Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.33
Стих
на хй ася̄сти приях̣ кашчин
на̄приях̣ свах̣ паро 'пи ва̄
а̄тматва̄т сарва-бхӯта̄на̄м̇
сарва-бхӯта-прийо харих̣
на̄приях̣ свах̣ паро 'пи ва̄
а̄тматва̄т сарва-бхӯта̄на̄м̇
сарва-бхӯта-прийо харих̣
Дума по дума
на — не; хи — наистина; ася — на Бога; асти — има; приях̣ — много скъп; кашчит — някой; на — нито; априях̣ — който не е скъп; свах̣ — свой; парах̣ — друг; апи — дори; ва̄ — или; а̄тматва̄т — понеже е душата на душата; сарва-бхӯта̄на̄м — във всички живи същества; сарва-бхӯта — на всички живи същества; приях̣ — много, много скъп; харих̣ — Бог Хари.
Превод
Никой не му е много скъп и никой не му е враг. Никой не му е роднина и никой не му е чужд. Той е Душата на душата във всяко създание. Затова Бог е благосклонният приятел на всички живи същества; Той е много близък и скъп за тях.
Пояснение
Във втория си аспект Върховният Бог се проявява като Свръхдушата на всички живи същества. Азът е много скъп за всеки, но Свръхдушата на аза е още по-скъпа. Никой не може да бъде враг на благосклонния Свръх-Аз, който се отнася по един и същ начин към всички. Отношенията на обич и враждебност между Върховния Бог и живите същества се дължат на намесата на илюзорната енергия. Тези различни взаимоотношения се появяват, когато между Бога и живите същества застанат трите гун̣и на материалната природа. Всъщност в чистото си състояние живото същество е винаги много близко и скъпо на Бога и Той е скъп на живото същество. И дума не може да става за някакво пристрастие или враждебност.