Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.18
Стих
сам̇са̄ра-чакра етасмин̃
джантур агя̄на-мохитах̣
бхра̄мян сукхам̇ ча дух̣кхам̇ ча
бхун̇кте сарватра сарвада̄
джантур агя̄на-мохитах̣
бхра̄мян сукхам̇ ча дух̣кхам̇ ча
бхун̇кте сарватра сарвада̄
Дума по дума
Превод
Объркано от невежество, живото същество се лута из гората на материалния свят, като винаги и навсякъде изпитва щастието и нещастието, идващи в резултат от предишните му деяния. (Следователно, скъпа майко, нито ти, нито аз носим вина за случилото се).
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се казва:
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Обусловената душа е изцяло във властта на материалната природа. Лутайки се напосоки – неизменно и навсякъде, – тя се подчинява на последиците от миналите си дела. Всичко се ръководи от законите на природата, но човек глупаво се мисли за извършителя, макар че всъщност не е такъв. За да се освободи от карма-чакра, колелото на кармичните последици, той трябва да се заеме с бхакти ма̄рга – предано служене, Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е единственото спасение. Сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа.