Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.22
Стих
на тася кашчид дайитах̣ пратӣпо
на гя̄ти-бандхур на паро на ча свах̣
самася сарватра ниран̃джанася
сукхе на ра̄гах̣ кута ева рош̣ах̣
на гя̄ти-бандхур на паро на ча свах̣
самася сарватра ниран̃джанася
сукхе на ра̄гах̣ кута ева рош̣ах̣
Дума по дума
на — не; тася — на него (Върховния Бог); кашчит — никой; дайитах̣ — скъп; пратӣпах̣ — който не е скъп; на — нито; гя̄ти — роднина; бандхух̣ — приятел; на — нито; парах̣ — друг; на — нито; ча — също; свах̣ — собствени; самася — който се отнася еднакво; сарватра — навсякъде; ниран̃джанася — недокоснат от материалната природа; сукхе — в щастие; на — не; ра̄гах̣ — привързаност; кутах̣ — откъдето; ева — наистина; рош̣ах̣ — гняв.
Превод
Върховната Божествена Личност се отнася по един и същ начин към всички живи същества. Никой не му е много скъп и никой не му е голям враг; никой не му е приятел и никой не му е роднина. Недокоснат от материалния свят, Той не изпитва привързаност към така нареченото щастие, нито омраза към така нареченото нещастие. Понятията „щастие“ и „нещастие“ са относителни. Бог е винаги щастлив, за него няма страдание.