Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.10
Стих
итй атад-вӣря-видуш̣и
брува̄н̣е бахв-ашобханам
руш̣а̄ха девӣ дхр̣ш̣т̣а̄я
нирджита̄тма̄бхима̄нине
брува̄н̣е бахв-ашобханам
руш̣а̄ха девӣ дхр̣ш̣т̣а̄я
нирджита̄тма̄бхима̄нине
Дума по дума
ити — така; а-тат-вӣря-видуш̣и — когато Читракету, без да съзнава могъществото на Шива; брува̄н̣е — изрече; баху-ашобханам — това, което не е пример за добро поведение (критика на възвишения Шива); руш̣а̄ — гневно; а̄ха — каза; девӣ — богинята Па̄рватӣ; дхр̣ш̣т̣а̄я — на Читракету, който бил доста дързък; нирджита-а̄тма — за човек, който е овладял сетивата си; абхима̄нине — мислейки се.
Превод
Без да съзнава могъществото на Шива и Па̄рватӣ, Читракету остро ги упрекна. Думите му не бяха никак приятни, затова богиня Па̄рватӣ много се разгневи и каза следното на Читракету, който си мислеше, че владее сетивата си по-добре от Шива.
Пояснение
Въпреки че нямал намерение да обижда Шива, Читракету не трябвало да го укорява, дори Шива да престъпвал обществените норми. Казано е: теджӣяса̄м̇ на дош̣а̄я – изключително могъщият трябва да бъде смятан за безупречен. Например не бива да търсим недостатъци в слънцето, защото изпарява урината на улицата. Обикновеният човек и дори великата личност нямат право да критикуват най-могъщия. Читракету би трябвало да знае, че Шива, макар и седнал в тази поза, не заслужава подобни упреци. Бедата била в това, че след като станал велик предан на Бог Виш̣н̣у, Сан̇карш̣ан̣а, Читракету някак се възгордял със спечелената благосклонност на Бог Сан̇карш̣ан̣а и си въобразил, че вече може да критикува всекиго, дори самия Шива. Такова високомерие у един предан е недопустимо. Един ваиш̣н̣ава винаги трябва да е благ и смирен и да уважава другите.
тр̣н̣а̄д апи сунӣчена
тарор апи сахиш̣н̣уна̄
ама̄нина̄ ма̄надена
кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣
тарор апи сахиш̣н̣уна̄
ама̄нина̄ ма̄надена
кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣
„Човек трябва да възпява святото име на Бога със смирен ум, като се смята за по-нисш и от сламката на улицата. Трябва да е по-търпелив от дърво, лишен от неуместна гордост и винаги готов да отдава почит на другите. Само с такава нагласа той може да повтаря святото име на Бога постоянно“. Един ваиш̣н̣ава не бива да омаловажава когото и да било. По-добре да остава кротък и смирен и да повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Използваната дума нирджита̄тма̄бхима̄нине означава, че Читракету се мислел за по-добър господар на сетивата от Шива – нещо, което не било вярно. Всички тези съображения накарали майка Па̄рватӣ да се разгневи на Читракету.