Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.15
Стих
атах̣ па̄пӣясӣм̇ йоним
а̄сурӣм̇ я̄хи дурмате
ятхеха бхӯйо махата̄м̇
на карта̄ путра килбиш̣ам
а̄сурӣм̇ я̄хи дурмате
ятхеха бхӯйо махата̄м̇
на карта̄ путра килбиш̣ам
Дума по дума
атах̣ — затова; па̄пӣясӣм — нечестиви; йоним — сред формите на живот; а̄сурӣм — демонични; я̄хи — иди; дурмате — о, безсрамнико; ятха̄ — така че; иха — на този свят; бхӯях̣ — отново; махата̄м — срещу велики личности; на — не; карта̄ — ще извършиш; путра — мой скъпи сине; килбиш̣ам — никакво оскърбление.
Превод
О, мой скъпи сине, заради безочието ти нека се родиш в низше, нечестиво семейство на демони, за да не извършиш отново подобно оскърбление срещу възвишените, святи личности в този свят.
Пояснение
Категорично не бива да допускаме оскърбления в лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите, от които Шива е най-възвишеният. В своите наставления към Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху сравнил оскърблението в лотосовите нозе на ваиш̣н̣ава с ха̄тӣ ма̄та̄, побеснял слон. Когато влезе в хубава градина, побеснелият слон напълно я опустошава. Ако някой като побеснял слон извърши оскърбление в лотосовите нозе на ваиш̣н̣ава, цялото му духовно развитие спира. Ето защо трябва много внимателно да избягваме тези оскърбления.
Майка Па̄рватӣ с пълно право наказала Читракету, защото той дръзко порицал върховния баща Маха̄дева, бащата на обусловените живи същества в материалния свят. Богинята Дурга̄ е наречена майка, а Шива – баща. Чистият ваиш̣н̣ава трябва грижливо да се занимава с предписания си дълг, без да критикува другите. Това е най-безопасната позиция. В противен случай, ако е склонен към критики, човек би могъл да извърши много тежко оскърбление – да порицае един ваиш̣н̣ава.
Тъй като Читракету несъмнено бил ваиш̣н̣ава, той би могъл да се изненада от проклятието на Па̄рватӣ. Ето защо богиня Па̄рватӣ се обърнала към него с думата путра, „сине“. Всеки е син на майка Дурга̄, но тя не е обикновена майка. Щом някой демон се провини макар и малко, майка Дурга̄ незабавно го наказва, за да го вразуми. Това обяснява и Бог Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (7.14):
даивӣ хй еш̣а̄ гун̣а-майӣ
мама ма̄я̄ дуратяя̄
ма̄м ева йе прападянте
ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те
мама ма̄я̄ дуратяя̄
ма̄м ева йе прападянте
ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те
„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. Да се отдадем на Кр̣ш̣н̣а, означава да се отдадем и на неговите предани, защото никой не може да бъде истински слуга на Кр̣ш̣н̣а, докато не стане истински слуга на някой предан. Чха̄д̣ия̄ ваиш̣н̣ава-сева̄ ниста̄ра па̄йечхе кеба̄ – без да служи на слугата на Кр̣ш̣н̣а, човек не може да се издигне до слуга на самия Кр̣ш̣н̣а. Затова Па̄рватӣ говорела на Читракету като майка, която казва на непослушния си син: „Скъпо дете, наказвам те, така че никога повече да не правиш това“. Склонността на майката да наказва детето си откриваме дори у майката на Върховната Божествена Личност Яшода̄. Майка Яшода̄ наказала Кр̣ш̣н̣а, като го завързала и му се заканила с пръчка. Дълг на майката е да се кара на обичния си син, дори той да е самият Върховен Бог. Ясно е, че майка Дурга̄ имала пълно право да накаже Читракету. Това наказание било благодат за Читракету, защото след раждането си като демона Вр̣тра̄сура, той се издигнал направо до Ваикун̣т̣ха.