Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.14
Стих
на̄ям архати ваикун̣т̣ха-
па̄да-мӯлопасарпан̣ам
самбха̄вита-матих̣ стабдхах̣
са̄дхубхих̣ парюпа̄ситам
па̄да-мӯлопасарпан̣ам
самбха̄вита-матих̣ стабдхах̣
са̄дхубхих̣ парюпа̄ситам
Дума по дума
на — не; аям — този човек; архати — заслужава; ваикун̣т̣ха-па̄да-мӯла-упасарпан̣ам — да се доближи до подслона в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у; самбха̄вита-матих̣ — смятайки се за високо уважаван; стабдхах̣ — безочлив; са̄дхубхих̣ — от великите светци; парюпа̄ситам — почитани.
Превод
Този човек се е главозамаял от своите постижения и си мисли: „Аз съм най-добрият“. Той не заслужава дори да се доближи до подслона в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у, почитани от всички святи личности, защото е арогантен и се смята за изключително важен.
Пояснение
Ако един предан се мисли за много напреднал в преданото служене, това означава, че се е възгордял и не е достоен да се подслони в лотосовите нозе на Бога. Тук е уместно да си припомним наставлението на Бог Чайтаня:
тр̣н̣а̄д апи сунӣчена
тарор апи сахиш̣н̣уна̄
ама̄нина̄ ма̄надена
кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣
тарор апи сахиш̣н̣уна̄
ама̄нина̄ ма̄надена
кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣
„Човек трябва да възпява святото име на Бога със смирен ум, като се смята за по-нисш и от сламката на улицата. Трябва да е по-търпелив от дърво, лишен от неуместна гордост и винаги готов да отдава почит на другите. Само с такава нагласа той може да повтаря святото име на Бога постоянно“. Докато не стане кротък и смирен, преданият не е достатъчно подготвен да се подслони в лотосовите нозе на Бога.