Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.31

Тук се посочва разликата между предания и философа, отдал се на разсъждения върху трансцендента. Преданият няма нужда да трупа знание, за да разбере фалша и преходността на материалния свят. Благодарение на безкористната му преданост към Ва̄судева това знание и непривързаност от само себе си се проявяват в него. И на друго място в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.7) се казва:

Този, който се посвети на безкористно предано служене на Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, от само себе си разбира същността на материалния свят, затова е естествено непривързан. Тази непривързаност е възможна поради висшето му знание. Умозрителният философ се опитва да разбере илюзорността на материалния свят, отдавайки се на познанието, но същото това разбиране се проявява от само себе си в личността на предания без допълнителни усилия. Философите ма̄я̄ва̄дӣ може да са много горди с псевдопознанията си, но понеже не разбират Ва̄судева (ва̄судевах̣ сарвам ити), те не разбират и света на двойствеността, който е проявление на външната енергия на Ва̄судева. Следователно докато т.нар. гя̄нӣ не приемат убежище при Ва̄судева, тяхното теоретично знание е несъвършено. Йе 'нйе 'равинда̄кш̣а вимукта-ма̄нинах̣. Те просто мислят как да се освободят от замърсяването на материалния свят, но понеже не приемат убежище в лотосовите нозе на Ва̄судева, тяхното знание е нечисто. Когато действително се пречистят, те се отдават в лотосовите нозе на Ва̄судева. Преданите много по-лесно ще осъзнаят Абсолютната Истина от гя̄нӣте, които само философстват, за да разберат Ва̄судева. Бог Шива утвърждава това в следващия стих.