Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.46

Текст

я̄ва̄н артха уда-па̄не
сарватах̣ самплутодаке
та̄ва̄н сарвеш̣у ведеш̣у
бра̄хман̣ася виджа̄натах̣

Дума по дума

я̄ва̄н – всичко това; артхах̣ – е предназначено; уда-па̄не – в кладенец с вода; сарватах̣ – във всяко отношение; самплута-удаке – в голям резервоар с вода; та̄ва̄н – по същия начин; сарвеш̣у – в цялата; ведеш̣у – ведическа литература; бра̄хман̣ася – за този, който познава Върховния Брахман; виджа̄натах̣ – който е в пълно знание.

Превод

Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Ритуалите и жертвоприношенията, описани в раздела карма ка̄н̣д̣а на ведическата литература, са предназначени да насърчат постепенен напредък към себепознание. Крайната цел е посочена ясно в петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ (15.15): Ведите се изучават, за да се познае Бог Кр̣ш̣н̣а, първопричината на всичко съществуващо. Себепознание означава човек да разбере Кр̣ш̣н̣а и вечната си връзка с него. За връзката на живите същества с Кр̣ш̣н̣а се споменава в същата глава на Бхагавад-гӣта̄ (15.7). Живите същества са частици, неразделно свързани с Бога. Следователно пробуждането на Кр̣ш̣н̣а съзнание у индивидуалното живо същество е най-висша степен на ведическо познание. Това се потвърждава от следния стих на Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.7):

ахо бата шва-пачо 'то гарӣя̄н
ядж-джихва̄гре вартате на̄ма тубхям
тепус тапас те джухувух̣ саснур а̄ря̄
брахма̄нӯчур на̄ма гр̣н̣анти йе те

„О, Господи, всеки, който повтаря твоето свято име, дори роден в нископоставено семейство като това на чан̣д̣а̄ла (кучеядци), е достигнал най-високото ниво на себепознание. Този човек трябва да е извършвал всякакви въздържания и жертвоприношения съгласно ведическите ритуали, и подробно е изучавал свещените писания, след като се е къпал във всички святи места за поклонение. Той трябва да бъде считан за най-добър сред а̄ряните.“

Човек трябва да бъде достатъчно интелигентен да разбере целта на Ведите, а не сляпо изпълняващ ритуалите, да се стреми към райските царства, заради по-добри сетивни удоволствия. В сегашната епоха никой не е в състояние да следва правилата на ведическите ритуали, нито е възможно да изучи основно цялата Веда̄нта и Упаниш̣адите. За да се изпълни целта на Ведите, се изисква много време, енергия, знание и средства. Това е много трудно в нашата епоха. Но върховната цел на ведическата литература може да бъде постигната чрез повтаряне святото име на Бога, както препоръчва Бог Чайтаня – спасителят на падналите души. Веднъж големият ведически учен Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ попитал Господ Чайтаня защо Той, вместо да изучава Веда̄нта философията, повтаря святите имена като сантименталист. Той отвърнал: „Духовният ми учител ме считаше за глупак и ми каза просто да повтарям святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а. Аз го направих и изпитах такъв екстаз, че заприличах на луд.“ В тази епоха на Кали по-голяма част от хората са глупави и недостатъчно образовани, за да разберат Веда̄нта философията. Най-добрият начин да се постигне висшата цел на Веда̄нта е да се повтаря без оскърбления* святото име на Бога. Веда̄нта е най-високият връх на ведическата мъдрост и неин автор и познавач е Бог Кр̣ш̣н̣а. Затова за най-добър ведантист трябва да се счита тази велика душа, която черпи блаженство от повтарянето на имената на Бога. Това е крайната цел на ведическия мистицизъм.