Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.21

еках̣ ср̣джати бхӯта̄ни
бхагава̄н а̄тма-ма̄яя̄
еш̣а̄м̇ бандхам̇ ча мокш̣ам̇ ча
сукхам̇ дух̣кхам̇ ча ниш̣калах̣

Дума по дума

еках̣един; ср̣джатисъздава; бхӯта̄ниразлични живи същества; бхагава̄нБог, Върховната Личност; а̄тма-ма̄яя̄със собствените си енергии; еш̣а̄мна всички обусловени души; бандхамобусловения живот; чаи; мокш̣амосвободеният живот; часъщо; сукхамщастие; дух̣кхамнещастие; чаи; ниш̣калах̣неподвластен на материалните качества.

Превод

Върховният Бог е един. Неподвластен на условията в материалния свят, Той сътворява всички обусловени души със собственото си могъщество. Замърсено от материалната енергия, живото същество попада в невежество, а с това и в различни състояния на заробване. Понякога чрез знание то получава освобождение. В саттва-гун̣а и раджо-гун̣а живото същество е подложено на щастие и нещастие.

Пояснение

Може да възникне въпросът защо живите същества попадат в различни условия и кой определя това. Отговорът е, че всичко това прави Върховната Божествена Личност без чужда помощ. Върховният притежава собствени енергии (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте). Една от тях е външната енергия, която под надзора на Бога създава материалния свят и разнообразието от щастие и нещастие за обусловените души. Материалният свят е изграден от три проявления на материалната природа – саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а. Чрез саттва-гун̣а Бог поддържа материалния свят, чрез раджо-гун̣а го създава, а чрез тамо-гун̣а го унищожава. След създаването си различните живи същества са подложени на щастие и нещастие съобразно средата, в която се намират. Когато са в саттва-гун̣а (проявлението на доброто), те изпитват щастие, когато са в раджо-гун̣а – са нещастни, а в тамо-гун̣а нямат представа какво трябва да правят, кое е правилно и кое – погрешно.