Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.19
Стих
наива̄тма̄ на параш ча̄пи
карта̄ ся̄т сукха-дух̣кхайох̣
карта̄рам̇ маняте 'тра̄гя
а̄тма̄нам̇ парам ева ча
карта̄ ся̄т сукха-дух̣кхайох̣
карта̄рам̇ маняте 'тра̄гя
а̄тма̄нам̇ парам ева ча
Дума по дума
на — не; ева — наистина; а̄тма̄ — душата; на — нито; парах̣ — друг (приятел или враг); ча — също; апи — наистина; карта̄ — извършителят; ся̄т — може да бъде; сукха-дух̣кхайох̣ — на щастието и нещастието; карта̄рам — извършителят; маняте — мисли; атра — в тази връзка; агях̣ — този, който не осъзнава реалността; а̄тма̄нам — себе си; парам — другия; ева — наистина; ча — също.
Превод
На този свят нито самото живо същество, нито другите (приятели и врагове) са причина за материалното щастие или нещастие. Но поради дълбоко невежество живото същество приема себе си и останалите за причината.
Пояснение
В този стих думата агя е от особена важност. В материалния свят всички живи същества в различна степен са агя, невежи. Това невежество особено силно се проявява в гун̣ата на невежеството, предоставена от материалната природа. Ето защо всеки трябва да издигне своя характер и поведение до равнището на доброто и тогава постепенно ще достигне трансценденталното ниво, наречено още адхокш̣аджа, на което той осъзнава истинското си положение и положението на другите. Всичко се извършва под надзора на Върховната Божествена Личност. Процесът, който определя последиците от дейността, се нарича ниятам, „вечно действащ“.