Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.34-35
Стих
тася ча̄ям̇ маха̄-бха̄гаш
читракетух̣ прийо 'нугах̣
сарватра сама-др̣к ша̄нто
хй ахам̇ чаива̄чюта-приях̣
читракетух̣ прийо 'нугах̣
сарватра сама-др̣к ша̄нто
хй ахам̇ чаива̄чюта-приях̣
тасма̄н на висмаях̣ ка̄рях̣
пуруш̣еш̣у маха̄тмасу
маха̄пуруш̣а-бхактеш̣у
ша̄нтеш̣у сама-даршиш̣у
пуруш̣еш̣у маха̄тмасу
маха̄пуруш̣а-бхактеш̣у
ша̄нтеш̣у сама-даршиш̣у
Дума по дума
тася — на него (Бога); ча — и; аям — този; маха̄-бха̄гах̣ — най-щастлив; читракетух̣ — цар Читракету; приях̣ — любим; анугах̣ — най-покорен слуга; сарватра — навсякъде; сама-др̣к — гледа по един и същ начин; ша̄нтах̣ — много умиротворен; хи — наистина; ахам — аз; ча — също; ева — несъмнено; ачюта-приях̣ — много скъп на безгрешния Бог Кр̣ш̣н̣а; тасма̄т — следователно; на — не; висмаях̣ — учудване; ка̄рях̣ — да бъде направено; пуруш̣еш̣у — от хората; маха̄-а̄тмасу — които са възвишени души; маха̄-пуруш̣а-бхактеш̣у — предани на Бог Виш̣н̣у; ша̄нтеш̣у — умиротворени; сама-даршиш̣у — отнасят се еднакво към всеки.
Превод
Великодушният Читракету е скъп предан на Върховната Божествена Личност. Свободен от привързаност и омраза, той гледа по един и същи начин на всички живи същества. Аз също съм много скъп на Бог На̄ра̄ян̣а. Никой не бива да се учудва на това, което правят най-възвишените предани на На̄ра̄ян̣а, защото те не изпитват привързаност и завист; винаги остават умиротворени и се отнасят еднакво към всекиго.
Пояснение
Казано е – ваиш̣н̣авера крия̄, мудра̄ вигйеха на̄ буджхая – човек не бива да се учудва от дейностите на възвишените, освободени ваиш̣н̣ави. Както не трябва да се объркваме от дейностите на Бога, Върховната Личност, така не бива да се объркваме и от дейностите на неговите предани. И Бог, и преданите са освободени. Те са на едно и също равнище; единствената разлика е в това, че Бог е господарят, а преданите са слуги. Но качествено те не се различават. В Бхагавад-гӣта̄ (9.29) Кр̣ш̣н̣а казва:
само 'хам̇ сарва-бхӯтеш̣у
на ме двеш̣ьо 'сти на приях̣
йе бхаджанти ту ма̄м̇ бхактя̄
майи те теш̣у ча̄пй ахам
на ме двеш̣ьо 'сти на приях̣
йе бхаджанти ту ма̄м̇ бхактя̄
майи те теш̣у ча̄пй ахам
„Аз не завиждам на никого, не предпочитам никого; отнасям се еднакво към всички. Но всеки, който ми служи с преданост, е мой приятел, той е в мен и Аз също съм негов приятел“. От това изявление на Върховната Божествена Личност става ясно, че преданите са неизменно много скъпи на Бога. Всъщност Шива казал на Па̄рватӣ: „И Читракету, и аз сме много скъпи на Върховния Бог. И двамата заемаме една и съща позиция като негови слуги. Ние сме вечни приятели и понякога се забавляваме, шегувайки се един с друг. Читракету се засмя на поведението ми, но той го направи от приятелски чувства, затова нямаше нужда да го проклинаш“. Така Шива се опитвал да убеди съпругата си Па̄рватӣ, че проклятието ѝ към Читракету не било особено благоразумно.
Това е разликата между мъжа и жената, която съществува дори във висшите сфери, дори между Шива и съпругата му. Шива много добре разбрал намеренията на Читракету, но Па̄рватӣ не могла. Ето как и в най-висшите сфери представите на мъжа се различават от тези на жената. Може да се каже, че разбирането на жената е винаги по-ограничено от това на мъжа. В западните страни сега много се говори за равенство на половете, но от този стих става ясно, че жената е винаги по-неблагоразумна от мъжа.
Очевидно Читракету искал да порицае поведението на своя приятел Шива, защото той прегръщал своята съпруга в скута си. В отговор Шива също искал да укори Читракету, че външно се представял за велик предан, но се интересувал от наслаждение с жените видя̄дхарӣ. Това са приятелски шеги; нямало сериозна причина Па̄рватӣ да прокълне Читракету. След като изслушала наставленията на Шива, тя се засрамила, че проклела Читракету да стане демон. Майка Па̄рватӣ не могла да оцени позицията на Читракету и затова го прокълнала, но след думите на Шива тя изпитала срам.