Шрӣмад Бха̄гаватам 6.17.24
Стих
атха праса̄дайе на тва̄м̇
ша̄па-мокш̣а̄я бха̄мини
ян манясе хй аса̄дхӯктам̇
мама тат кш̣амята̄м̇ сати
ша̄па-мокш̣а̄я бха̄мини
ян манясе хй аса̄дхӯктам̇
мама тат кш̣амята̄м̇ сати
Дума по дума
атха — затова; праса̄дайе — опитвам се да удовлетворя; на — не; тва̄м — ти; ша̄па-мокш̣а̄я — освободен от проклятието ти; бха̄мини — о, разгневена; ят — което; манясе — смяташ; хи — наистина; аса̄дху-уктам — злословие; мама — мое; тат — това; кш̣амята̄м — нека бъде простено; сати — о, най-непорочна.
Превод
О, майко, ненужно се гневиш. Щастието и нещастието са предопределени от миналите ми деяния, затова няма да търся оправдание или начин да се спася от проклятието ти. Макар това, което казах, да не е погрешно, моля те, прости ми всяка обида, която смяташ, че съм извършил.
Пояснение
Понеже напълно съзнавал, че кармичните последици се отсъждат от законите на природата, Читракету не поискал да се избави от проклятието на Па̄рватӣ. И все пак той искал да спечели благосклонността ѝ, защото макар преценката му да била вярна, Па̄рватӣ останала недоволна. Затова, без да се двоуми, Маха̄ра̄джа Читракету я помолил за прошка.