Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.30
Стих
авивека-кр̣тах̣ пум̇со
хй артха-бхеда ива̄тмани
гун̣а-дош̣а-викалпаш ча
бхид ева срадживат кр̣тах̣
хй артха-бхеда ива̄тмани
гун̣а-дош̣а-викалпаш ча
бхид ева срадживат кр̣тах̣
Дума по дума
авивека-кр̣тах̣ — извършено в невежество, без зряло обмисляне; пум̇сах̣ — на живото същество; хи — наистина; артха-бхедах̣ — разлика в стойността; ива — като; а̄тмани — в себе си; гун̣а-дош̣а — на качество и недостатък; викалпах̣ — въображение; ча — и; бхит — разлика; ева — несъмнено; сраджи — в гирлянд; ват — като; кр̣тах̣ — прави.
Превод
Както погрешно приемаме гирлянда от цветя за змия или изпитваме щастие и нещастие в съня си, така и в материалния свят поради липса на задълбочено размишление ние правим разлика между щастието и страданието, като смятаме едното за добро, а другото за лошо.
Пояснение
И щастието, и нещастието в двойствения материален свят са погрешни схващания. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Антя, 4.176) е казано:
„дваите“ бхадра̄бхадра-гя̄на, саба – „манодхарма“
„еи бха̄ла, еи манда“ – еи саба „бхрама“
„еи бха̄ла, еи манда“ – еи саба „бхрама“
Различията между щастие и нещастие в материалния свят на двойственост са само умствени творения, защото така наречените „щастие“ и „нещастие“ всъщност са едно и също нещо. Те са като сън. Спящият човек създава своето щастие и нещастие в съня си, но в действителност те не съществуват.
В стиха е даден пример и с гирлянд от цветя; гирляндът е много красив, но по погрешка или поради липса на зрялост човек може да го помисли за змия. В тази връзка Прабодха̄нанда Сарасватӣ е казал: вишвам̇ пӯрн̣а-сукха̄яте. Всеки в материалния свят страда от трудните условия на живот, но Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ твърди, че светът е изпълнен с щастие. Как е възможно това? Той отговаря: ят ка̄рун̣я-кат̣а̄кш̣а-ваибхававата̄м̇ там̇ гаурам ева стумах̣. Преданият приема страданията в материалния свят за щастие само по безпричинната милост на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. С личния си пример Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху показал, че никога не страда, а е винаги щастлив, повтаряйки маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Трябва да следваме стъпките на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и постоянно да повтаряме маха̄-мантрата – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Така никога няма да изпитваме страдание в света на двойствеността. При всякакви житейски обстоятелства ще бъдем щастливи, ако възпяваме святото име на Бога.
В сънищата си понякога се наслаждаваме на сладък ориз, а друг път страдаме, защото обичан роднина е умрял. Същите ум и тяло съществуват в същия материален свят на двойствености, когато сме будни, затова така наречените щастие и нещастие не са нищо повече от измамното щастие в сънищата. Умът е свързващото звено и в сънищата, и в будното състояние. И всичко, създадено от ума като сан̇калпа и викалпа – приемане и отхвърляне, се нарича манодхарма, умствено творение.