Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.29

татах̣ катипая̄хобхир
видйайеддха-мано-гатих̣
джага̄ма дева-девася
шеш̣ася чаран̣а̄нтикам

Дума по дума

татах̣по-късно; катипая-ахобхих̣след няколко дни; видяя̄от духовната мантра; иддха-манах̣-гатих̣умът му се проясни; джага̄маотиде; дева-девасяна господаря на господарите (полубоговете); шеш̣асяБог Шеш̣а; чаран̣а-антикамподслона на лотосовите нозе.

Превод

През следващите няколко дни под влияние на тази мантра умът на Читракету все повече се просветли в духовното развитие и той достигна подслона в лотосовите нозе на Анантадева.

Пояснение

Крайното постижение на един предан е да приеме подслон в лотосовите нозе на Бога на някоя от планетите в духовното небе. В резултат от непоколебимо предано служене преданият получава всякакви материални богатства, ако са необходими – иначе той не се интересува от богатства, нито пък Върховният Бог му ги дава. Докато е истински зает с предано служене, неговите привидно материални богатства всъщност не са материални – те са духовни. Например ако преданият похарчи пари за построяването на хубав и скъп храм, строителството не е материално, а духовно (нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе юктам̇ вайра̄гям учяте). Преданият не гледа на храма откъм материалната му страна. Тухлите, камъните и дървото, използвани за построяването на храма, са духовни, подобно на изображението на Бога в храма, което, макар и каменно, не е камък, а самата Върховна Божествена Личност. Колкото повече развива духовното си съзнание, толкова повече човек разбира елементите на преданото служене. В преданото служене нищо не е материално – всичко е духовно. Следователно преданият получава така нареченото материално изобилие за духовно усъвършенстване. Богатството е помощно средство за неговия напредък към духовното царство. Така Маха̄ра̄джа Читракету останал да живее в материално изобилие като видя̄дхара-пати, господар на видя̄дхарите. Благодарение на преданото си служене за няколко дни той постигнал съвършенство и се върнал у дома, в духовния свят, приемайки подслон в лотосовите нозе на Бог Шеш̣а, Ананта.
Материалното богатство на кармӣте няма нищо общо с материалното богатство на преданите. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря изяснява това по следния начин:
аня̄нтаря̄мин̣ам̇ виш̣н̣ум
упа̄ся̄ня-самӣпагах̣
бхавед йогятая̄ тася
падам̇ ва̄ пра̄пнуя̄н нарах̣
Като почита Бог Виш̣н̣у, човек може да получи всичко, което пожелае, но чистият предан никога не моли Виш̣н̣у за материална печалба. Той служи на Бог Виш̣н̣у без материални желания и затова в края на живота си достига духовното царство. Шрӣла Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря изтъква: ятхеш̣т̣а-гатир итй артхах̣ – като обожава Виш̣н̣у, преданият може да получи каквото пожелае. Маха̄ра̄джа Читракету искал само да се върне у дома, при Бога, и затова постигнал успех.