Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.37
Стих
ити бха̄гавато девя̄х̣
пратишаптум алантамах̣
мӯрдхна̄ са джагр̣хе ша̄пам
ета̄ват са̄дху-лакш̣ан̣ам
пратишаптум алантамах̣
мӯрдхна̄ са джагр̣хе ша̄пам
ета̄ват са̄дху-лакш̣ан̣ам
Дума по дума
ити — така; бха̄гаватах̣ — възвишеният предан; девя̄х̣ — на Па̄рватӣ; пратишаптум — да изрече обратно проклятие; алантамах̣ — напълно по силите му; мӯрдхна̄ — с главата си; сах̣ — той (Читракету); джагр̣хе — прие; ша̄пам — проклятието; ета̄ват — това; са̄дху-лакш̣ан̣ам — отличителна черта на предания.
Превод
Великият предан Читракету беше толкова могъщ, че спокойно можеше да отвърне на майка Па̄рватӣ с друга клетва. Вместо това той смирено прие проклятието и склони глава пред Шива и съпругата му. Тази постъпка трябва да бъде високо оценена като пример за поведението на един ваиш̣н̣ава.
Пояснение
След като чула думите на Шива, майка Па̄рватӣ осъзнала грешката си. Цар Читракету притежавал толкова възвишени качества, че макар Па̄рватӣ да го проклела несправедливо, той веднага слязъл от самолета си и склонил глава пред нея, приемайки проклятието ѝ. Това вече бе разяснено: на̄ра̄я̄н̣а-пара̄х̣ сарве на куташчана бибхяти. Читракету благородно смятал, че щом майката иска да го прокълне, той трябва да приеме проклятието, за да ѝ достави удоволствие. Това се нарича са̄дху-лакш̣ан̣ам – отличителна черта на са̄дху, предания. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал: тр̣н̣а̄д апи сунӣчена тарор апи сахиш̣н̣уна̄. Преданият трябва да е винаги смирен и благ и да отдава цялата си почит на другите, особено на висшестоящите. Закрилян от Върховната Божествена Личност, преданият притежава голяма сила, но не иска ненужно да я излага на показ. Щом придобият някакви сили, хората с ограничена интелигентност желаят да ги използват за сетивно наслаждение. Това не е поведението на един предан.