Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.41
Деванагари
एतैरुपद्रुतो नित्यं जीवलोक: स्वभावजै: ।
न करोति हरेर्नूनं कथामृतनिधौ रतिम् ॥ ४१ ॥
न करोति हरेर्नूनं कथामृतनिधौ रतिम् ॥ ४१ ॥
Стих
етаир упадруто нитям̇
джӣва-локах̣ свабха̄ваджаих̣
на кароти харер нӯнам̇
катха̄мр̣та-нидхау ратим
джӣва-локах̣ свабха̄ваджаих̣
на кароти харер нӯнам̇
катха̄мр̣та-нидхау ратим
Дума по дума
етаих̣ — от тези; упадрутах̣ — тревожена; нитям — постоянно; джӣва-локах̣ — обусловената душа в материалния свят; сва-бха̄ва-джаих̣ — естествено; на кароти — не прави; харех̣ — на Върховната Божествена Личност; нӯнам — безспорно; катха̄ — на думите; амр̣та — на нектара; нидхау — в океана; ратим — привързаност.
Превод
На обусловената душа не ѝ остава почти никакво време да възпитава в себе си привързаност към нектарните думи на Върховната Божествена Личност, защото телесните нужди, такива като жажда и глад, никога не ѝ дават покой.
Пояснение
Човек не може да възпитава в себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, ако не общува с предани. Начинаещият предан е неспособен на нирджана-бхаджана – да развива своето Кр̣ш̣н̣а съзнание в усамотение, – защото веднага ще започнат да го безпокоят телесните нужди (ядене, спане, секс и самозащита). Ако е смущаван от тези неща, той не може да култивира съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Не случайно сахаджиите – ония, които гледат на преданото служене несериозно – не общуват с напреднали предани. Те твърдят, че се занимават с предано служене, ала всъщност са пристрастени към всякакви грехове – забранен секс, алкохол и опиати, месоядство, хазарт. Има много хора, които се представят за предани, но в същото време са затънали в грехове. С други думи, ако някой е в плен на греховните дейности, той не може да притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тази строфа показва, че човек, който е пристрастен към греховното съществуване, не е способен да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание.