Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.47
Деванагари
कर्मण्येवाधिकारस्ते मा फलेषु कदाचन ।
मा कर्मफलहेतुर्भूर्मा ते सङ्गोऽस्त्वकर्मणि ॥ ४७ ॥
मा कर्मफलहेतुर्भूर्मा ते सङ्गोऽस्त्वकर्मणि ॥ ४७ ॥
Стих
карман̣й ева̄дхика̄рас те
ма̄ пхалеш̣у када̄чана
ма̄ карма-пхала-хетур бхӯр
ма̄ те сан̇го ’ств акарман̣и
ма̄ пхалеш̣у када̄чана
ма̄ карма-пхала-хетур бхӯр
ма̄ те сан̇го ’ств акарман̣и
Дума по дума
карман̣и — на предписаните задължения; ева — несъмнено; адхика̄рах̣ — правото; те — на теб; ма̄ — никога; пхалеш̣у — на плодовете; када̄чана — по всяко време; ма̄ — никога; карма-пхала — от резултата на работата; хетух̣ — причина; бхӯх̣ — става; ма̄ — никога; те — на теб; сан̇гах̣ — привързаност; асту — трябва да си; акарман̣и — в неизпълнение на предписаните задължения.
Превод
Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб, и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си.
Пояснение
В този стих се обсъждат три въпроса: предписаните задължения, своеволните действия и бездействието. Предписаните задължения са дейности в съответствие с гун̣ите на материалната природа, под чието влияние се намира човек. Своеволните действия са тези, които се извършват без висше одобрение, а бездействие означава неизпълнение на предписания дълг. Бог съветва Арджуна да не бездейства, а да изпълнява предписания си дълг без привързаност към резултата. Който е привързан към плодовете на труда си, също е причина за действието и поради това се наслаждава или страда от последиците на дейността.
Предписаните задължения могат да бъдат разделени на три категории: ежедневна дейност, дейност в непредвидени обстоятелства и дейност, породена от желанията ни. Ежедневната дейност, извършвана като дълг в съответствие с предписанията, без стремеж към резултата, е дейност в гун̣ата на доброто. Работата заради резултата е причина за робството ни в този свят; тя е неблагоприятна. Всеки има право да изпълнява предписаните си задължения, но би трябвало да действа без привързаност към резултата. Такова безкористно изпълнение на задълженията без съмнение ни извежда на пътя на освобождението.
Бог съветва Арджуна да се сражава от чувство за дълг без привързаност към резултата. Нежеланието му да участва в битката също е вид привързаност, която никога не води по пътя към спасението. Всяка материална привързаност – позитивна или негативна – е причина за робство. Бездействието пък е греховно. Следователно единственият благоприятен начин Арджуна да постигне спасение е да изпълни дълга си, като участва в битката.