следователно никой не е отговорен за неговото щастие или нещастие. Всеки е подвластен на влиянието на материалната природа и въпреки това се мисли за извършител на всичко. В материалния свят, изграден от външната енергия на Върховния Бог, той понякога бива прокълнат, а друг път облагодетелстван, затова понякога се наслаждава на висшите планетарни системи, а друг път страда на нисшите планети. Но всички тези обстоятелства са еднакви, защото са в материалния свят. Никое от тях не съществува истински, тъй като всички са временни. Бог, Върховната Личност, е върховният властелин – под негово ръководство се извършва сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят, докато Той остава безучастен към различните му преобразувания по отношение на време и пространство. Материалната, външната енергия на Върховната Божествена Личност отговаря за управлението на материалния свят. Бог се грижи за света като създава условия за живот на съществата в него“.
Като чули тези думи от Читракету, всички присъстващи около Шива и Па̄рватӣ много се изненадали. Тогава Шива започнал да описва преданите на Бога. Преданият не обръща внимание на жизнените условия, независимо дали се намира на райските, или на адските планети, дали се е освободил от материалния свят, или е обусловен от него, дали е благословен с щастие, или е принуден да страда. Това са само двойствености, сътворени от външната енергия. Под нейно влияние живото същество приема грубо и фино материално тяло и в това измамно положение то очевидно страда, макар да е неразделна частица от Върховния Бог. Така наречените полубогове се смятат за независими господари и поради това забравят истината, че всички живи същества са част от Върховния. Тази глава завършва с прослава на предания и на Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 1: Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ каза: След като се поклони в посоката, в която Ананта, Върховната Божествена Личност, изчезна от погледа му, Читракету тръгна да пътува из космическото пространство като предводител на видя̄дхарите.
ТЕКСТОВЕ 2 – 3: Възхваляван от великите мъдреци и от жителите на Сиддхалока и Ча̄ран̣алока, Читракету, най-могъщият йогӣ мистик, пътуваше и се радваше на живота в продължение на милиони години. С физическа сила и сетива, неподвластни на разруха, той бродеше из долините на планината Сумеру – място за постигане на съвършенство в различните мистични сили. Там той се наслаждаваше с жените от Видя̄дхара-лока, като възпяваше славата на Върховния Бог, Хари.
ТЕКСТОВЕ 4 – 5: Веднъж, докато пътуваше из космическото пространство с ослепително сияйния си самолет, дар от Бог Виш̣н̣у, цар Читракету видя Шива, заобиколен от сиддхи и ча̄ран̣и. Шива седеше сред събралите се велики светци, прегърнал с една ръка Па̄рватӣ, седнала в скута му. Читракету се засмя високо и заговори така, че Па̄рватӣ го чу.
ТЕКСТ 6: Читракету каза: Шива, духовният учител на човечеството, е най-достойният сред живите същества, въплътили се в материални тела. Той полага устоите на религията. И все пак удивително е, че прегръща съпругата си Па̄рватӣ пред очите на събралите се велики светци.
ТЕКСТ 7: Без съмнение Шива, чиято коса е сплъстена, се е подлагал на суров аскетизъм и лишения. Нещо повече, той е главният сред събралите се верни последователи на ведическите принципи. Въпреки това той седи със своята жена в скута си и пред очите на святите личности я прегръща без срам, сякаш е най-обикновен човек.
ТЕКСТ 8: Обусловените мъже обикновено прегръщат жените си и се наслаждават с тях на уединени места. Колко е изумително, че Маха̄дева, прочутият господар на аскетизма, прегръща своята съпруга съвсем открито пред събралите се велики светци.
ТЕКСТ 9: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, като чу думите на Читракету, Шива – най-могъщата личност, чието знание е неизмеримо – просто се усмихна и остана безмълвен, а всички присъстващи последваха господаря си и не казаха нищо.
ТЕКСТ 10: Без да съзнава могъществото на Шива и Па̄рватӣ, Читракету остро ги упрекна. Думите му не бяха никак приятни, затова богиня Па̄рватӣ много се разгневи и каза следното на Читракету, който си мислеше, че владее сетивата си по-добре от Шива.
ТЕКСТ 11: Богиня Па̄рватӣ каза: Уви, нима този самозванец сега е получил пост, от който да наказва безсрамници като нас? Някой назначил ли го е да управлява или да носи жезъла на наказателната власт? Нима сега той е единственият господар на всичко?
ТЕКСТ 12: Уви, нито роденият от лотос Брахма̄, нито великите светци Бхр̣гу и На̄рада, нито пък четиримата Кума̄ри, предвождани от Санат-кума̄ра, не знаят нормите на религията. Ману и Капила също са забравили религиозните принципи. Изглежда това е така, защото никой от тях не се опита да спре непристойното поведение на Шива.
ТЕКСТ 13: Този Читракету е най-нисшият кш̣атрия, защото безочливо пренебрегна Брахма̄ и другите полубогове, като оскърби Шива, върху чиито лотосови нозе те постоянно медитират. Шива е олицетворение на религията и духовен учител на целия свят, затова Читракету трябва да бъде наказан.
ТЕКСТ 14: Този човек се е главозамаял от своите постижения и си мисли: „Аз съм най-добрият“. Той не заслужава дори да се доближи до подслона в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у, почитани от всички святи личности, защото е арогантен и се смята за изключително важен.
ТЕКСТ 15: О, мой скъпи сине, заради безочието ти нека се родиш в низше, нечестиво семейство на демони, за да не извършиш отново подобно оскърбление срещу възвишените, святи личности в този свят.
ТЕКСТ 16: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи мой царю Парӣкш̣ит, след проклятието на Па̄рватӣ Читракету слезе от самолета си, смирено склони глава пред нея и напълно я удовлетвори.
ТЕКСТ 17: Читракету каза: Скъпа майко, приемам проклятието ти с допрени длани. Нямам нищо против него, защото щастието и нещастието се дават от полубоговете като възмездие за нашите минали дела.
ТЕКСТ 18: Объркано от невежество, живото същество се лута из гората на материалния свят, като винаги и навсякъде изпитва щастието и нещастието, идващи в резултат от предишните му деяния. (Следователно, скъпа майко, нито ти, нито аз носим вина за случилото се).
ТЕКСТ 19: На този свят нито самото живо същество, нито другите (приятели и врагове) са причина за материалното щастие или нещастие. Но поради дълбоко невежество живото същество приема себе си и останалите за причината.
ТЕКСТ 20: Този материален свят наподобява вълните на течаща река. Какво тогава е проклятие и какво е благословия? Какво са райските планети и какво е адът? Какво в действителност е щастие и какво – нещастие? Вълните прииждат постоянно и никоя от тях не оказва трайно въздействие.
ТЕКСТ 21: Върховният Бог е един. Неподвластен на условията в материалния свят, Той сътворява всички обусловени души със собственото си могъщество. Замърсено от материалната енергия, живото същество попада в невежество, а с това и в различни състояния на заробване. Понякога чрез знание то получава освобождение. В саттва-гун̣а и раджо-гун̣а живото същество е подложено на щастие и нещастие.
ТЕКСТ 22: Върховната Божествена Личност се отнася по един и същ начин към всички живи същества. Никой не му е много скъп и никой не му е голям враг; никой не му е приятел и никой не му е роднина. Недокоснат от материалния свят, Той не изпитва привързаност към така нареченото щастие, нито омраза към така нареченото нещастие. Понятията „щастие“ и „нещастие“ са относителни. Бог е винаги щастлив, за него няма страдание.
ТЕКСТ 23: Въпреки че Върховният Бог е необвързан с нашето кармично щастие и нещастие и никой не е негов враг или любимец, Той създава благочестивите и неблагочестивите дейности чрез посредничеството на материалната си енергия. За да продължава материалистическия начин на живот, той създава щастието и нещастието, сполуките и бедите, робството и освобождението, раждането и смъртта.
ТЕКСТ 24: О, майко, ненужно се гневиш. Щастието и нещастието са предопределени от миналите ми деяния, затова няма да търся оправдание или начин да се спася от проклятието ти. Макар това, което казах, да не е погрешно, моля те, прости ми всяка обида, която смяташ, че съм извършил.
ТЕКСТ 25: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: О, царю Парӣкш̣ит, покорителю на враговете, след като умилостиви Шива и съпругата му Па̄рватӣ, Читракету се качи на самолета си и отлетя, а те го изпратиха с поглед. Когато Шива и Па̄рватӣ видяха, че Читракету не се страхува от проклятието, те се усмихнаха, удивени от поведението му.
ТЕКСТ 26: Тогава в присъствието на великия мъдрец На̄рада, на демоните, на жителите на Сиддхалока и на личните си придружители Шива, от когото няма по-могъщ, заговори на съпругата си Па̄рватӣ. Всички останали слушаха.
ТЕКСТ 27: Шива каза: Скъпа моя прелестна Па̄рватӣ, видя ли величието на ваиш̣н̣авите? Като слуги на слугите на Върховната Божествена Личност, Хари, те са велики души и не се интересуват от никакво материално щастие.
ТЕКСТ 28: Преданите, изцяло посветени на предано служене на Върховната Божествена Личност На̄ра̄ян̣а, не се страхуват от никакви житейски обстоятелства. За тях няма разлика между райските планети, освобождението и ада, защото те се интересуват единствено от служенето на Бога.
ТЕКСТ 29: Поради действията на външната енергия на Върховния Бог живите същества биват обусловени при връзката си с материалните тела. Двойствености като щастие и нещастие, раждане и смърт, проклятия и благословии са естествени последици от тази връзка в материалния свят.
ТЕКСТ 30: Както погрешно приемаме гирлянда от цветя за змия или изпитваме щастие и нещастие в съня си, така и в материалния свят поради липса на задълбочено размишление ние правим разлика между щастието и страданието, като смятаме едното за добро, а другото за лошо.
ТЕКСТ 31: Хората, заети с предано служене на Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, естествено притежават съвършено знание и непривързаност към материалния свят. Ето защо такива предани не се интересуват от така нареченото щастие или нещастие в този свят.
ТЕКСТ 32: Нито аз (Шива), нито Брахма̄, Ашвинӣ-кума̄рите, На̄рада или другите велики мъдреци, които са синове на Брахма̄, нито дори полубоговете могат да разберат забавленията и личността на Върховния Бог. Макар да сме частици от него, ние се смятаме за независими, отделни господари, затова не можем да разберем истинската му същност.
ТЕКСТ 33: Никой не му е много скъп и никой не му е враг. Никой не му е роднина и никой не му е чужд. Той е Душата на душата във всяко създание. Затова Бог е благосклонният приятел на всички живи същества; Той е много близък и скъп за тях.
ТЕКСТОВЕ 34 – 35: Великодушният Читракету е скъп предан на Върховната Божествена Личност. Свободен от привързаност и омраза, той гледа по един и същи начин на всички живи същества. Аз също съм много скъп на Бог На̄ра̄ян̣а. Никой не бива да се учудва на това, което правят най-възвишените предани на На̄ра̄ян̣а, защото те не изпитват привързаност и завист; винаги остават умиротворени и се отнасят еднакво към всекиго.
ТЕКСТ 36: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: О, царю, след като изслуша думите на своя съпруг, богинята (Ума̄, съпругата на Шива) спря да се удивлява от действията на цар Читракету и успокои ума си.
ТЕКСТ 37: Великият предан Читракету беше толкова могъщ, че спокойно можеше да отвърне на майка Па̄рватӣ с друга клетва. Вместо това той смирено прие проклятието и склони глава пред Шива и съпругата му. Тази постъпка трябва да бъде високо оценена като пример за поведението на един ваиш̣н̣ава.
ТЕКСТ 38: Заради проклятието на майка Дурга̄ (Бхава̄нӣ, съпругата на Шива) Читракету се роди в демонична форма на живот. Въпреки че все още притежаваше трансцендентално знание и умение да го приложи на практика в живота, той се появи като демон на огненото жертвоприношение, извършвано от Тваш̣т̣а̄. Така се прослави като Вр̣тра̄сура.
ТЕКСТ 39: Скъпи царю Парӣкш̣ит, ти ме попита как Вр̣тра̄сура, великият предан, се роди в демонично семейство. Опитах се да ти обясня всичко по този въпрос.
ТЕКСТ 40: Читракету беше велик предан (маха̄тма̄). Всеки, който чуе разказа за него от чист предан, също се освобождава от обусловения живот на материалното съществуване.
ТЕКСТ 41: Този, който в ранни зори чете историята за Читракету с овладян ум и реч и помни Върховната Божествена Личност, ще се завърне у дома, при Бога, без затруднения.