ТЕКСТ 1:

Цар Пра̄чӣнабархи отвърна: Повелителю мой, не можахме да вникнем докрай в смисъла на алегоричния разказ за цар Пуран̃джана. Който е постигнал съвършенство в себепознанието, ще разбере тази история, но за хора като нас, привързани към плодоносните дейности, е много трудно да проникнем в същността на разказаното от тебе.

ТЕКСТ 2:

Великият мъдрец На̄рада Муни продължи да говори: Трябва да знаеш, че в зависимост от дейностите, които извършва, Пуран̃джана, живото същество, се преселва в различни тела – еднокраки, двукраки, трикраки, четирикраки, многокраки или безкраки. Попадайки в тези различни тела, то сякаш се наслаждава; затова то се нарича Пуран̃джана.

ТЕКСТ 3:

Този, когото нарекох неизвестен, е Богът, Върховната Личност, господарят на живите същества и техният вечен приятел. Той не може да бъде опознат с помощта на материални имена, действия или качества, затова за обусловената душа си остава винаги неизвестен.

ТЕКСТ 4:

Когато иска да се наслаждава на всички гун̣и на материалната природа наведнъж, от многото телесни форми живото същество приема тази, която има девет врати, две ръце и два крака. С други думи, то предпочита да стане човек или полубог.

ТЕКСТ 5:

Великият мъдрец На̄рада продължи: Думата прамада̄, спомената във връзка с това, се отнася за материалната интелигентност, т.е. невежеството. Това трябва да разбираме по следния начин. Когато се осланя на такъв вид интелигентност, човек се отъждествява с материалното тяло. Попаднал под влияние на материалното съзнание, за което са характерни понятията мое и аз, той започва да се наслаждава и да страда чрез сетивата си. Така живото същество попада в капан.

ТЕКСТ 6:

Приятелите на Пуран̃джанӣ са олицетворение на петте деятелни и петте познавателни сетива. С тяхна помощ живото същество действа и придобива необходимата информация. А приятелките на Пуран̃джанӣ са символ на заниманията на сетивата. Петглавата змия пък е жизненият въздух, представен в тялото от пет въздушни потока.

ТЕКСТ 7:

Единайсетият придружител, който командва останалите, е умът. Той е предводител на сетивата и в придобиването на знание, и в извършването на дейности. А царството Пан̃чала е средата, в която човек се наслаждава на петте сетивни обекта. Вътре в царството се намира градът тяло с девет врати.

ТЕКСТ 8:

Очите, ноздрите и ушите са врати, разположени на едно място по двойки. Устата, анусът и половият орган също са различни врати. Озовало се в тяло с девет врати, живото същество действа в материалния свят вън от пределите на това тяло и се наслаждава на различни сетивни обекти, като формата и вкуса.

ТЕКСТ 9:

Двете очи, двете ноздри и устата – общо пет – се намират отпред. Дясното ухо е южната порта, а лявото – северната. Двете врати, които водят на запад, са половият орган и анусът.

ТЕКСТ 10:

Портите Кхадьота̄ и А̄вирмукхӣ, за които стана дума по-рано, са разположените едно до друго очи. А градът Вибхра̄джита е символ на формата. С други думи, двете очи непрекъснато гледат различни форми.

ТЕКСТ 11:

Портите Налинӣ и На̄линӣ са ноздрите, а градът Саурабха е олицетворение на аромата. Придружителят Авадхӯта е обонянието. Портата, наречена Мукхя̄, е устата, а Випан̣а е дар-словото. Расагя е вкусът.

ТЕКСТ 12:

Градът А̄пан̣а е символ на говорещия език, а Бахӯдана – на разнообразието от храни. Портата, наречена Питр̣хӯ, е лявото ухо, а Девахӯ – дясното.

ТЕКСТ 13:

На̄рада Муни продължи: Градът, наречен Дакш̣ина-пан̃ча̄ла, е олицетворение на писанията, които насърчават правр̣тти – процеса на плодоносните дейности, носещи сетивни наслади. Другият град, Уттара-пан̃ча̄ла, олицетворява писанията, които разколебават плодоносните дейности и вместо това дават на хората трансцендентално знание. Чрез двете си различни уши живите същества възприемат различни видове знание, затова едни стигат до Питр̣лока, а други – до Девалока. Всичко това е възможно благодарение на двете уши.

ТЕКСТ 14:

Градът Гра̄мака, в който се влиза през вратата А̄сурӣ, разположена в долната част на тялото, е създаден за секс, доставящ голяма наслада на простите хора, които са глупци и негодници. Дурмада се нарича способността за създаване на потомство, а Нирр̣ти е анусът.

ТЕКСТ 15:

Като се казва, че Пуран̃джана отива във Ваишаса, се има предвид, че отива към ада. Придружава го Лубдхака, който е действащото сетиво в ануса. Освен това аз говорих и за двама слепци в ролята на придружители. Те са символ на ръцете и на краката. С тяхна помощ живото същество извършва всевъзможни дейности и се придвижва в различни посоки.

ТЕКСТ 16:

Антах̣-пура означава сърцето. А с името Виш̣ӯчӣна, което значи „ходещ навсякъде“, се назовава умът. В ума си живото същество се наслаждава на резултатите от взаимодействието с гун̣ите на природата. Веднъж тези резултати го потапят в илюзия, друг път му носят чувство на задоволство, а някога пораждат у него ликуване.

ТЕКСТ 17:

Преди стана дума, че царицата е интелигентността на живото същество. Независимо дали човек спи или е буден, неговата интелигентност създава различни въображаеми ситуации. Под влияние на замърсената интелигентност живото същество създава във въображението си нещо и подражавайки на интелигентността, извършва подобни дейности с подобни последствия.

ТЕКСТОВЕ 18 – 20:

На̄рада Муни продължи: Колесницата, за която говорих, всъщност е тялото, а сетивата са конете, теглещи колесницата. Година след година с хода на времето тези коне бягат, без да срещат прегради по пътя си, но в действителност не напредват. Двете колела на колесницата са благочестивите и неблагочестивите дейности, а флаговете по нея са трите гун̣и на материалната природа. Петте въздушни потока са робството на живото същество, а въжето олицетворява ума. Интелигентността е кочияшът на колесницата. Мястото за сядане е олицетворение на сърцето, а прътовете, за които са прикрепени хамутите, са двойственостите, например болка и удоволствие. Покритията на колесницата са символ на седемте елемента, а петте различни процеса символизират работата на петте деятелни сетива. Войниците са олицетворение на сетивата, единайсет на брой. Изцяло погълнато от сетивното наслаждение, живото същество, което седи в колесницата, живот след живот тича подир сетивните удоволствия и се опитва да осъществи несбъднатите си мечти.

ТЕКСТ 21:

Могъщото време, което бе наречено Чан̣д̣авега, протича под формата на нощи и дни, олицетворение на които бяха гандхарвите. С отминаването на дните и нощите, общо триста и шейсет на брой, постепенно се съкращава животът на тялото.

ТЕКСТ 22:

А Ка̄лаканя̄, за която ставаше дума, е старостта. Никой не иска да я приеме, само Яванешвара (Явана-ра̄джа), тоест смъртта, приема Джара̄, старостта, за своя сестра.

ТЕКСТОВЕ 23 – 25:

Слугите на Яванешвара (Ямара̄джа), които са наречени воини на смъртта, са различните страдания, свързани с тялото и ума. Праджва̄ра е олицетворение на двата вида треска – тази, предизвикана от прекомерно загряване, и треската, предизвикана от силна простуда, т.е. треската на коремния тиф и треската при пневмония. Живото същество, което лежи в тялото, е подложено на всевъзможни страдания, причинени от провидението, от други живи същества или от собственото му тяло и ум. Но въпреки тези страдания, принудено да задоволява необходимостите на тялото, ума и сетивата си и страдайки от всякакви болести, то гради многочислени планове заради страстното си желание да се наслаждава на материалния свят. Живото същество няма нищо общо с материалното битие, но заради измамния си егоизъм (концепциите мое и аз), породен от невежеството, то изпитва всички тези материални страдания. Така то живее в тялото сто години.

ТЕКСТОВЕ 26 – 27:

По природа живото същество има мъничка независимост, която му позволява да си избере добра или лоша съдба, но когато забрави върховния си господар, Божествената Личност, то изцяло се предава в ръцете на гун̣ите на природата. Под тяхно влияние то се отъждествява с тялото и се привързва към дейностите, които са в интерес на това тяло. Понякога живото същество е в гун̣ата на невежеството, друг път – в гун̣ата на страстта, а трети път – на доброто. Според това, във властта на кои гун̣и е, то получава различни тела.

ТЕКСТ 28:

Хората в гун̣ата на доброто действат благочестиво, като спазват указанията на Ведите. Така те се издигат до по-висши планети, където живеят полубоговете. Хората в гун̣ата на страстта се занимават с различни плодоносни дела на планетите, населени с хора. А тези, които са в гун̣ата на невежеството, са подложени на всевъзможни страдания и обитават животинското царство.

ТЕКСТ 29:

Пленено от гун̣ата на невежеството в материалния свят, живото същество един път е мъж, друг път – жена, а трети път – безполово същество; веднъж то е човек, понякога – полубог, а друг път – птица, животно и прочее. Така то се скита из материалния свят и получава различни тела, които се определят от дейностите му, извършвани под влиянието на гун̣ите на природата.

ТЕКСТОВЕ 30 – 31:

Както гладното куче от врата на врата търси храна и според това, какво му е писано, някога го набиват и го изгонват, а друг път му дават нещо за ядене, така и живото същество, разкъсвано от многобройни желания, се скита из различни тела в зависимост от съдбата си. То ту се издига, ту отново пропада. Понякога то се озовава на райските планети, друг път – на адските, а трети път се ражда на средните планетни системи.

ТЕКСТ 32:

Живите същества се опитват да противодействат на страданията, идващи от съдбата, от други живи същества или от тялото и ума. Но въпреки опитите си да превъзмогнат законите на природата, те са принудени да остават в тяхната власт.

ТЕКСТ 33:

Когато човек носи товар върху главата си и му дотежи, той премества товара на рамо, за да си почине. Така той се опитва да облекчи своето бреме. Но каквото и да прави, за да се облекчи от товара, той само го прехвърля от едно място на друго.

ТЕКСТ 34:

На̄рада продължи: О, ти, свободен от всякакви грехове! Никой не може да неутрализира резултата от плодоносните дейности чрез други някакви дейности, също лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всички подобни дейности се дължат на невежеството. Ако вместо кошмарни сънища имаме кошмарни видения, от това не ни става по-леко. От кошмара може да се спасим само като се събудим. Така и съществуването ни в материалния свят се дължи на невежество и илюзия. Докато не се пробудим за Кр̣ш̣н̣а съзнание, е невъзможно да избегнем кошмара на материалното съществуване. За да намерим окончателно разрешение на всичките си проблеми, трябва да се пробудим за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

ТЕКСТ 35:

Понякога изпитваме ужас, защото сънуваме тигър или ни се привижда змия, макар че няма нито тигър, нито змия. Така във въображението си ние създаваме ситуация, в резултат на която сами страдаме. И тези страдания продължават, докато не се пробудим от сън.

ТЕКСТОВЕ 36 – 37:

Истинският интерес на живото същество е да се освободи от невежеството, заради което е принудено многократно да умира и да се ражда. Единственият начин да постигне това е като се отдаде на Върховния Бог чрез неговия представител. Човек не може да стане напълно безразличен към материалния свят, нито пък да постигне истинско знание, ако не отдава предано служене на Върховната Божествена Личност, Ва̄судева.

ТЕКСТ 38:

О, най-добър сред царете, човек, който е пълен с вяра, който винаги слуша за славата на Върховната Божествена Личност, който постоянно развива в себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание и слуша за дейностите на Бога, той много скоро става достоен да види лице в лице Бога, Върховната Личност.

ТЕКСТОВЕ 39 – 40:

Скъпи царю, ако човек отиде там, където живеят чисти предани, които следват правилата и предписанията и затова имат чисто съзнание и с огромно желание слушат и разказват за славата на Върховната Божествена Личност, и ако там има късмета да чуе непрекъснатия поток от нектар, който се лее на вълни от устата им, той напълно ще забрави глада и жаждата и телесните грижи и никакъв страх, скръб и илюзия няма да могат да се докоснат до него.

ТЕКСТ 41:

На обусловената душа не ѝ остава почти никакво време да възпитава в себе си привързаност към нектарните думи на Върховната Божествена Личност, защото телесните нужди, такива като жажда и глад, никога не ѝ дават покой.

ТЕКСТОВЕ 42 – 44:

Брахма, който е най-могъщ от всички и е баща на човешките родоначалници; Шива, Ману, Дакш̣а и другите господари на човешкия род; четиримата святи и достойни за пример брахмача̄рӣ, начело със Санака и Сана̄тана; великите мъдреци Марӣчи, Атри, Ан̇гира̄, Пуластя, Пулаха, Крату, Бхр̣гу и Васиш̣т̣ха, както и моята скромна личност (На̄рада), всички ние сме предани бра̄хман̣и, способни авторитетно да обясним ведическата литература. С медитация, аскетизъм и обучение ние придобихме огромно могъщество. И въпреки че непрекъснато виждаме Бога и се стремим да узнаем за него колкото може повече, ние не го познаваме до съвършенство.

ТЕКСТ 45:

Колкото и да се образова в областта на безкрайното ведическо знание и да почита полубоговете чрез техните символи, описани във ведическите мантри, с подобно поклонение човек няма да успее да разбере върховномогъщата Божествена Личност.

ТЕКСТ 46:

Ако някой изцяло се е посветил на преданото служене, той спечелва благосклонността на Бога, който излива върху него безпричинната си милост. Тогава, с пробудено съзнание, той спира да се занимава с каквито и да е материални дейности и ритуални ведически церемонии.

ТЕКСТ 47:

Скъпи царю Бархиш̣ма̄н, не позволявай никога на невежеството да те въвлича в извършване на плодоносни дейности или ведически ритуали дори разговорите за тях да галят слуха или да ти се струва, че именно те ще ти донесат истинско благо. Никога не мисли тези неща за крайната цел на живота.

ТЕКСТ 48:

Неинтелигентните смятат, че няма нищо по-важно от ведическите обредни церемонии. Те не знаят, че същинската цел на Ведите е да помогнат на човека да разбере кой е истинският му дом – мястото, където живее и Върховната Божествена Личност. Тъй като са във властта на илюзията, те не искат да се върнат в своя истински дом, а търсят други убежища.

ТЕКСТ 49:

Скъпи царю, ти покри целия свят с острите стръкове на тревата куша и се гордееш, че в твоите жертвоприношения уби най-различни животни. От глупост ти не подозираш дори, че единственият начин, по който може да удовлетворим Бога, Върховната Личност, е като му отдаваме предано служене. Ти не можеш да разбереш тази истина. Би трябвало да се занимаваш само с това, което ще донесе удоволствие на Върховния. Образованието на хората трябва да е такова, че да ги издига до съзнанието за Кр̣ш̣н̣а.

ТЕКСТ 50:

Шрӣ Хари, Върховният Бог, е Свръхдушата и личността, която направлява движенията на всички живи същества, получили материални тела в този свят. Под негов контрол са и всички дейности, които се извършват в материалната природа. Той е и нашият най-верен приятел, ето защо всички трябва да приемем подслон в лотосовите му нозе. Ако направим това, животът ни ще се увенчае с благополучие и успех.

ТЕКСТ 51:

Който отдава предано служене, не чувства никакъв страх в материалното битие, защото Върховният Бог е Свръхдуша и приятел на всички. Ако човек знае тази тайна, той е истински образован. Такъв човек може да стане духовен учител на целия свят. А истинският духовен учител, представител на Върховния Бог, не се различава от самия Бог Кр̣ш̣н̣а.

ТЕКСТ 52:

О, велики – продължи святият мъдрец На̄рада, – подробно ти отговорих на всичко, за което ти ме попита. Сега чуй една друга история, която е одобрена от святите личности и съдържа много поверително знание.

ТЕКСТ 53:

Скъпи царю, опитай се да откриеш елена, който заедно със своята сърна пасе трева в една прекрасна градина. Той е увлечен от заниманието си и се наслаждава на сладкия звън на пчелите. Опитай се да разбереш положението му. Еленът не забелязва, че отпред го дебне един тигър – животно, което живее от чужда плът. А зад елена стои ловец, готов да го прониже с остри стрели. Над елена е надвиснала смъртна опасност.

ТЕКСТ 54:

Скъпи царю, в началото жената е много съблазнителна и примамлива, но накрая става омразна, също като красивото цвете, което след време се превръща в нещо противно. Когато общува с жена, човек се изпълва със сластни желания и започва да се наслаждава на секс, както се наслаждава на аромата на цвете. И понеже целият му семеен живот е посветен на сетивни наслади – като се започне от езика и се стигне до гениталиите, – той си въобразява, че е много щастлив. Свързан с жена си в едно цяло, той мисли единствено и непрекъснато за тези неща. Той изпитва огромна наслада, като слуша говора на своята жена и на децата си, подобен на жуженето на пчелите, събиращи нектар от цвете на цвете. Човек забравя, че пред него е времето, което с всеки изминал ден и с всяка следваща нощ скъсява живота му. Той не вижда, че му остава да живее все по-малко и по-малко, нито обръща внимание на повелителя на смъртта, който изотзад се опитва да го убие. Опитай се да проумееш това. Ти се намираш в опасно и рисковано положение и си застрашен от всички страни.

ТЕКСТ 55:

Скъпи царю, опитай се да разбереш смисъла на алегорията с елена. Постигни пълно съзнание за истинската си същност и се откажи от удоволствието да слушаш как чрез плодоносните дейности човек се издига до райското царство. Остави семейния живот, който е целият пропит от секс и разговори за любовни истории, и чрез милостта на освободените души приеми подслон при Върховната Божествена Личност. Направи това, моля те, и се отърси от влечението към материалното битие.

ТЕКСТ 56:

Царят отвърна: Скъпи бра̄хман̣е, слушах много внимателно всичко, което ми каза, и размишлявайки върху него, стигнах до извода, че а̄ча̄риите (учителите), които ме насърчиха да се заема с плодоносни дела, не са притежавали това поверително знание. Защо иначе не биха ми го открили?

ТЕКСТ 57:

Скъпи бра̄хман̣е, има противоречие между твоите наставления и тези на моите духовни учители, които ми казаха да се отдам на плодоносни дела. Сега вече разбрах разликата между преданото служене, знанието и отречението. Аз имах някои съмнения по този въпрос, но ти много великодушно ги разсея. Сега осъзнавам, че дори великите мъдреци може да се заблуждават по отношение на истинския смисъл на живота. Разбира се, че той няма нищо общо със сетивното наслаждение.

ТЕКСТ 58:

В следващия си живот човек жъне плодовете на всички дела, които върши в сегашния си живот.

ТЕКСТ 59:

Тези, които познават заключенията на Ведите, казват, че нашите удоволствия и страдания са резултат от миналите ни дейности. Но на практика виждаме, че тялото, което е извършвало тези дейности в миналия живот, вече не съществува. Как е възможно да се наслаждаваме или да страдаме заради последствията от тези дейности, щом вече се намираме в друго тяло?

ТЕКСТ 60:

Великият мъдрец На̄рада продължи: Живото същество действа чрез грубо тяло. Грубото тяло действа под диктата на финото тяло, състоящо се от ум, интелигентност и его. След като грубото тяло загине, финото тяло остава и продължава да се наслаждава или да страда. Следователно нищо не се променя със смъртта на грубото тяло.

ТЕКСТ 61:

Докато сънува, живото същество напуска тялото, в което протича реалният му живот. Чрез действието на ума и интелигентността то се пренася в различно тяло, в което може да бъде както бог, така и улично куче. А след като се раздели с грубото тяло, то приема тяло на животно или на полубог, раждайки се на тази или на някоя друга планета. Така то жъне плодовете на дейностите, които е извършвало в миналия си живот.

ТЕКСТ 62:

Живото същество се труди под влияние на телесни концепции от типа „Аз съм еди-какво си. Това е мой дълг и трябва да го изпълня“. Тези идеи са внушения на ума и дейностите, основани на тях, са мимолетни. Но независимо от това, по милостта на Върховния живото същество получава възможност да приложи на практика всички свои недействителни схващания. Така то се сдобива с поредното тяло.

ТЕКСТ 63:

Човек може да определи състоянието на ума и на съзнанието на живото същество по дейностите на сетивата му – тези за придобиване на информация и деятелните. Аналогично, по състоянието на ума и съзнанието човек може да разбере с какво се е занимавало живото същество в миналото си раждане.

ТЕКСТ 64:

Понякога ненадейно изпитваме нещо, което нито сме чували, нито сме виждали в сегашния си живот. Друг път такива неща ни се случват насън.

ТЕКСТ 65:

И така, драги царю, заради предишното си тяло човек е спохождан от всевъзможни мисли, образи и видения, понеже едно от фините покрития на живото същество е умът. Знай от мене, това е несъмнената истина. Не е възможно умът да създаде нещо, което човек не е изпитвал преди това, в миналото си тяло.

ТЕКСТ 66:

О, царю, дано винаги си честит! Умът е причината, заради която живото същество получава едно или друго тяло в съответствие с характера на общуването си с материалната природа. И по облика на ума може да се съди за предишното тяло на живото същество, а също така и за следващото му. Следователно умът е показалец за миналите и бъдещите тела.

ТЕКСТ 67:

Понякога в сънищата си виждаме нещо, което в този живот никога не сме изпитвали, нито сме чували. Но всичко това се е случило с нас, просто по друго време, на друго място и в различни обстоятелства.

ТЕКСТ 68:

Умът съпровожда живото същество в различните груби тела, през които то преминава, и в зависимост от желанията на живото същество за сетивни наслади, в ума се запазват различни мисли. Там те се смесват една с друга по всякакви начини и често се явяват пред нас под формата на видения, които нито сме виждали, нито сме чували дотогава.

ТЕКСТ 69:

Кр̣ш̣н̣а съзнание означава постоянно да общуваме с Върховната Божествена Личност в такова състояние на ума, че да виждаме проявения свят така, както го вижда самият Бог, Върховната Личност. Подобно видение невинаги е възможно, но то изплува като тъмната планета, наречена Ра̄ху, която става видима при пълнолуние.

ТЕКСТ 70:

Докато съществува финото материално тяло, съставено от интелигентност, ум, сетива, сетивни обекти и реакции, следствие от материалните качества, се запазва и измамното самосъзнание, както и самият обект на измамното отъждествяване – грубото тяло.

ТЕКСТ 71:

Когато живото същество спи дълбоко, когато има припадък, когато заради тежка загуба изпадне в шок, а също така и в мига на смъртта, както и при много висока телесна температура циркулацията на жизнения му дъх спира. В такива моменти то престава да се отъждествява с тялото.

ТЕКСТ 72:

В младостта десетте сетива и умът са проявени изцяло. Но при бебетата в утробата и при децата сетивните органи и умът остават скрити, както в безлунна нощ пълната луна е скрита от мрака.

ТЕКСТ 73:

Сетивните обекти, които живото същество вижда в съня си, не съществуват реално, но тъй като то е имало контакт със сетивни обекти преди това, те се проявяват. Така и живото същество, чиито сетива още не са се развили, не спира материалното си съществуване, макар че няма непосредствен контакт с обектите на сетивата.

ТЕКСТ 74:

Петте сетивни обекта, петте сетивни органа, петте сетива за придобиване на информация и умът са шестнайсетте еманации на материята. Те се свързват с живото същество и са обект на въздействие от страна на трите гун̣и на материалната природа. Това представлява съществуването на обусловената душа.

ТЕКСТ 75:

Заради процесите, протичащи във финото тяло, живото същество приема различни груби тела и после ги напуска. Това се нарича преселение на душата. Така душата става подвластна на привидните удоволствия, скръб, страх, щастие и нещастие.

ТЕКСТОВЕ 76 – 77:

Когато се придвижва от листо на листо, гъсеницата първо се хваща за следващото и едва тогава се откъсва от листото, на което седи. По същия начин, преди да напусне сегашното си тяло, със своите минали дейности живото същество оформя следващото си тяло. Това е така, защото в ума се пазят всичките му желания.

ТЕКСТ 78:

Докато пази в себе си желания за сетивни наслади, човек неизбежно върши материални дейности. Когато действа на материалното поприще, той се наслаждава на сетивата си, а като се наслаждава на сетивата си, поражда нови серии от материални дейности. По този начин той се заробва и става обусловена душа.

ТЕКСТ 79:

Никога не забравяй, че това космическо проявление се създава, поддържа и унищожава по волята на Върховната Божествена Личност. Следователно всичко, което е в него, зависи от Бога. За да постигне просветлението на това съвършено знание, човек трябва непрекъснато да служи с преданост на Върховния.

ТЕКСТ 80:

Великият мъдрец Маитрея продължи: Така най-великият предан, мъдрият светец На̄рада, обясни на цар Пра̄чӣнабархи истинската природа на Върховната Божествена Личност и на живото същество. След това той покани царя да го посети и замина обратно за Сиддхалока.

ТЕКСТ 81:

Като събра министрите си, святият цар Пра̄чӣнабархи им остави нареждания за своите синове, на които завещаваше да покровителстват поданиците. После той напусна дома си и замина за святото място, наречено Капила̄шрама, за да се посвети на отшелничество и аскетизъм.

ТЕКСТ 82:

Благодарение на лишенията и самоналожените мъчения, на които се подлага в Капила̄шрама, цар Пра̄чӣнабархиш̣ат напълно се освободи от материалните обозначения. Той непрекъснато отдаваше трансцендентално любовно служене на Бога и така постигна духовно положение, което в качествено отношение го правеше еднакъв с Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 83:

Скъпи Видура, всеки, който чуе или разкаже на другите това повествование, с което великият мъдрец На̄рада обяснява как живото същество може да разбере духовната си природа, ще се освободи от телесния мироглед.

ТЕКСТ 84:

Историята, разказана от великия мъдрец На̄рада, е проникната от трансценденталната слава на Върховната Божествена Личност, затова, като я повтаря, човек освещава материалния свят. Тя пречиства сърцето и помага на живото същество да възвърне духовната си самоличност. Който предава това трансцендентално повествование на другите хора, ще се освободи от материалното робство и повече няма да е принуден да се скита из материалния свят.

ТЕКСТ 85:

Символичната история на цар Пуран̃джана, която е наситена с духовно знание и бе изложена тук според авторитетите, аз чух от духовния си учител. Който разбере смисъла на тази алегория, ще се освободи от телесния мироглед и ще разбере ясно какво значи живот след смъртта. Дори този, който няма точна представа за прераждането на душата, ще го проумее докрай, ако задълбочено изучи това повествование.

ТЕКСТОВЕ 1а – 2а:

Стремеж да се грижат за тялото си, за женската и за потомството се наблюдава и при животните. Те имат достатъчно разум за тези неща. И ако всички постижения на човека са свързани само с тези грижи, по какво се различава той от животните? Ние трябва да си дадем сметка, че сме постигнали човешка форма на съществуване след много, много раждания в процеса на еволюцията. Образованият човек, който престане да свързва възгледите си за живота с грубото и финото тяло, ще бъде просветлен от духовното знание и досущ като Върховния Бог ще се открои сред индивидуалните духовни души.

ТЕКСТ 1б:

Живо същество, което е постигнало Кр̣ш̣н̣а съзнание, което изпитва милост към другите и до съвършенство е овладяло науката на духовното себепознание, веднага ще постигне освобождение от робството на материалното съществуване.

ТЕКСТ 2б:

Всичко, което се случва във времето, съставено от минало, настояще и бъдеще, е просто сън. Това е скритият смисъл на всички ведически произведения.